Да живееш под наем е решение, което много хора вземат, защото нямат друг избор. Купуването на къща е огромна инвестиция, за която освен това е необходимо да имате спестени пари, които да ви позволят да покриете поне първоначалната вноска, както и достатъчна финансова стабилност, за да получите ипотека. Ето защо онези, които избират наемането като единственото възможно решение поради обстоятелствата, без да искат, започват да създават социална пропаст с онези, които разполагат със средствата да станат собственици. Всъщност осем от всеки десет наематели са приели, че никога няма да се откажат от този статут, тъй като не очакват да наследят жилище, което е единствената им възможност да станат собственици, според проучване, публикувано в сряда от Института за градски изследвания в Барселона (IDRA), група от експерти, която се стреми да насърчава социалната и екологичната справедливост, пише El Pais.
Броят на наемателите е достигнал изключително високи нива в различни градове по целия свят през настоящия век. Макар че в Испания този пазар днес представлява едва 10% от общия жилищен фонд – стремежът да се стане собственик е по-силно застъпен, отколкото в други страни –, в градове като Лисабон или Буенос Айрес, които, освен Мадрид и Барселона, са обект на проучването на IDRA, процентът е скочил.
Докато в столицата на Аржентина процентът на наемателите се е утроил от 2001 г. насам, в португалската столица наемателското население е нараснало през 2021 г. за първи път от 1960 г. насам. По отношение на Мадрид и Барселона, в текста се посочва, че „от 2007 г. насам се наблюдава ускорен ръст“, като Барселона е градът с най-голям дял на наематели.
Тези продължителни увеличения във времето са оформили контурите на различните общества.
Проучването, чиито резултати са извлечени от анкети, проведени сред наематели в тези четири града, показва, че данните „доказват, че жилищната криза не е специфичен проблем на една страна и че не се дължи просто на липса на предлагане“. Във връзка с това се подчертава, че „все повече хора живеят под наем и го правят в условия, белязани от несигурност по отношение на жилището, икономическа нестабилност и неравенство в имущественото състояние“.
Да бъдеш наемател често е неизбежно решение за хората, които искат да станат независими. Въпреки това, това е потенциално нестабилно състояние. Според проучването между 30% и 44% от хората, които са се преместили наскоро, са го направили по принуда, защото не са могли да се справят с повишението на цените или поради изтичането на договорите им. Освен това около една трета от тях смятат, че ще трябва да се преместят през следващата година, като шест от всеки десет са живели по-малко от пет години (гарантираната продължителност на договор за наем на обичайно жилище в Испания) в настоящия си дом.
Пазарът на наеми е източник на градско неравенство. Разширяването на наемите като начин за достъп до жилище, без подходящи защитни мерки, е задълбочило социалните неравенства и е оставило много наематели в беззащитно положение.
По-голяма тежест
Това непрекъснато напускане и нанасяне в различни жилища, което само по себе си е стресиращо, се утежнява от факта, че намирането на ново жилище също не е лесна задача. В Барселона и Мадрид 42,18 % от наемателите признават, че са срещнали пречки при наемането, което е много по-малко от случая в Буенос Айрес (76 %), но е двойно повече от регистрираните данни в Лисабон, където трудностите са по-малки, като само 17 % от наемателите са срещнали пречки.