От Венецуела през САЩ до България: Как машините на Smartmatic превземат демокрацията (ВИДЕО)

На 2 декември 2020 година "Смартматик" и техните партньори забиват нож директно в сърцето на американската демокрация. Това твърди екипът на Фронт срещу корупцията, които представят ексклузивно разследване как машините, които шарлатаните от ППДБ искат силово да наложат като единствена форма за упражнявате на глас в България, са в състояние да опорочат вота на милиони хора, отишли до урните. С едно копче и няколко клика на мишката, демокрацията е в състояние да стане заложник на група олигарси и шепа провалени политици, решили да потъпчат волята на народа.

Напрежението във Вашингтон през 2020 г. е нажежено до червено. Настоящият президент Доналд Тръмп, тогава вече обявен за губещ в битката срещу Джо Байдън, застава пред нацията за една историческа, 46-минутна реч от Белия дом. Това не е просто обръщение, а началото на един от най-големите политически скандали в историята на САЩ. В него той директно, с имена и факти, обвинява демократите в кражба на изборите чрез целенасочени манипулации с машините на "Dominion".

“Като президент едно от най-важните ми задължения е да защитавам законите и конституцията на САЩ, затова съм решен да защитя нашата избирателна система, която е под координирана атака.”, твърди по онова време Доналд Тръмп.

Преди обаче да откраднат изборите в САЩ, босовете на “Смартматик”, протегнали нечисти ръце в тандем с Иво Мирчев, Божидар Божанов и Асен Василев и към българската демокрация, имат дълга, тъмна и изпълнена с тежки корупционни скандали в Латинска Америка. Замислени като средство за утвърждаване на нарко диктатурата във Венецуела, днес те са в състояние да фалшифицират изборите във всяка държана, имала недалновидността да използва тежко компрометирания им софтуер.

Ето какви ужасяващи факти представя близо 50-минутното видео разследване, създадено от Фронт срещу корупцията.

Годината е 2004-та. Уго Чавес е притиснат до стената, изправен пред най-голямата заплаха за режима си – опозицията успешно е форсирала референдум за неговото отстраняване. Чавес се нуждае спешно от решение, което да замени старите американски машини, над които няма контрол, с нова система – изцяло електронна, бърза и най-вече "сигурна" по стандартите на режима. Точно в този критичен момент, от нищото на сцената излиза "Смартматик" – малка, почти неизвестна стартъп компания, създадена от трима млади инженери, чийто опит до момента се свежда до банкова сигурност, а не до организиране на избори. Изненадващо за всички, тази неопитна компания печели грандиозен държавен договор на стойност 91 милиона долара.

Истината за този успех обаче е заровена в една транзакция, извършена година по-рано през юни 2003-та.

Конфликтът на интереси е крещящ и показва предварително начертаната схема: държавата влиза като съдружник в частната фирма, която по-късно ще наеме да брои собствените ѝ гласове. Така правителството на Чавес не просто наема доставчик. То финансира създаването на инструмента, който ще гарантира оцеляването му.

Целта на тази симбиоза между власт и софтуер е разкрита в свидетелски показания пред американския съд от бивш служител по сигурността на режима. Свидетелят описва от първо лице среща, на която Уго Чавес е поискал от"Смартматик" да създаде системата, като е бил „крайно настоятелен тя да бъде проектирана така, че да може да променя вота на всеки избирател, без това да бъде засечено“. В показанията той добавя още, че „Лицата, контролиращи компютъра за сумиране на гласовете, са имали способността да променят отчитането на вота, като прехвърлят гласове от един кандидат към друг, използвайки софтуера на Smartmatic“.

Внезапното забогатяване от сделката с Чавес позволява на собствениците Мухица и Анзола да стартират агресивна международна експанзия. През 2005 г. "Смартматик" навлиза на американския пазар, закупувайки утвърдената компания "Sequoia Voting Systems" за 16 милиона долара. Но амбициите им бързо се сблъскват с реалността на прозрачните избори. През 2006 г., по време на първичните избори в Чикаго, настъпва пълен хаос. Процесът е обявен за катастрофа заради масови проблеми с машините.

Този инцидент привлича вниманието на Вашингтон. Конгресмен Каролин Малоуни официално сезира Министерството на финансите и изисква намесата на Комитетът по чуждестранните инвестиции в САЩ. Започва разследване за връзките на "Смартматик" с режима на Уго Чавес и заплахата за националната сигурност на САЩ. Притиснати до стената и изправени пред избора – пълна проверка на собствеността и кода им или бягство – "Смартматик" избират бягството. Вместо да докажат, че са чисти, те обявяват, че продават "Sequoia" и напускат американския пазар, блокирайки по този начин възможността разследващите да стигнат до дъното на тяхната заплетена офшорна структура.

След грандиозния репутационен срив и разследването за националната сигурност в САЩ, "Смартматик" се превръщат в *persona non grata* в западния свят. Брандирани като "рискови" и "непрозрачни" от американските власти, те са буквално изгонени през предната врата на демократичния свят.

Този удар обаче не спира амбициите им – той просто променя траекторията и те се насочват към "задния вход" на глобалната политика – развиващите се пазари в Азия и Латинска Америка, където контролът е по-слаб, а корупцията – по-лесна. Прогонени от Вашингтон, те намират идеалната почва за експериментите си във Филипините.

Островната държава се оказва следващата голяма мишена на корпорацията, а скандалите, които генерират там, ще тресат нацията повече от десетилетие. Кошмарът започва през 2010 година, когато се организират първите изцяло автоматизирани избори в историята на страната. "Смартматик" доставят внушителните 82 000 машини, обещавайки технологична революция. Реалността обаче е катастрофална. Само седмица преди вота, тестовете показват шокиращ дефект – машините масово не разчитат правилно бюлетините. Налага се спешна, хаотична подмяна на картите памет в цялата страна дни преди изборите. Притиснати до стената, дори от "Смартматик" са принудени да признаят наличието на "софтуерен бъг", но това е слабо успокоение за държавата, която потъва в технически хаос, липса на прозрачност и основателни подозрения за мащабна манипулация.

Едно видео от май 2010 година остава в историята като най-емблематичното доказателство за арогантността на компанията и безсилието на държавата. По време на изслушване в Конгреса, напрежението ескалира до краен предел, когато конгресменът Теодоро Локсин-младши (Teodoro Locsin Jr.) подлага на кръстосан разпит представителя на "Смартматик". Локсин е безкомпромисен и настоява за отговор на въпроса, който всички искат да скрият: Къде е написан този код?

Притиснат от фактите и под клетва, представителят на "Смартматик" е принуден да признае неудобната истина.В залата настава шок. Конгресменът директно обвинява компанията в създаването на "черна кутия", която позволява подмяна на данните по време на предаването им.

Три години по-късно "Смартматик" за пореден път пронизват сърцето на демокрацията във Филипините със скандала, станал известен като "Аномалията 60-30-10". По време на сенаторските избори наблюдателите и статистиците засичат невъзможен математически модел. Без значение от региона, без значение от времето на денонощието или броя на новопостъпилите протоколи, съотношението на гласовете остава замръзнало в перфектна пропорция: 60% за управляващата коалиция, 30% за опозицията и 10% за независимите. Този резултат стои "закован", сякаш е предварително програмиран. Експертите са категорични – в реални условия, при жив и динамичен вот, такава идеална права линия е статистически невъзможна без външна намеса в алгоритъма за преброяване.

През 2016 година Бонгбонг Маркос алармира за една от най-скандалните подмени в историята на страната по време на вицепрезидентската надпревара. В изборната нощ той води убедително с милиони гласове, докато внезапно сървърите на "Смартматик" не регистрират странна "козметична промяна" в скрипта на софтуера. Веднага след тази неоторизирана намеса, в тъмните часове на денонощието, неговата преднина започва мистериозно да се топи с математическа прогресия, докато на сутринта той се оказва губещ.

Маркос директно обвинява "Смартматик", че промяната на кода в реално време е била сигналът за активиране на алгоритъма за обръщане на вота.

Отговорите на повечето скандални практики се крият в архитектурата на самите машини. Устройствата на "Смартматик" са проектирани да работят в режим "офлайн" по време на самото гласуване и локалното преброяване. Официалното обяснение е минимизиране на риска от хакерски атаки в реално време, но на практика това създава "зона на здрача", в която прозрачността изчезва. Липсата на онлайн връзка означава, че резултатите се съхраняват локално, без външно наблюдение.

Точно този "офлайн" период се счита за ключовия момент за извършване на измамата – той позволява на локални оператори или външни лица да подменят дигиталните бюлетини, да активират "спящи" софтуерни грешки или умишлено да променят данните, преди те да бъдат изпратени към централните сървъри чрез модем или USB памет. Това е технологията на подмяната: нямаш нужда от хакери, когато самата система ти дава време и възможност да пренапишеш резултата, преди някой да го е видял. е невъзможна без намеса в алгоритъма.

Ехото от тези манипулации не е заглъхнало и до днес, като стотици филипински политици и журналисти продължават ежегодно да вадят на светло нови доказателства за нередности.

След повече от десетилетие на скандали и съмнения, търпението на филипинската държава се изчерпа окончателно. На 29 ноември 2023 г. Комисията по изборите взема безпрецедентно решение и официално дисквалифицира "Смартматик" от участие във всички бъдещи търгове и процедури. Мотивът е смазващ: необходимост да се запази целостта на избирателния процес на фона на тежките разследвания за корупция и подкупи от 2016 г., свързани с бившия председател Андрес Баутиста.

На 2 декември 2020 година "Смартматик" и техните партньори забиват нож директно в сърцето на американската демокрация. Напрежението във Вашингтон е нажежено до червено. Настоящият президент Доналд Тръмп, тогава вече обявен за губещ в битката срещу Джо Байдън, застава пред нацията за една историческа, 46-минутна реч от Белия дом. Това не е просто обръщение, а началото на един от най-големите политически скандали в историята на САЩ. В него той директно, с имена и факти, обвинява демократите в кражба на изборите чрез целенасочени манипулации с машините на "Dominion".

“Като президент едно от най-важните ми задължения е да защитавам законите и конституцията на САЩ, затова съм решен да защитя нашата избирателна система, която е под координирана атака”, убеден е американският президент.

Но как точно се извършва тази атака? Тук не става въпрос за примитивно тъпкане на бюлетини в чували, а за "дигитална алхимия", скрита дълбоко под повърхността. Обвинението е смразяващо със своята простота: съществуването на скрит функционален "ключ" в системата, който позволява подмяна на вота в реално време, без избирателят дори да подозира.

“И за капак на всичко, имаме компания, която е много подозрителна, казва се Dominian. С едно натискане на копчето, с една смяна на чипа, ще натиснеш бутон за Тръмп, но гласът ти ще отиде при Байдън. Каква система е това?!”, не сдържа гнева си Тръмп.

Това не е просто хипотеза на губещия, а документирана технологична аномалия. Софтуерът, който би трябвало да бъде безпристрастен калкулатор, започва да проявява "собствено мнение" в ключови моменти. Примерът от щата Мичиган е показен – там "грешката" в кода винаги е еднопосочна и винаги ощетява конкретен кандидат, което прави версията за "случаен бъг" статистически невъзможна.

В един окръг в Мичигън например, които използват машините на доминион, са открили, че близо 6000 гласа са били прехвърлени погрешно от Тръмп на Байдън.

Подобни "грешки" повдигат фундаменталния въпрос за суверенитета и сигурността. Изборните органи в щата Тексас, известни със строгите си стандарти, категорично и многократно блокират използването на системите на "Dominion". Експертите там отказват да сертифицират машините именно заради крещящи уязвимости в сигурността, потенциал за грешки и, което е най-тревожно – отворени врати за откровени външни измами.

“Къде се броят гласовете?! Които мислим, че се броят в чужди държави, не в Америка. Dominian са катастрофа! Изборни органи от Тексас непрестанно блокират използването на системите на доминионс заради притеснения, свързани със сигурността и уязвимостта и потенциала за грешки и откровени измами.”

Глобализацията на вота се превръща в кошмар за националната сигурност. Данните напускат пределите на държавата и влизат в "облак", където американските закони не важат. Фактът, че съдбата на най-могъщата държава в света може да зависи от сървъри, разположени на хиляди километри, извън юрисдикцията на САЩ, е доказателство за пълната абдикация от контрол върху изборния процес.

На предна линия в разкриването на тази схема застава Руди Джулиани – легендарният бивш кмет на Ню Йорк и тогавашен ръководител на правния екип на Тръмп. Той започва да "бели" слоевете на корпоративната лукова глава, за да покаже, че "Dominion" е само фасадата. Джулиани разкрива скандалната географска и корпоративна мрежа, която стои зад преброяването – схема, включваща офиси в Европа и връзки с венецуелския произход на софтуера.

“Преброяванията се извършват от компания, която се нарича Dominion - те имат, имат репутацията да са недостатъчно компетентни да правят избори, както видяхме в Тексас. Ако ви разкажа истинската им история, ще бъдете шокирани, защото сме ги използвали във всички видове избори. Но истината е, че Dominion не броят гласовете - те имат договор с компания, която се казва смартматик, а смартматик имат офиси във Франкфурт, Барселона, така че като гласовете се броят, те се изпращат в тези локации.”, заявява Джулиани.

Тук обществото не бива да се заблуждава от разликата в имената. Ако попитате говорителите на двете компании днес, те ще ви кажат, че са ожесточени конкуренти – че "Dominion" е канадска фирма, а "Smartmatic" – лондонска. Но ако проследим пътя на активите, ще открием, че те споделят общо ДНК. Връзката между тях минава през компанията-призрак Sequoia Voting Systems. Когато "Смартматик" са изгонени от САЩ през 2007 г., те привидно продават бизнеса си. Но кой го купува в крайна сметка? През 2010 г. Dominion Voting Systems поглъща Sequoia. С тази сделка те не купуват просто офиси и бюра. Те придобиват пазарния дял и технологичната база, изградена върху основите, положени от венецуелските инженери на "Смартматик".

През 2020 г. бившият федерален прокурор Синди Пауъл, част от ударния правен екип на Тръмп, също заявява, че разполага с огромен масив от доказателства за стартиране на криминално разследване. Тя насочва прожектора към конфликта на интереси на най-високо ниво. В центъра на бурята е Питър Нефингър – председател на борда на директорите на "Smartmatic" в САЩ, който шокиращо се оказва част и от т.нар. “преходен екип" на Джо Байдън. За тези, които не знаят – преходният екип е структурата, която подготвя прехвърлянето на властта, подбира бъдещите министри и ключови кадри и има достъп до всички държавни институции още преди встъпването в длъжност. Човекът, чиято компания брои гласовете, едновременно с това подготвя кабинета на победителя. Това е затворен кръг на власт.

Но обвиненията не спират до тук. В експлозивното си интервю за Fox News, Пауъл стига още по-далеч, твърдейки, че системата не е просто повредена, а е изначално проектирана като оръжие. Тя говори за свидетели от първо лице – хора, които са присъствали на създаването на кода и знаят истинското му предназначение.

Кои са тези хора в сянка? Ние не говорим за обикновени администратори, а за "Пазителите на ключа". Този, който държи контрола върху софтуерния код, на практика държи съдбата на нацията в ръцете си. Дори там, където преките доказателства са старателно заличени, мрежата от връзки е очевидна. Това е картел от технократи и политически елити, в който технологията служи като краен арбитър на властта. Въпреки липсата на прозрачност, едно е ясно: хората зад "Смартматик" и "Dominion" разполагат с инструментариума да заобиколят волята на суверена и да инсталират удобни правителства, без да е изстрелян нито един куршум.

Но дори и най-здравата броня се пропуква, когато алчността надделее над предпазливостта. Днес, благодарение на разследванията на няколко континента, пред нас се разкриват истинските лица на хората, които държат ключа към демокрацията.

Кои са собствениците на “Смартматик” и как глобалният сатрап Джордж Сорос държи в ръцете си машините, с които ППДБ планират да направят ново “ала-бала” в България, гледайте в ексклузивното разследване на Фронт срещу корупцията.