Политиците край Вардар продължават да търсят вратички за заобикаляне на европейската позиция
До юни тази година е срокът за някаква промяна в усилията за стартиране на преговорния процес за членство
Хубаво е, когато нещата стават ясни. Ако сред политическия елит в Скопие е имало някакви съмнения около позицията на президента на България Илияна Йотова за отношенията на България със Северна Македония, вече всичко е на масата. Изречено ясно и категорично, в компания, която заслужава внимание и в рамките на важен международен форум.
Всички условия, за да могат изказаните думи да придобият своята тежест и значение по начин, който да не търпи двусмислия и да изискват да бъдат внимателно проучени, оценени и разбрани. Ако има такова желание, разбира се.
В рамките на конференцията за сигурност в Мюнхен президентът Илияна Йотова се срещна с председателя на Европейския съвет Антонио Коща. Две послания произлязоха от тази среща, на които в Скопие обърнаха внимание. Първото е, че няма промяна в позицията на България, въпреки смяната начело на президентската институция у нас. Страната ни продължава да има европейска политика по въпроса за пътя на Северна Македония, като на масата са същите условия, които европейските институции поставят пред Скопие. А те са, че докато няма промяна в конституцията на Република Северна Македония и включването на българите в нея, не може да има никакво придвижване напред в тази посока. Познато до болка становище, което, страхувам се, започва да се превръща в едно политическо клише, чиято толкова честа употреба може да доведе до изхабяването на смисъла му. До степен, че премиерът Християн Мицкоски да заявява, че не, той няма да допусне промяната на основния закон и да впише в него българската общност. Поне докато той щял да бъде начело на изпълнителната власт в страната си. Край Вардар обичат да се перчат с такива измислени героизми.
Но ако тук историята до голяма степен е известна, второто послание, което Йотова изпрати публично и без стеснение, е, че екипът на Мицкоски играе играта за старт на преговорния процес извън правилата. Което е мекият израз за нечестно. Пред Коща тя сподели за сигнали, според който Северна Македония търси друго лоби, за да заобиколи първия клъстер, който, според нея е най-важният - този за правата на човека, като в същото време иска да започне преговорния процес по другите глави, които са „по-специфични“. Разбира се, няма никакъв шанс България да се съгласи с подобна промяна. Пътят към членството в Европейския съюз, по който са минали всички държави членки досега, не е игра на желание или капризи - това искам, това - не, а е маркиран с изпълнение на критерии. Е, изключение май прави Украйна, но не това е темата сега.
Що се отнася до Северна Македония, Йотова добронамерено препоръчва, ако в Скопие наистина желаят да бъдат част от Европейския съюз, да се опитат с усилията на България и на европейските партньори до юни тази година заедно да се намери полезна опция. Защо до юни? Защото тогава най-вероятно ще се проведе поредната среща ЕС-Западни Балкани, на която обичайно стават известни големите стъпки по посока на членството в ЕС от страните кандидатки. Пясъчният часовник вече е обърнат.
Ако в Скопие с нетърпение са очаквали първата изява на новия президент на България по отношение на перспективите за европейската интеграция на Северна Македония, тя вече е налице. Дали са били изненадани от нея? Мисля, че не. Най-малкото, защото тя се вписва напълно в профила, който в Скопие изградиха на Илияна Йотова когато тя, в изпълнение на конституционните правила зае мястото на държавен глава. Нали знаете? Идва нов политик начело на важна институция в съседна държава, с която имаш да решаваш някои „спорни“, както ги определя премиерът Мицкоски, въпроси. И му правиш съответния профил като му даваш съответната публичност. В който пишеш, че „най-противоречивите следи в македонско-българските отношения“, които той, политикът, е оставил се виждат в три точки: първо, Йотова поддържала политиката на поставяне на условия към Северна Македония, второ, тя била нормализирала тезата за „езика на омразата“ като рамка, в която България да си намери оправдание за блокадата на Скопие по пътя към ЕС. И трето, тя била превела в практиката „символните провокации и историческия ревизионизъм“.
В подкрепа на последната характеристика се припомня присъствието на Йотова като вицепрезидент на България на откриването на Културния клуб в Битоля с името на Иван Михайлов, една личност, която в днешна Северна Македония се приема като „фашистки колаборационист“. Тя там не бе сама, а заедно с представители на всички политически сили у нас като знак за консенсус на подкрепата за българите в града и държавата. И досега властите не могат да преглътнат усещането за истинска и радостна българщина насред консулския град, което церемонията по откриването създаде. И се започна. По-нататъшната съдба на председателя на клуба Люпчо Георгиевски, а и на самата институция, са известни. Извънредно целево законодателство с безпрецедентно действие със задна дата, процеси и съдебно дирене срещу Георгиевски, закриване на клуба и неговото заличаване в съответния регистър, опити за опожаряване на сградата, медийна кампания срещу всеки опит за организиране на българската общност в държавата, всяване на страх и омраза. Всичко това като последица от поведението на местните власти в Скопие, независимо от коя политическа сили са били. Само това би стигнало, за да се разбере в Брюксел с какви политически и морални нрави се управлява край Вардар и да се прецени защо се правят некоректни и скандални опити да се заобиколи онази глава от преговорния процес, която се занимава тъкмо с правата на човека.
Само да припомня, че тези опити за байпасиране на важни елементи и моменти от преговорния процес за членство в ЕС от страна на политическите елити в Скопие не са нови. Твърдя и сега, както съм го правил много пъти, че в него те виждат терен, върху който да се надлъгват и ако могат, да надхитрят и дори измамят партньорите от Брюксел. Убедени са, че щом лъжат себе си, могат да излъжат и „онези от Брюксел“. И колкото и странно да звучи, в това щели да следват „примера“ на България, която през 2007 г. станала член на ЕС не заради своите заслуги, а заради това, че имала под ръка опитни политици, които успели да убедят преговарящите от ЕС, че страната ни е готова за членство, без това да е така. Чувал съм го лично, на няколко пъти от сериозни хора, които продължават да смятат, че тогава България незаслужено била заела мястото на Северна Македония в ЕС, толкова те били по-напред от нас. О, политиците край Вардар май бяха единствените, които не се радваха, че държава съсед отива напред към европейското семейство. Може би заради предположението, което още тогава се въртеше в главите им, че ще дойде момент, когато България ще използва своята позиция на член на ЕС, за да пречи на Северна Македония да играе играта, за която стана дума по-горе.
И този момент май дойде. Няма да привеждам примери за тънкото коварство и нелепите номера, които крояха и кроят в Скопие, за да елиминират позицията на България. То не бяха предложения за посредници, то не бяха закани за влиятелно лоби за натиск върху София, то не бяха опити в чисто шпионски стил да се срине позицията на страната ни. И какво ли не още.
Така че, каквото в Северна Македония са очаквали от българския президент Илияна Йотова, това са получили. Както се казва, тя ги започна по конспекта, маркиран и подреден от темите в Преговорната рамка. Нали знаете старото студентско правило, че щом имаш конспект по материала, взимането на изпита ти е опечено. Правата на човека изобщо и в частност на българите в Северна Македония, езика и говора на омразата, и така нататък, едно по едно, тема по тема. По конспекта. Затова, измъквайки цялата си добронамереност, на която съм способен по отношение на онзи Мицкоски, а и на Тимчо Муцунски и цялата кохорта излъскани министри около тях, ще кажа: момчета, отворете цялото досие „България“ от подписването на Договора за добросъседство насам, в това число и „френското предложение“, както го наричате, и задължително двата протокола към него. Конспектирайте си темите една по една с молив в ръка, ама много внимателно, подредете си ги и накрая ще видите рамката, в която новият президент на България ще води отношенията със страната ви. Толкова е просто, че чак се чудя как ви се приказват различни глупости. И една препоръка, преди всичко към г-жа Гордана Силяновска, когато и ако се види с Йотова. Недейте да се опитвате, както много обичате, да ù държите лекции за историята и функционирането на Европейския съюз. Катастрофалният неуспех ви е гарантиран.