Труд
Автор:
Труд онлайн
Автономният безпилотен летателен апарат MQ-20 Avenger демонстрира способност да прехваща пилотиран „агресорски“ самолет по време на реално учение за въздушен бой -ключов пробив в развитието на софтуера и сензорите за бойни дронове, предава Military Watch.
Учението, проведено на 18 януари, е било фокусирано върху вземането на решения, управлението на полета и спазването на правилата за използване на въздушното пространство при реалистични оперативни условия. В неговите рамки MQ-20 е бил разположен за защита на широк район от въздушното пространство.
От години MQ-20 се използва като „летяща лаборатория“ за изпитване на технологии, които позволяват на безпилотни летателни апарати, използващи изкуствен интелект, да откриват, проследяват и поразяват враждебни самолети. Това изисква особено сложни постижения в областта на софтуера и сензорите, както и способност за обработка на данни и реакция в реално време. По време на изпитанието апаратът е разчитал на активен инфрачервен сензор за търсене и проследяване (IRST) на компанията Anduril, който е използвал топлинния подпис на целта, за да я открие и следи.
В хода на сблъсъка MQ-20 е използвал бордовите си компютри, за да изгради т.нар. track file - цифров модел на движението на целта. Софтуерът е прогнозирал траекторията на полета на самолета-агресор, автономно е изчислил решение за прехват, е генерирал огнево решение и е изпълнил симулиран изстрел, довел до симулирано поразяване на целта.
Особено революционен елемент на теста е високата степен на автономност на апарата - без необходимост от постоянен човешки контрол. MQ-20 самостоятелно е обработвал информацията и е вземал решения, като същевременно е спазвал стандартните правила за работа в интегрирано въздушно пространство. Дори при агресивни маневри от страна на целта, дронът е останал в рамките на определения си Keep In Zone и е избягвал всички Keep Out Zones - критично изискване при патрулиране на приятелско въздушно пространство с цел предотвратяване на рискове за цивилни обекти и инфраструктура.
Развитието на безпилотни летателни апарати, способни да участват във въздушни боеве с висока интензивност, отдавна е ключова цел за отбранителните сектори на Съединените щати, Китай и други държави с водещи бойни авиационни индустрии. Постигането на достатъчно високи нива на автономност при минимален човешки контрол обаче се оказва особено трудно предизвикателство.
Още през август 2020 г. експерименти на Военновъздушните сили на САЩ показаха, че жизнеспособността на пилотираната бойна авиация може бързо да бъде поставена под въпрос от изкуствения интелект. В рамките на тези тестове ветеран пилот на F-16 бе изправен срещу ИИ-пилот в пет симулирани въздушни боя, като изкуственият интелект постигна убедителни победи във всички рундове. До началото на 2021 г. управлявани от ИИ F-16 вече симулираха работа в екип и поразяване на цели на по-големи дистанции. Липсата на сензор, съпоставим по способности с човешкото око, обаче остава основен фактор, усложняващ създаването на ефективна платформа за въздушен бой с ИИ, способна да действа в реални условия, а не само в симулации.
Последиците от успешния тест на MQ-20 са значителни. Безпилотните летателни апарати имат редица предимства пред пилотираните самолети при въздушни сблъсъци. Едно от тях е способността да „се учат“ от опит чрез симулации денонощно, за разлика от човешките пилоти, които са ограничени от работно време и физически натоварвания. Друго ключово предимство е практически нулевата цена за обучение, което прави поддържането на цели флотове значително по-евтино. Липсата на кабина и системи за поддържане на живота позволява и създаването на по-ефективни и по-маневрени конструкции.
Успехът на MQ-20 може да се окаже важен етап по пътя към очакваното постепенно изместване на хората от ролите във въздушния бой - процес, който вероятно ще започне да се материализира в средата на 2030-те години. Последствията за глобалния баланс на силите, както и за ключови програми за бойна авиация като изтребителите F-35 и F-47, остават изключително значими.
