Планът на Макрон да удари другите икономики

Той стои зад пакета “Мобилност”, който ощетява българските превозвачи

Какво каза в писмото си до европейските граждани френският президент

Призовава за по-строг контрол на границите

В началото на март Еманюел Макрон, президентът на Франция, се обърна към европейските граждани чрез писмо, публикувано едновременно във всички 28 страни-членки на Европейския съюз. Чрез него той отново демонстрира намеренията си да определя посоката за развитие не само на Франция, но и на ЕС като цяло. Тук ще разгледам накратко идеите му, доколкото е възможно предвид кратката форма, в която са представени.

Писмото е насочено към всички граждани на Европейския съюз, но всъщност целевата група са най-вече местните избиратели. Макрон и партията му “Република, напред” губят популярност във Франция и протестите на “жълтите жилетки” са показателни. Протестиращите изискват провеждането на някои реформи, но най-вече посланието им е против някои от предложенията на управляващите.

Като лидер на държавата с втората по сила икономика в еврозоната, Макрон има амбицията да наложи своята визия за бъдещето на този съюз и заедно с това да отклони вниманието от вътрешните проблеми. Той има нужда от представителство в Европейския парламент, което да му даде възможност да влияе върху дневния ред и върху икономиките в останалата част от ЕС.

Няколко са основните моменти в споменатото писмо – създаването на европейска агенция за защита, по-строг контрол на границите, обща политика за прием на имигранти, минимална работна заплата в ЕС.

Европейска агенция за защита на демокрациите е поредният пример за опит за налагане на наднационален контрол от страна на Брюксел върху нещо, което представлява фундаментално право на всяка държава – да си избере самостоятелно и без външна намеса хората, които я управляват. Въпреки че има немалко случаи на съмнения относно коректността на резултатите от изборите, отделните държави успяват да се справят с този процес и подобна агенция изглежда излишна.

Макрон призовава за по-строг контрол на границите и обща политика за прием на имигранти. Тя ще бъде ръководена от друга общоевропейска агенция, наречена Европейски съвет за вътрешна сигурност. В повечето страни от ЕС обаче населението не е склонно да подкрепи такива идеи. Хората биха помогнали и биха приели жертвите на насилие и войни, но са скептични относно политиката на ЕС относно бежанците. Те предпочитат отделните правителства да определят политиката и да вземат необходимите мерки, за което да носят отговорност, както се случи с Меркел в Германия. При решения на ниво ЕС обикновено отговорността се размива.

Общата отбранителна стратегия, предложена от Макрон, също предизвиква въпроси относно доверието и разпределението на власт и отговорност. Основните му предложения са за споразумение между държавите членки, разширяване на бюджета на ЕС за финансиране на свързаните с това разходи и създаване на Европейски съвет за сигурност. По този начин обаче ще се създаде алтернативна на НАТО структура, която вероятно ще ограничи интеграцията с тази организация. Тя би могла обаче да се разглежда и като проявление на идеята за намаляване на влиянието на Съединените щати, която е популярна сред френските избиратели.

От друга страна поради неяснотата относно политиката на президента Тръмп вероятно е необходимо в рамките на ЕС да се изгради по-сериозен капацитет за самостоятелна отбрана, която не разчита толкова много на ресурсите на САЩ. Тръмп редовно призовава европейските държави да спазват ангажиментите си във връзка с членството в НАТО, които изискват по-големи разходи за отбрана и сигурност. Те биха могли да се изпълнят, ако се създаде европейска армия.

Скорошното споразумение между Франция и Германия обаче показа, че Берлин се отнася предпазливо към тази тема. То поражда опасения сред другите членове дали сътрудничеството в по-ограничен формат няма да се превърне в алтернатива на ЕС. Намеренията за създаване на френско-германска икономическа зона с по-малко бюрократични пречки пред бизнеса и общи регулации, закони и данъци за момента не включват други държави. По този начин те потвърждават идеята за ЕС на различни скорости извън съществуващите до момента критерии. Така обаче се създават причини за разделение и задълбочаване на различията вместо за интеграция.

За Макрон Brexit е средство за назидание какво се случва с тези, които се противопоставят на идеята за единна Европа. Неговата визия за по-интегриран, по-регулиран, по-социален и по-закрилящ ЕС, който може да си съперничи със САЩ, Китай или Русия, не отговаря на действителността. В рамките на ЕС са налице твърде много противоречия, разделения и слабости, които представляват сериозна пречка пред осъществяването на тази визия. Тя не е адекватна на засилващия се национализъм и популизъм и всъщност вероятно ще отблъсне много хора, които по принцип биха искали да видят Европа по-обединена.

Макрон призовава за повече Европа. Това обаче не кореспондира със смисъла на пакета “Мобилност” за шосейния превоз на товари и пътници, когото самият той поддържа. Този пакет засяга значителна част от населението и бизнеса. На общоевропейско ниво над 11 млн. човека са заети с тези дейности, което е приблизително 5% от общата заетост в ЕС. В България заетите са над 190 хил. човека, а засегнатите ще бъдат и членовете на техните семейства – общо над 250 хил. души.

Всъщност пред занимаващите се с тази професия е налице възможността за избор. Тоест тези, които считат условията за труд и заплащането, които им предлагат българските работодатели, за неприемливи, напускат и започват да живеят и работят в чужбина. Това се случва постоянно и представлява сериозен проблем пред българската икономика. Ограничаването на алтернативите чрез законодателни мерки не е добра практика и е възможно да засили този процес.

Отвъд намеренията за по-здравословно и по-безопасно упражняване на професията на международните шофьори, които са напълно оправдани, всъщност се крие желанието за отнемане на възможности за бизнес пред транспортните фирми от географската периферия на ЕС, най-вече Българи и Румъния, в полза на тези от централната му част и най-вече Франция, Германия и Австрия. Това стана повод за сериозно разделение сред европейските депутати според избралите ги държави, което не се случва често. Традиционно противопоставянето е според парламентарни групи, но при този казус дори те се разделиха.

Целта на този пакет е да осигури по-честна конкуренция в областта на товарния и пътническия транспорт и логистиката, да опрости и да изясни съществуващите правила, да направи спазването им по-лесно и по-ефективно. Всъщност обаче очакваните резултати са по-различни. Новите разпоредби относно времето и местата за почивка и изискванията за пренос на товар при завръщането към собствената страна ще увеличат административната тежест, ще намалят оперативната гъвкавост и ще засегнат силно негативно жизнеспособността на транспортните компании в някои икономики. В крайна сметка те ще пренасочат бизнеса и съответно добавената стойност, работните места и платените данъци от една част от ЕС, която е по-слабо развита, към друга, която е по-силно развита, но губи конкурентоспособност.

Конкурентният натиск от страните от ЕС и извън него е сериозен проблем за френската икономика. Политиката на Макрон обаче има за цел да промени това, като намали конкурентоспособността на част от останалите икономики. В тази посока са и идеите за премахване на т.нар. данъчен дъмпинг – използването на по-ниски данъчни ставки в някои държави. Според Макрон и други политици може да се постигне изравняване на данъчното облагане в рамките на ЕС. Начинът за това обаче не е намаляване на твърде високите данъци в някои държави от ЕС, а повишаването им в държави като България. Това би лишило българската икономика от конкурентни предимства.

Подобна е ситуацията с въвеждането на минимална работна заплата на ниво ЕС. В някои държави изобщо няма такова административно изискване и това намалява пречките пред формалното наемане на лица с малък опит или недостатъчна квалификация. Освен това различията в производителността и работните заплати в рамките на ЕС са прекалено големи, така че е ясно, че не е възможно да има единна минимална работна заплата, която е в сила за целия ЕС. От друга страна въвеждането на единен механизъм за определяне на минималната заплата не изглежда да носи значителни ползи за икономиката и заетостта. Нещо повече – при недостатъчно добро правило е възможно, особено в случаи на внезапен спад на икономиката, разходите от прилагането му да са твърде големи.

Изброените предложения всъщност няма да означават повече Европа, а създават неприязън и дори желание за излизане от ЕС, както се случва с Обединеното кралство. Тази мярка е поредният белег за наличие на сериозни проблеми в ЕС. Тя трябваше да послужи за пример за европейските политици, че колкото по-далеч от избирателите е вземането на решения, толкова по-малко доверие има в институциите, които са отговорни за тях.

За съжаление, урокът от Brexit не само че не е научен, но този процес се тълкува съвсем погрешно. Идеите на Макрон за бъдещето на ЕС са насочени към все по-голяма централизация. Европейският съюз безспорно е голямо постижение - той носи повече ползи, отколкото разходи за участващите в него. Мирът, свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора и създаването на общ пазар са ценности сами по себе си. Европейската интеграция обаче не изисква създаването на единна федерална държава. Голямото предимство на ЕС е в разнообразието, включително конкуренцията между отделните страни в него.

Публикувано от Димитър Чобанов, финансист

Този уебсайт използва "бисквитки"