67-годишната жена добре познава тайните на Златията
Шепа камъчета, пясък, утайка от кафе, люспи от риба… За повечето хора това са боклуци, които трябва да отидат в коша. За Роза Гинина от северозападното градче Вълчедръм обаче това са материали за творчество, нещо като вълшебна материя, с която облича полетите на въображението си. С отпадъци, които други изхвърлят, Роза рисува пейзажи и портрети, вае пластики. Но не се смята за художник – просто има очи за красотата на света, радва й се и се опитва да я покаже и на другите така, както тя я вижда. А 67-годишната жена добре познава гледките и тайните на равнината Златия.
Люшнатите от ветровете житни полета, облаците, огледани във водите на река Цибрица и прорязаните от полетите на птици простори са се запечатали в душата й още от детските й години и после, когато работела по нивите в кооперативното стопанство. И след това, когато станала ловец в дружинката на земеделското градче. От сутрин до вечер, че и по тъмно била все под открито небе. Но тогава въобще не й е било до рисуване - нямала нито време, нито мисъл за нещо повече от работата и семейството с двете деца.
Когато обаче годините се навъртели, а вместо гълчавата и смеха на близките в къщата й се настанили самотата и тишината, приказните кътчета, в които преживяла щастливи мигове, изплували като острови от спомените й. И понеже никога не е учила живопис, графика или скулптура, Роза решила да пресъздаде образите, които носела в сърцето си, с материалите, които най-добре познава – камъчета от Цибрицата, люспи от риби, семена от цветя и билки.
“Природата най-добре може да бъде показана чрез нещата, които сама е сътворила”, смята авторката. И рисува литнали над житните блокове фазани, скачащи по поляните зайци, сърни и елени сред вековни дървета, притихнали под сенчести върби вирове, пълни с риби. Създаването на картини не с молив или бои е доста трудна работа, споделя Роза. Най-напред върху предварително подготвен картон се нанася фонът, върху който ще се рисува, после се щрихират фигурите и чак тогава започва майсторската, прецизна като изработване на бижу работа.
Сантиметър по сантиметър основата се маже с моментно лепило и върху него се редят камъчетата, пясъкът или семената. Работи се изключително бавно, всяка частица се намества с пинцета или клечка, докато се оформят линиите и цялостната композиция. Когато всичко е готово, се нанася слой лак, който допълнително задържа детайлите и придава дълбочина на изображенията, обяснява авторката.
Всяка картина тя рисува доста време – по 5-6 дни, а по-сложните неща – и по цял месец. Всичко обаче зависи освен от вдъхновението и от свободното време, защото макар и пенсионерка, Роза не е скръстила ръце, за отдих и занимание само с хобито си. Всеки ден тя продава препарати на фермерите в селскостопанската аптека във Вълчедръм, а после се заема с градината с плодове, зеленчуци и цветя в двора си.
“Цял живот съм била земеделски работник - работила съм като дете по нивите, после завърших селскостопански техникум и се трудих в кооперативното стопанство, гледала съм свине и птици, за да имам с какво да издържам семейството си”, споделя Роза Гинина.
Преди петнадесетина години обаче починал съпругът й, а после й дъщеря й, и светът, който обичала, внезапно помръкнал. Тогава, може би в инстинктивен опит за изход от самотата и отчаянието, Роза се захванала с рисуването с камъни и пясък. Отначало го правела за себе си – като отдушник от мъката, но после творбите й видели близки и приятели, много ги харесали и я поощрили. Започнали да я канят на изложби и фестивали, мнозина купували от самобитните й картини, други тя подарявала.
“Сума мои неща има пръснати из България, радва се жената. И продължава да събира камъни, пясък и семена и да създава нови пейзажи. Напоследък много се е запалила да работи с рибешки люспи. Изсушени и лакирани от тях стават чудесни цветя, обяснява тя. И понеже се стреми освен красота творбите й да дават и радост на хората, в част от тях вкарва и комични ситуации - рисува заек, откраднал пушката на заспал ловец или авджия монтирал вместо оптичен мерник бутилка на пушката си.
Ловът и приключенията по време на излети са сред любимите теми на Роза Гинина – от над 30 години тя е член на Втора ловна дружинка във Вълчедръм. И въпреки много си ангажименти намира време почти всяка седмица да излиза с пушката и приятелите из полето.
“Обичта ми към лова ми е предадена още от баща ми- беше страхотен човек и запален ловец. Ходя на лов с удоволствие, но стрелям само по хищници, диви прасета и прелетни птици. Не мога да вдигна пушка срещу сърна или фазан, такава красота не може да се погуби”, разказва Роза.
Част от ловните си излети освен в картини тя е възпяла и във весели стихотворения. Поемата й за дългата схватка между нея и огромен глиган, който след първия изстрел паднал, но вързан с въже пак се вдигнал и повлякъл ловджийката, е любимо произведение на местните авджии и ги весели на всяко събиране. Заради усета й към красотата и ентусиазма, с който върши всичко, в ловна дружинка № 2 във Вълчедръм са се записали още 4-5 жени, на които Роза е тартор и съветник по ловни и житейски въпроси.
През последните месеци ловджийката-зографка се е заела и с дизайнерска дейност. Решила е да създаде атрактивни униформи за жените в ловната й чета. На банкета за откриването на сезона вече е представила част от проекта за лятна униформа – оскъден сутиен от две “панички” за стрелба, съединени с шнур.
“На ловджийките трябва да им е хем прохладно, хем да радват мъжете”, обяснява с дяволита усмивка самоуката художничка.Страстта си към красотата и творчеството Роза Гинина е предала и на сина си Цветан. От години той бродира национални носии за фолклорни състави.
“Роза е невероятен човек. Толкова много несгоди е преживяла, а е винаги усмихната и е много работлива – от нищо нещо прави и винаги е готова да помогне”, хвали я отговорникът на ловците в района Бранимир Видин.
Откакто рисува с природни материали, Роза Гинина вече е подредила пет изложби във Вълчедръм и района. Много от гостите на земеделската община си заминават с картина от Роза, за да имат в дома си част от вълшебството на Златията. От Ловното сдружение “Огоста” в Монтана наскоро са й връчили грамота за лоялно партньорство и за дългогодишната й обич и грижа за живата природа.
“Общуването с природата и красотите й, срещите с приятели и стремежа всеки ден да направиш нещо и да предизвикаш усмивка в хората около теб пречистват човек и го зареждат с огромна енергия”, убедена е Роза Гинина от Вълчедръм.