Bloomberg: Какво стои зад смъртоносните сблъсъци на границата между Тайланд и Камбоджа?

Дълго тлеещият граничен спор между Тайланд и Камбоджа ескалира до смъртоносно насилие на 24 юли, след като военните сили на двете страни се сблъскаха на няколко места, пише Bloomberg.

И двете страни твърдят, че другата е била агресор, когато боевете са започнали в един от спорните райони - храма Прасат Та Муен Том. Има съобщения за стрелба и артилерийски обстрел, а Тайланд изпрати изтребители F‑16, за да атакуват камбоджански военни бази.

След първоначалния обмен тайландското правителство съобщи, че са убити над дузина души, включително един войник, а десетки са ранени, докато камбоджанските власти все още не са обявили данни за жертви.

Ескалацията е част от по-широк спор, чийто произход се простира повече от век назад и обхваща части от регион, известен като „Изумрудения триъгълник“, където се срещат границите на Тайланд, Камбоджа и Лаос.

Последното напрежение се натрупва от 28 май, когато камбоджански войник беше убит при престрелка в друг спорен район - Чон Бок. Последиците от инцидента предизвикаха политическа криза в Тайланд.

Какво предизвика последната ескалация?

След престрелката през май, за която двете страни си прехвърлиха вината, те струпаха войски по голяма част от общата си граница и ограничиха сухопътните пропускателни пунктове, жизненоважни за търговията. Взаимните мерки за ограничаване на движението по границата пламнаха като фитил за боевете през юли.

Искрата беше стъпването на тайландски войник върху противопехотна мина на 23 юли по време на рутинен патрул близо до Чон Ан Ма, в резултат на което той загуби крака. Още четирима бяха ранени. Това последва подобен инцидент седмица по‑рано край Чон Бок.

Тайланд обяви, че мините са били поставени наскоро от Камбоджа, и излезе със силно осъдително изявление. Камбоджа отрече мините да са нови и заяви, че тайландски войници са се отклонили от патрулните си маршрути и са навлезли на камбоджанска територия.

Боевете започнаха рано сутринта на 24 юли край храма Прасат Та Муен Том и отново и двете страни заявиха, че другата е открила първа огън.

Как реагираха двете държави?

Тайланд понижи дипломатическите отношения, отзовавайки посланика си и експулсирайки върховния представител на Камбоджа. В ответ Камбоджа оттегли повечето си дипломати и поиска Тайланд да направи същото.

Тайландското правителство заяви, че е готово да „засили“ мерките за самозащита, ако Камбоджа продължи атаките. То информира военни аташета и дипломати в Банкок и поиска действия по Конвенцията на ООН за забрана на противопехотните мини, по която и Тайланд, и Камбоджа са страни.

Междувременно камбоджанският премиер Хун Манет поиска Съветът за сигурност на ООН да свика спешно заседание, за да спре „крайно тежката агресия“ на Тайланд.

Как се съпоставят военните способности на Камбоджа и Тайланд?

Според мозъчния тръст International Institute for Strategic Studies Тайланд разполага със значително по‑голяма военна мощ — 360 000 действащи военнослужещи срещу около 124 000 за Камбоджа.

Тайландските военни, които неведнъж са завземали властта от цивилни правителства, харчат годишно около четири-пет пъти повече за отбрана от Камбоджа. Те са изградили една от най-боеспособните армии в региона и купуват голяма част от техниката си от САЩ и Европа. Камбоджа, от друга страна, получава почти цялото си въоръжение от Китай, голяма част от което е основано на по‑остарели технологии.

Във въздушен бой Тайланд би имал явен превес. Страната разполага с две ескадрили модерни F‑16 на Lockheed Martin и една ескадрила изтребители Saab Gripen C/D, според IISS. Камбоджа няма бойни самолети в инвентара си. Китайската система за ПВО KS‑1C е ключовият елемент от отбраната ѝ; тя не е толкова напреднала, колкото западните оръжия по отношение на радарното следене и има обсег около 70 км.

В евентуална сухопътна война Тайланд би имал превес с приблизително двойно повече танкове и над пет пъти повече артилерийски оръдия, сочат данни на Международния институт за стратегически изследвания (IISS).

Какъв е произходът на граничния спор?

Напрежението води началото си от колониалната епоха и картите, изготвени въз основа на френско‑сиамските договори от началото на XX в., които очертават границата между Тайланд и Камбоджа, тогава част от Френска Индокитай. Споразумение от 1904 г. определя, че линията трябва да следва вододела между двете държави.

Десетилетия по‑късно суверенитетът върху няколко района остава спорен, а различни опити за уреждане на въпроса се провалят. Един от „горещите точки“ през годините е храмът Преах Вихеар от XI в., върху който Камбоджа предявява претенции въз основа на карта от 1907 г., изработена от французите, но Тайланд твърди, че се намира от неговата страна на вододела.

Камбоджа завежда делото в Международния съд в Хага, който през 1962 г. решава в нейна полза, че храмът принадлежи на Камбоджа. Въпреки това Преах Вихеар е причина за периодични сблъсъци от 2008 г. насам, когато Камбоджа подава молба до ЮНЕСКО за включване на обекта в списъка на световното наследство.

Мястото е в центъра на последния сериозен кървав сблъсък между двете страни през 2011 г. относно собствеността върху района около храма. Международният съд постановява през 2013 г., че Камбоджа има суверенитет над тази земя.

След престрелка през май тази година Камбоджа подава петиция до съда да помогне за уреждане на четири спорни територии, включително Прасат Та Муен Тхом и Чонг Бок. Тайланд обаче не признава юрисдикцията на съда от решението през 60‑те години и настоява за двустранни механизми, като Съвместната гранична комисия, създадена от двете държави през 2000 г.

Каква роля играе конфликтът в политическата криза на Тайланд?

Тайландският премиер Паетонгтарн Шинаватра бе отстранена от Конституционния съд през юли, докато тече разследване по обвинения в неетично поведение заради начина, по който се е справила с граничния въпрос.

В спорен изтекъл телефонен разговор през юни с бившия камбоджански лидер Хун Сен  - управлявал страната десетилетия, преди да предаде властта на сина си  - Паетонгтарн обвини тайландската армия за тлеещото напрежение на границата.

Тези изказвания, за които Паетонгтарн се извини, предизвикаха протести в Тайланд и призиви за оставка, а група сенатори подадоха петиция до съда да определи дали е нарушила етичните стандарти. Ако бъде призната за виновна, Паетонгтарн ще бъде отстранена от поста, тъй като конституцията забранява назначаването в кабинета на лице, чието поведение представлява „сериозно нарушение или неспазване на етичните стандарти“.

Междувременно правителството е на ръба на колапс, след като втората по големина партия в коалицията на Паетонгтарн се оттегли вследствие на скандала с телефонния разговор, свивайки мнозинството ѝ в парламента до крехък минимум.