Bloomberg: Си търси помирение с Европа, докато митата на Тръмп отблъскват блока

Президентът на Китай Си Дзинпин се опитва да възстанови връзките с Европейския съюз, представяйки Китай като по-надежден партньор, докато Доналд Тръмп се отчуждава от блока по въпроси от митата до отбраната, пише Bloomberg.

Изправени пред ефективно търговско ембарго от страна на САЩ, китайските политици и бизнес лидери търсят нови пазари в Европа и извън нея. За да подпомогне изглаждането на тези връзки, Си се готви да отмени санкциите срещу няколко европейски парламентаристи, според един европейски служител - до голяма степен символичен жест на добра воля, тъй като мерките са имали слабо въздействие. 

„Като най-големите икономики в света, Китай и Европа съвместно ще защитават многостранната търговска система“, заяви китайското външно министерство в изявление в четвъртък, като добави, че ще приветства повече европейски членове на ЕП да посетят Китай, без да засяга съобщенията за вдигане на санкциите.

Въпреки че лидерите в Европа продължават да се противопоставят остро на подкрепата на Пекин за руския президент Владимир Путин, те изразиха готовност да постигнат напредък по някои въпроси. Представители на ЕС обмислят минимални ценови квоти за китайските електромобили, на мястото на митата от 45,3%, наложени миналата година заради оплаквания от пренасищане на доставките. 

Подобен ход би помогнал да се сложи точка на дългогодишния спор, при който Пекин наложи ответни такси върху френския коняк. Приключването на този процес също беше отложено с три месеца, което облекчи натиска върху производителите. 

По време на автомобилното изложение в Шанхай тази седмица китайски мениджъри изложиха плановете си за инвестиции в Европа, тъй като износителите от цялата страна се оттеглят от пазарите в САЩ. Някои европейски партньори призоваха за по-прагматичен подход към разрешаването на споровете и призоваха да се продължи с по-тясното сътрудничество.

„В идеалния случай Пекин би искал да откъсне Европа от САЩ и да я превърне в естествен щит за амбициите на Китай“, каза Рана Митер, председател на катедрата по отношенията между САЩ и Азия в Харвардското училище „Кенеди“. „Но макар ЕС да е предпазлив към Америка, той няма да се откаже от американския пазар или от традиционната си ориентация в полза на Китай, който мнозина смятат за изключително ненадежден търговски партньор.“

В продължение на години Европа служеше като буфер между най-големите икономики в света, но отношението на блока към Пекин се влоши, след като епидемията от коронавирус разпали редица дипломатически спорове. Тогава европейските лидери се обединиха до голяма степен с Вашингтон по въпроса за „откъсването“ на икономиката от Китай и противопоставянето на потока от евтин износ, който застрашава работните места.

Тръмп разруши този съюз, като наложи на Европа 20-процентно мито - сега намалено на 10% за 90-дневна пауза - и поиска ЕС да плаща за собствената си отбрана, като същевременно се сближи с Путин. Европейските лидери не постигнаха голям напредък в опитите си да преодолеят различията с Тръмп, въпреки че ЕС предложи двете страни да премахнат всички мита върху промишлените стоки.

Със задълбочаването на разногласията министърът на финансите Скот Бесент предупреди ЕС да не затяга връзките си с Пекин, като оприличи подобна стратегия на „прерязване на собственото гърло“, когато испанският министър-председател Педро Санчес посети Си по-рано този месец, обещавайки по-голямо сътрудничество.

Отразявайки желанието на ЕС да възстанови баланса на връзките, сега европейските лидери ще пътуват до Пекин през юли за среща на върха, която се очакваше да се проведе в Брюксел, предвид факта, че мястото ѝ се променя. Длъжностните лица решиха да нарушат протокола, след като според съобщенията Си е отказал да пътува до Европа за разговорите, на които обикновено присъства премиерът отвъд океана.

Един от потенциалните стремежи в случай на успех на срещата на върха може да бъде възраждането на инвестиционния пакт, за който официалните лица преговаряха седем години, въпреки че това най-вероятно ще бъде по-дългосрочна цел. Той беше прекратен от Брюксел през 2021 г. „в 11-ия час“, след като Китай отвърна на санкциите на Запада във връзка с практиките в областта на човешките права в региона Синдзян в страната, като обяви мерки срещу 10 физически и 4 юридически лица от Европа.

„Ако санкциите бъдат отменени от Пекин, мисля, че ще има готовност да се опитаме да ратифицираме споразумението и по този начин да увеличим частично търговията с Китай“, написа по-рано този месец Сесилия Малмстрьом, бивш европейски комисар по търговията, сега гостуващ сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“.

Инвестиционният пакт се разглеждаше като доказателство както за независимостта на Европа от САЩ, така и за способността на Китай да си сътрудничи с американски съюзници, които възприемат по-умерен подход. За блока от 27 държави пактът щеше да разшири достъпа до китайския пазар, като същевременно щеше да даде на Пекин известна защита от втвърдяването на позицията спрямо китайските инвестиции в Европа.

Оттогава насам търговските отношения с ЕС са се променили толкова много, че би било „трудно“ споразумението да влезе в сила, заяви Уанг Иуей, професор по международни отношения в университета Ренмин. Той добави, че някои области могат да бъдат едностранно прилагани от Китай спрямо европейските държави членки, като посочи електронната търговия, електрическите превозни средства и трансфера на данни като области за бъдещо сътрудничество. 

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви по-рано този месец в разговор с премиера Ли Къцян, че двете страни трябва да проведат диалог на високо равнище относно икономическото, търговското, екологичното и цифровото сътрудничество възможно най-скоро. Китайското министерство на търговията обеща, че Пекин е готов да „задълбочи практическото сътрудничество“ с ЕС, за да „поддържа стабилността и гладкостта на световните промишлени вериги и веригите за доставки“. 

Въпреки това митата на Тръмп пораждат опасения, че китайските стоки, предназначени за САЩ, могат да бъдат пренасочени към ЕС. Едно „реалистично“ предположение би могло да бъде, че една трета от стоките, предназначени за САЩ, ще бъдат пренасочени, пишат в бележка от вторник стратезите от Eurizon Стивън Джен и Джоана Фрейре. Това би довело до 70% увеличение на излишъка на Китай с ЕС до около 420 млрд. долара. 

В доклад на Търговската камара на Европейския съюз в Китай от този месец Пекин беше призован да преразгледа индустриалните си политики, за да избегне по-нататъшни ответни действия. „Днес се намираме в ситуация, в която Китай наистина трябва да преосмисли начина, по който взаимодейства с останалия свят“, заяви Йенс Ескелунд, председател на камарата. „Индустриалната политика трябва да бъде променена.“ 

Въпреки продължаващите различия, както Китай, така и Европа имат силни стимули да постигнат някакво решение на търговските си проблеми по отношение на електрическите превозни средства, каза Илария Мацоко, старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания. 

„Фактът, че европейците изглеждат нетърпеливи за тази среща на върха и пътуват до Пекин за нея, ми подсказва, че те наистина се надяват да разрешат въпроса по някакъв начин“, добави тя.