The National Interest: Гърция дебютира със системата за противовъздушна отбрана „Achilles Shield“

Стремежът на Атина да изгради системата „Achilles Shield“е в унисон с усилията на НАТО да увеличи разходите за отбрана.

Когато става въпрос за противоракетна и противовъздушна отбрана, израелската система „Железен купол“ несъмнено е най-разпознаваемата и успешна система в света. С успеваемост от над 90 % „Железният купол“, заедно с другите многостепенни отбранителни апарати на Израелските отбранителни сили, ефективно предотвратява падането на ракети, безпилотни летателни апарати (БЛА), ракети и други снаряди на израелска територия, пише The National Interest.

Успехът на „Железния купол“ е повлиял на други държави, които се стремят да увеличат капацитета си за противовъздушна отбрана. По-рано този месец Гърция направи огромна крачка напред в разширяването на собствената си отбрана. Съобщава се, че се разработва инициативата на Атина за въздушна отбрана „Achilles Shield“. Гръцкият министър на националната отбрана Никос Дендиас описа гръцката версия на „Железния купол“ като притежаваща „противоракетни, противовъздушни, противодронови, противокорабни и противоподводни“ способности, като добави, че „създаването ѝ ще позволи на флота от нови фрегати и самолети от 4-то, 5-то и 5-то поколение да бъдат освободени от ролята на териториална отбрана, която имат в момента, което ще им позволи да поемат по-широка възпираща роля със стратегически оръжия, които за първи път са включени в нашия отбранителен баланс“.

Ескалиращото напрежение между Гърция и Турция вероятно остава най-голямата заплаха за целите на НАТО. Макар че някога двете страни са поддържали сърдечни отношения в епохата на Втората световна война, сега отношенията между Анкара и Атина със сигурност са влошени. Държавният преврат в Кипър през 1974 г. и последвалото турско нахлуване в Кипър разпалиха взаимното презрение, което съществува и днес. Понастоящем двете държави продължават да не са съгласни с морските граници в Средиземно море и териториалните претенции в Егейско море. По същество Атина твърди, че има право да разшири териториалните си води - твърдение, което Анкара категорично отхвърля. Тъй като и Турция, и Гърция са членове на НАТО, засилената враждебност между държавите не предвещава нищо добро за дневния ред на международния алианс.

Стремежът на Атина да укрепи своите способности за противовъздушна и противоракетна отбрана със сигурност е повлиян от конфликта ѝ с Анкара. Макар че подробностите около инициативата „Achilles Shield“остават неясни, очаква се този опит за модернизация да струва над 25 млрд. долара през следващото десетилетие. Атина би могла да се спре на придобиването на израелската система „Железен купол“ или да изчака да види какво ще даде инициативата „Небесен щит“ на двадесет и три държави, ръководена от Германия. 

Дендиас подчерта значението на противовъздушната отбрана, като посочи, че „в глобалния геополитически пейзаж, който се пренарежда и се характеризира с нестабилност, ние сме длъжни да не позволим Гърция да стане жертва на събитията. Трябва да засилим нейния отбранителен отпечатък и ролята ѝ на стълб на стабилността и доставчик на сигурност в по-широкия регион на Източното Средиземноморие и Югоизточна Европа.“

Мая Карлин, автор на статии за националната сигурност в The National Interest, е анализатор в Центъра за политика на сигурност.