У нас преподават как да управляваме чужди пари, но не и как да стартираме собствена компания, казва предприемачът Крис Георгиев
През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги” и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги” пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е „Защо България?”, а „Защо не България?”. През очите на модерните номади животът тук е различен - предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално - със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ви срещаме с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото „Made in България”.
Крис Георгиев е добре познат в средите на младите предприемачи. Гордее се с със своята Imagga, платформа, която спомага за организирането и анализа на визуални колекции от снимки. Официалната визитка включва и работата му в StartUP Foundation и по организацията на Startup Weekend Sofia. Отвъд нея той е интересен събеседник, защото разбира предприемачеството като бизнес. А това е наистина свежо и го различава от тези, които само говорят за „стартъп”.
Крис е завършил Търговската гимназия в Пловдив и Техническия университет в София. Работил е в различни бизнеси, отхвърлил привлекателни предложения за работа зад граница, преди да се захване с Imaggа заедно със съдружниците си Георги Къдрев, Павел Андреев и Ставри Николов. Компанията, която е стартирала през 2009 г., все още върви с етикета „стартъп”, но вече планира да изнесе част от дейностите си в Силициевата долина. Проектът получи и наградата за най-обещаваща технология за големия бизнес на форума South Summit 2015 в Мадрид от самия крал Фелипе VI.
Подобно на други свои колеги Крис позиционира продукта на компанията си като глобален. Такава е била и първоначалната идея - „за бизнес, с който можем да продаваме навън”. Стартират от България във време, когато световната икономическа криза е в пика си, а условията за бизнес у нас са предизвикателни. Както отбелязва Крис, „в нашите университети и до ден днешен се преподава как да управляваме парите на някой друг, но не и това как да стартираме собствена компания”. Но лесният достъп до „суперталантливи хора - девелъпъри, програмисти и т.н” и фактът, че в България е сравнително евтино да се разработи иновативен продукт, помагат за развитието на компанията. Отдалечеността от потенциалните клиенти в Европа и САЩ се стопява със съвременните комуникации.
Както споменах, Крис е реалист. Като недостатъци на бизнес средата отбелязва големите административни тежести и липсата на визия за подкрепа на малките иновативни компании тук. „В много развити страни има данъчни облекчения, грантове. Но от друга страна, имаме 10% плосък данък. Това е добър стимул за мен. Но не е достатъчно. Всеизвестно е, че големите западни икономики са задвижвани от малки и средни предприятия, които плащат данъци и създават работна ръка”, пояснява той.
Работата на Крис е свързана с много контакти с млади хора, които се връщат от чужбина, за да се захванат за първи път с бизнес. Затова и го питам какъв е мотивът им. Според него завръщането не е тенденция, но на част от тях им харесва живота тук и те се чувстват щастливи въпреки всички недостатъци в политическата система и икономическите проблеми. Други вярват, че развивайки бизнес, помагат на хората и държавата. Трети се чувстват недостатъчно оценени и значими на други места по света.
Самият той е устоял на изкушенията да се реализира в чужбина, но не е и „вързан” за България. Пътува много, все още живее под наем и се оглежда за нови предизвикателства. „Моето поколение се измори да чака промяната, просперитета на нацията. В началото беше още две-три години и всичко тук ще е наред. Ние искаме да имаме сега, не можем да чакаме, не се задоволяваме с къща и кола. Когато (хората - б.а. ) не получават тези възможности в България, търсят други места за реализация.”
Признава, че има значение откъде си, когато започваш бизнес. Това е особено видимо в САЩ, където определени елитни университети, т.нар. Бръшлянова лига, гарантират успешен старт в живота. Ако си завършил Станфорд и имаш идея, е много по-лесно да намериш финансиране, отколкото ако си някой от Източна Европа - със страхотна идея, но не си учил там. „Разбрах, че е много важно да си щастлив и горд от това, което си, и оттам, откъдето си. От нас зависи как представяме страната си. Смятам, че през последните години има за какво да се похвалим, София се позиционира като място за стартъп предприемачество в региона и хората го разпознават”, убеден е Крис.
В България го задържат непринудеността в общуването с хора и фактът, че нещата могат да се случат без много планиране. Иска му се повече да ценим взаимно времето си и да престанем да чакаме друг да оправи бъркотията. „Където и да си, носиш българското в теб - пояснява Крис. - Един приятел се шегуваше как можеш да разпознаеш българите в супермаркета в чужбина през лятото - по количеството кисело мляко и краставици, които купуват!”
Стреми се да промени негативните национални нагласи към определението „предприемач” - „мастит бизнесмен, някой, който е усвоил едни пари или направил измама”. А как да разпознаем истинските предприемачи? „Хората не разбират какво е „стартъп”. Има екосистема от хора, които знаят, че дори да не успееш с първото си начинание, винаги може да намериш ентусиасти за следващото. Провалът е урок, чрез който правиш следващото си начинание по-успешно. Много е важно да има хора с опит, да споделят, да си помагат. Обществото трябва да осъзнае, че колкото повече млади хора тук са предприемчиви, толкова по-добре за всички”, пояснява той.
Крис има опит с много проекти за насърчаване на инициативността на хората, затова и се вдъхновява от постиженията на другите. Лично за него успехът означава да си удовлетворен от това, което правиш, и да чувстваш, че си бил полезен на другите хора. Вероятно е на крачка от него, защото говори със страст за собствения си продукт като най-вдъхновяващата идея, която е срещал в България. „Българинът не обича да се хвали, а няма нужда да сме толкова скромни и срамежливи. Занимаваме се с нещо, което хората дори не могат да си представят как ще се случи - изкуствения интелект.”
Като част от визията му за бъдещето е и социалната кауза, в която инвестира времето и уменията си - да спомогне за това децата и младите хора да придобиват технически и ИТ умения, без които няма да могат да се реализират. „Както на нас са ни набивали, че без език не може да успееш, така и след 10 години, без да знаеш език за програмиране, ще ти бъде много трудно да намериш работа и да си осигуриш добър живот.”
Мечтата му за България е да си намерим идентичността, да се позиционираме в нещо, в което да сме лидери. „Трябва да се положи голямо усилие да бъдем ИТ нация”, завършва той и отпива от чашата с кафето си, която е наполовина пълна или празна, както на вас ви се струва.