Гаринча - най-доброто крило в историята и двукратен световен шампион, който почина забравен между бедността и алкохола

Той е роден в бедност, достига върха на света и умира забравен. Мане Гаринча беше един от най-добрите играчи на всички времена, двукратен световен шампион с бразилския национален отбор и собственик на неразгадаем дрибъл. Той пушеше от 10-годишен, имаше един крак, който бе по-къс от другия в резултат на полиомиелит и гръбнакът му беше изправен, поради което не остана във Фламенго, Флуминензе или Васко да Гама, но стана идол на Ботафого и в момента е смятан за най-доброто дясно крило в историята.
Мануел Франсиско Дос Сантос, по-известен като Мане Гаринча, е роден на 28 октомври 1933 г. в Маге, Рио де Жанейро, в много бедно семейство, съставено от неговите родители и 14 братя и сестри. Един от тях му дава прякора: Мане, от малкото му име, и Гаринча, малка и бърза птица от Мато Гросо. Той започнал да играе футбол със своите съседи от квартал Пау Гранде.

През първите години от живота си той страда от полиомиелит, който оставя няколко последствия, като двата му крака, сочещи навътре, един от които - най-способният, с шест сантиметра по-къс от левия. За да влоши нещата, само на десет години той започва с пороците пушене и пиене на алкохол. Нищо от това не му попречи да бъде смятан за талант, с почти невъзможен за дешифриране дрибъл.
Роден в Рио де Жанейро, Гаринча се пробва в най-важните клубове в града, но физиката му играе срещу него. Не остава нито във Фламенго, нито във Флуминензе, а във Вашко да Гама дори го отказват от футбола. Той обаче е приет от Ботафого и започва да играе в Първа дивизия едва на 20 години. Първата му титла идва през 1957 г., когато печели турнира Кариока, а на следващата година, на 25-годишна възраст, той е повикан в националния отбор на Бразилия да играе на Световното първенство през 1958 г. в Швеция, турнир, в който печели първото си световно първенство, придружен от младия Пеле, на 17-годишна възраст. Четири години по-късно двамата печелят световната купа и в Чили през 1962 г.

Въпреки че не разчита на Пеле, контузен в началото на турнира, Бразилия върви към финала на Световната купа в Чили. Т.нар "Битка при Сантяго“ срещу Италия е формалност и Бразилия печели с 4:2 с по два гол на Гаринча и Вава. Разбира се, след предполагаема атака на първия от тях срещу чилиеца Еладио Рохас, реферът изгони бразилеца и му попречи да играе на финала на Световното първенство.
След като Пеле е извън игра поради контузия и Гаринча е изгонен, Бразилската футболна конфедерация (CBF) е на ръба на нервна криза. Те предприемат действия по въпроса и се свързват с министър-председателя на Бразилия Танкредо Невес, който се свързва със Стенли Рус, тогавашен президент на ФИФА, с телеграма и моли Гаринча да бъде помилван, като се има предвид, че той е „отличен спортист и човек с висока дисциплина."

Часове преди финала отговорът от ФИФА е "Гаринча ще бъде помилван и ще получи само „обаждане за събуждане“ благодарение на извиненията, които представи след мача и „доброто му поведение“. Бразилия побеждава Чехословакия с 3-1 и печели второто си Световно първенство без Пеле, но с Гаринча, който, въпреки че не отбелязва гол този ден, е лидер за своя отбор.
Кариерата на Гаринча , в допълнение към двете Световни първенства с бразилския национален отбор, се състои от още пет титли с Ботафого: три шампионата на Кариока и два турнира Рио-Сан Пабло. Той премина през Коринтианс, Португеза, Жуниор (Колумбия), Фламенго и Олария, клуб, в който се пенсионира през 1972 г.

Пороците, които бяха започнали да се отразяват към края на кариерата му, се задълбочиха и в крайна сметка го унищожиха. Той вървеше от роман към роман, което му остави общо 14 деца между признатите и тези, които му бяха присъдени. Алкохолизмът му се засилва и дори е осъден на затвор (получи пробация) за шофиране в нетрезво състояние и причиняване на катастрофа, при която загива тъщата му, майката на партньорката му Елза Соаресм, която го изоставя заради домашно насилие.

Потопен в нищета и алкохол, Гаринча се заразява с цироза, която в крайна сметка завършва фатално. Умира на 20 януари 1983 г. на 49 години, а на Маракана по време на поклонението му присъстват хиляди хора. Стадион Бразилия в столицата на Бразилия е наречен Мане Гаринча в негова чест.