Ние, децата на 90-те, живеем с една приказка, която ни разказа вълшебникът на световния футбол Диего Марадона. Няма как да пресъздадеш легендата за него, ако не си я гледал, не я чувстваш, не русуваш в съзнанието си живи картини. Ако аз бях художник, щях да нарисувам само 3. Първата е „Сътворението”. Да, правилно ме разбрахте, Микеланджело е нарисувал Диего, векове преди да се роди. В Сикстинската капела.Онези две ръце – човешката и на Бог, които не се докосват, защото никога човекът не може да бъде равен на Бог. Е, Диего разгада тайната на божествената синергия – между човек и Бог стои топката, която никога не трябва да бъде изцапана. Защото футболът е религия, на която си заслужава да посветиш живота си. Още повече, ако имаш и талант. Втората картина бих нарисувала аз, едно дете, което е родено в годината, когато Диего става Марадона – футболен Бог, който в Неапол започват да наричат Микеланджело на футбола. Единият е имал вълшебни пръчици, другият – вълшебни крака и една Божия ръка, която прави Аржентина световен шампион. Моята вечна картина е стилизираният образ на целувката – Диего целува световната титла. Третата картина ще остане с болка в съзнанието ми – Световната купа беше неговият последен олтар, а блажените да са там, плачеха около ковчега му не заради това, което е взел от живота и си е тръгнал, а заради това, което ни даде.
Неаполитанецът Паоло Касталди обаче е видял целия свят на Диего Армандо Марадона и го е нарисувал. В един комикс, на който днес могат да се радват и българските деца – “Диего Армандо Марадона” (превод Нева Мичева, адаптация Кирил Златков, 184 страници, изд. „Жанет 45”). Там са всички символи на величието – майката на аржентинеца, която започва приказката в една вълшебна нощ, след това детските години на безгрижие, през силата на Марадона и слабостта на Диего в Неапол, Барселона, Хавана...до безсмъртието във всяка легенда за него. Ще кажете – защо комикс. Много е просто, зрителната памет пази спомените.
За всеки отделен човек Марадона е жива картина, дори и сега, когато го няма – той е вехто кожено кълбо под горящото небе на Аржентина, устремът на Меси на световната сцена, къдрицата коса за молитви и съкровени желания в Неапол, в молитвите на Папата за мир в света и благоденствие на бедните деца...Марадона живее във всеки от нас.