Астрономите откриха, че Слънчевата система може да се движи през Космоса над три пъти по-бързо, отколкото се предполагаше досега. Откритието може да има значими последствия за стандартния модел на космологията – текущия водещ модел за обяснение на структурата, състава и еволюцията на Вселената.
Екипът зад изследването използва мрежата от радиотелескопи с ниска честота (LOFAR) и два други радиотелескопа, за да картографира разпределението на радиогалактиките. Тези галактики излъчват силни радиовълни от „лобове“, простиращи се далеч отвъд видимата им структура, което позволява на учените да измерят движението на Слънчевата система.
Радиовълните на тези галактики преминават през космическия газ и прах, без да бъдат абсорбирани, което ги прави особено подходящи за наблюдения. В посоката, в която се движи Слънчевата система, се очаква леко увеличение на броя на радиогалактиките, което е трудно забележимо без изключително чувствителни инструменти.
„Нашият анализ показва, че Слънчевата система се движи повече от три пъти по-бързо, отколкото прогнозира настоящият модел. Този резултат противоречи на очакванията, основани на стандартната космология, и ни кара да преразгледаме предположенията си“, обясни Лукас Бьоме от университета в Билефелд.
Измерванията разкриват несъответствие в разпределението на радиогалактиките – анизотропия, която е 3,7 пъти по-силна от предсказаната от стандартния модел. Подобни резултати са наблюдавани и при инфрачервени изследвания на квазари, свързани със свръхмасивни черни дупки. Съвпадението между двата независими метода предполага, че това не е грешка, а реална характеристика на Космоса.