Труд
Автор:
Труд онлайн
Програмата за руската изтребител за превъзходство във въздуха Су-35 е замислена в края на 2000-те години, както за да служи като временна мярка за руските въоръжени сили, докато изтребителят от пето поколение Су-57 не бъде въведен в експлоатация, така и за да осигури по-модерни и по-високо ниво на възможности за експортни клиенти след успехите на Су-27 и Су-30 на чуждестранните пазари. Изтребителят за превъзходство във въздуха от четвърто поколение Су-27 е доставен за първи път в чужбина през 1991 г. и през следващото десетилетие по-голямата част от произведените самолети са построени за ВВС на Китайската народноосвободителна армия, като същевременно са продадени и на широк кръг клиенти, включително Виетнам, Индонезия и Етиопия, наред с други. Експортните му успехи са заменени от тези на Су-30, който генерира няколко пъти по-високи приходи за руския отбранителен сектор с над 600 продадени самолета в чужбина. Разработен като допълнително подобрена версия на дизайна на Су-27, Су-35 е бил разработен от руски представители на индустрията, като по консервативна оценка се очаква да бъдат произведени приблизително 100 броя за вътрешна употреба и още 100 за износ, пише Military Watch Magazine.
Су-35 далеч не беше първата амбициозна програма за разработване на производно на Су-27 с авангардни възможности за превъзходство във въздуха, като Су-27М и Су-37, разработени през 90-те години на миналия век, бяха по-впечатляващи за времето си от Су-35, когато беше въведен в експлоатация през 2014 г.
Въпреки че страните от целия западен свят в продължение на десетилетия оказваха натиск върху други държави по света да не купуват руско въоръжение, подписването на Закона за противодействие на американските противници чрез санкции в Съединените щати през 2017 г., който задължи Вашингтон да наложи икономически санкции на всеки голям клиент за руско въоръжение, значително засили натиска върху потенциалните клиенти на Су-35. В резултат на това както Индонезия, така и Египет отмениха плановете си за закупуване на Су-35, въпреки че вече бяха подписали договори за това, а в случая на Египет - въпреки че вече бяха започнали плащанията, докато значително по-голям брой очаквани клиенти бяха възпрепятствани да подписват договори от самото начало. Друг важен фактор беше привлекателността както на значително по-евтините, но с подобни възможности Су-30СМ и Су-30МКИ/А, които продължиха да получават значителни чуждестранни поръчки, така и на възприеманата по-голяма икономическа ефективност на Су-57, които всички се конкурираха със Су-35 за финансиране на износа.
Преди 2025 г. само 24 изтребителя Су-35 са доставени за износ,
а именно за изпълнение на китайска поръчка, направена през 2015 г. Разработването на по-сложни изтребители от Китай на вътрешния пазар обаче ограничава интереса към мащабни поръчки на Су-35, като самолетът е придобит предимно за улесняване на трансфера на технологии, изпращане на сигнал за солидарност към Русия във време на високо напрежение със Запада и подкрепа на различна бойна подготовка. През февруари 2025 г. обаче Русия започва неочаквани доставки на Су-35 за Алжир, който се смята, че е закупил 18 от изтребителите по сделка на стойност приблизително 1,5 милиарда долара. Изтекли документи на руското правителство впоследствие показват , че Русия е планирала да достави 48 изтребителя Су-35 за превъоръжаване на иранските военновъздушни сили и още шест Су-35 за Етиопия , което бележи голям пробив за програмата и ще доведе общия износ до 96 изтребителя. Това представлява четирикратно увеличение на потвърдените известни поръчки за износ в сравнение с 2024 г. и доближава програмата до първоначалната ѝ цел от 100 продадени в чужбина изтребителя.
Както Етиопия, така и Иран се считат за вероятни потенциални клиенти за още Су-35, като първата потенциално удвоява поръчката си, наред с покупките на още изтребители Су-30, които да служат като тренировъчни самолети, което ѝ позволява напълно да изведе от експлоатация 18-те си остарели изтребителя Су-27.
Преди 2025 г. Су-35 изглеждаше като провал на експортните пазари, главно поради политически причини, включително интензивен западен натиск върху потенциални клиенти, но също и поради редица недостатъци в характеристиките на самолета . Очаква се програмата за изтребители да генерира продажби на поне 100-150 изтребителя, повече от половината от които се очаква да бъдат построени за иранските военновъздушни сили. Възможността за продажби на Северна Корея също остава значителна, за да помогне на Русия да покрие разходите си за внос на оръжия от страната на стойност десетки милиарди долари от 2022 г. насам, въпреки че остава несигурно дали източноазиатската държава ще приеме самолета или ще даде приоритет на закупуването на по-модерния Су-57. Докато Су-27 и Су-30 разчитаха съответно на Китай и Индия за по-голямата част от експортните продажби, като се очакваше и Су-57 да получи много мащабни индийски поръчки, експортният профил на Су-35 е по-фокусиран върху други клиенти, с възможността за мащабни ирански поръчки на руски изтребители, което се очакваше от края на 80-те години на миналия век, но се осъществи със закъснение и изигра централна роля за постигането на експортен успех на програмата. Въпреки че не се очаква Су-35 да се доближи до Су-30 или Су-57 по отношение на представянето си на външните пазари, експортният му профил вероятно ще продължи да се подобрява през следващото десетилетие.
