Големи групи служители могат да работят от „домашния офис“
Мерките срещу разпространението на COVID-19 ще нанесат сериозни финансови щети. Aко кризата продължи, може да блокира за дълго време цели сектори от бизнеса и обществените отношения, да доведе до фалити, а оттам и до социално напрежение.
Както във всяка криза, и в тази може да се види освен затруднение и възможност - за бърза и целенасочена модернизация на изостаналото ни общество, за сваляне на розовите очила и скъсване с остарели парадигми, които възпроизвеждаме по навик и заради леност, въпреки ниските резултати.
Организацията на труда в България се случва паралелно в два съседни века. Съвременните компании отдавна са прозрели, че важни в трудовите отношения са резултатите, а не формалното извършване на дейност и са позволили на големи групи свои служители да работят няколко дни в седмицата от дома си.
Т. нар. „домашен офис“ се нуждае само от елементарна техническа свързаност, най-често лаптоп, слушалки с микрофон и интернет достъп. Хората работят по същия начин, както в офиса, само че спестяват по два до няколко часа път дневно, спестяват задръстване на уличния трафик, спестяват сериозни разходи на работодателя си за работно място, паркинг, консумирана енергия. В много съвременни офиси няма отделно работно място за всеки, а известен брой места, на които работят онези служители, които в конкретния ден имат причина да са в офиса, вместо да работят от дома си. И това са по-успешните компании с най-високи заплати.
Контролът върху работата от вкъщи се следи по резултатите и изпълнението на задачите, както и по присъствието на служителя в електронната платформа, което е лесно за следене. Много международни организации отдавна провеждат заседания на управителни и експертни органи и взимат решения за милиони през видеоконферентна връзка, която днес е достъпна от всеки смартфон. Това е организацията на работа през XXI век.
Съвсем различно е в държавната администрация и редица изоставащи структури, където на входа има въртележка - брояч и най-строго от всичко се следи, дали служителят обядва точно половин час или час без четвърт. Някой строг ръководител вади разпечатка в края на месеца и мъмри онези, които не спазват точ-в-точ чиновническото разписание. Това надлъгване, характерно за 50-те години на XX век, е разпространено в по-неуспешните работни структури, с по-ниски заплати и зле мотивиран персонал.
Огромен брой административни служители в почти всички държавни и частни структури могат да вършат работата си от къщи със същото, ако не и с по-голямо качество, отколкото в офиса, до който пътуват по един час и пристигат изнервени и уважени от всеки кихащ по трасето. Изключение правят онези категории служители, които работят физически с клиенти, или пък ползват специфични документи в оригинал, или лични данни, които не могат да бъдат изнасяни извън офиса.
Ако се преразгледа организацията на труда, такава гъвкавост ще намали наистина чувствително градския трафик, в пъти повече от шаманските заклинания на градската мобилност, ще форсира ударно ползването на съвременни технологии сред хората и ще увеличи свързаността на всички нива.
Кризи като днешната показват колко полезно би било въвеждането на електронни публични услуги, подаване на документи, получаване на справки и разрешителни. Откровено дебилната организация на „електронното управление“ в някои държавни структури изисква да подадеш електронен формуляр, след което да го разпечаташ, да отидеш на гише „Х“ да ти сложат мокър печат и да го подадеш на гише „У“ в друга институция. Сега има наистина форсмажорен повод да се прекрати този жалък фарс и да се осъществи свързаност между системите и базите данни и истинско ефективно обслужване на хората, което ще повиши доверието и уважението към държавата и институциите.
Светът върви към свързаност, дистанционно обслужване и работа от гъвкаво работно място. Професии и цели области от икономиката изчезват и се появяват нови. С или без COVID-19, това е близкото бъдеще, което ще смачка неадекватните и ще направи богати по-бързо адаптиращите се. Но днешната криза може да бъде отрезвителен шамар за ръководителите във всички сфери на публичната и частната дейност. Изхвърлете въртележката на входа и купете на хората си компютри!
А Районните здравни инспекции между призивите да си мием ръцете, могат да започнат да проверяват в кои учреждения има тоалетна хартия, сапун, и салфетки или сешоари за измитите ръце. И да наложат политика, която най-после да ни извади от османския XIX век в това отношение.
Време е хората да се върнат в колите
И накрая, но не и по важност, късогледите напъни да се свалят хората от колите им, за да бъдат натъпкани насила в градския транспорт вече изглеждат не само нелепи, но и опасни. Кой общинар ще посъветва родителите да не карат детето си с кола на училище, а доброволно да го подложат на споделената кашлица в градския транспорт? Престъпно е като манифестацията под чернобилския дъжд. Пътуването сред задушевна маса анонимни вирусоносители крие много повече рискове, отколкото самия учебен процес, който се провежда в известна като състав общност с контролирано поведение. Време е за бързи решения и пресрещане на новите реалности. С времето няма да става по-лесно, а по-трудно, по-болезнено и много по-скъпо.
(От Платформата за дясна политика “Консерваторъ”)