Текстовете в поредицата „Видни българи, убити от българи“ са подбрани и подготвени от литературния историк и бивш депутат от СДС Йордан Василев. В тях авторът проследява съдбата на онези българи, останали в историята, чието име е белязано с насилствена смърт или съмнение за такава. Последния път се спряхме на съдбата на Матей Вълев, Райко Алексиев, Крум Ахчийски, Тодор Кожухаров и княз Кирил.

Писателят и дипломат Димитър Шишманов (1889-1945, на 56 г.) попада случайно в политиката, но това му коства живота. Той произлиза от знаменит род. Баща му е големият учен проф. Иван Шишманов, а майка му Лидия Драгоманова, уважавана интелектуалка, е дъщеря на видния украински учен проф. Михаил Драгоманов, който се преселва в България след Освобождението. Димитър Шишманов е завършил право в Женева (1913) и след това дълги години работи като юрист в разни институции, публикува много творби: „Депутатът Стоянов”, повест (1919), „Хайлайф”, роман (1919), „Разкази”… Доста странен е бракът му по време на Първата световна война - оженва се за дама по-възрастна от него с 23 г., която се развежда с ген. Михаил Савов. Изпратен е като пълномощен министър (посланик) в Атина (1935-40). Тогава в посолството е на работа младият Стефан Гечев и след много години той разказа на съпругата ми Блага и на мен странна история: „Един ден Шишманов ме покани и каза, че ще се сбогуваме. Питам кога трябва да си тръгна, а той отговаря, че не аз, а той заминава на работа в София. И добави, че после ще го направят министър, а след това ще дойдат на власт комунистите и ще го убият. Невероятно надникване в бъдещето” - завърши бате Стефчо. Шишманов е назначен за главен секретар на Министерството на външните работи и изповеданията (1940-43), а скоро е министър на външните работи (1943-1944) в правителството на Добри Божилов. През септември 1944 г. е арестуван, откаран заедно с други министри в Москва, после осъден от комунистическия Народен съд и разстрелян. Като негова свидетелка пред съда се явява писателката Анна Каменова и го определя като „талантлив писател, много културен, остроумен”. Когато е дипломат, Шишманов е успял да издаде няколко книги. При комунистическата власт творбите му не се издаваха, името му не се споменаваше. Романът му „Хайлайф” бе преиздаден чак през 1992 г. Проф. Елена Михайловска издаде биографичната книга „Създадени сме и за размишление” (2010) с богат архивен материал, а през 2014 г. е снет и документален филм за Шишманов с режисьорка Ралица Димитрова.

Учен с изключителни способности, автор на многобройни трудове по археология, история на античното и средновековното българско изкуство (на български и на немски), проф. Богдан Филов (1883-1945, на 61 г.) се включва в политиката (1938) след десетилетия научна работа и така губи живота си. Роден е в Стара Загора, завършва І мъжка гимназия в София (1900), след това е студент в Германия по класическа филология, археология, римска история, защитава дисертация и тя е издадена веднага на немски в Лайпциг (1906). След това специализира по археология и нумизматика в Бон, Париж и Рим, започва разкопки в Хисаря, назначен е за директор на Народния археологически музей (1910-20). По време на войните пътува из Беломорието, Източна Тракия, Вардарска Македония (предприема разкопки край Охридското езеро - 1918), успява да спаси много паметници. Правил е разкопки в църквите „Света София”, „Свети Георги”, в Боянската църква. Директор е на Българския археологически институт (1920-40), участва в международни срещи, преподава в Софийския университет (доцент 1914, професор 1920), става масон. Оженва се (1932) за Евдокия Петева (1901-80), специалистка по етнография и модерно изкуство, красива, интелигентна. Нямат деца. Тя се занимава с благотворителност, близка е с царица Йоанна, насърчава мъжа си да се включи в политиката. Настаняват се в апартамента, купен от баща й на ул. „Кракра” 26. Проф. Филов е бил ректор на Софийски университет (1931-32), председател на БАН (1937-44), почетен доктор е на няколко чужди университета. Политическата му дейност започва в края на 1938 г., когато става министър на народното просвещение в кабинета на Георги Кьосеиванов, след това е министър-председател (1940-43) и подписва Крайовската спогодба (1940), с която Южна Добруджа се връща на България. Неговото правителство обявява уж символична война на САЩ и Великобритания (1941) и след две години започват бомбардировките над София, цялото население се евакуира. От 1943 г. е регент заедно с княз Кирил Преславски и ген. Никола Михов. Дни след идването на комунистическата власт е арестуван и по-късно изпратен заедно с министри на разпити в Москва. Докаран е обратно (1945), когато започва заседаният съдът, а след това е разстрелян (2.2.1945). Забранено е да бъде цитиран. Вдовицата му е изселена и до края на живота й не разрешават да се завърне в столицата, мизерства. Издал е много трудове, между които „Антични паметници в Народния музей”, „Старобългарското изкуство”, „Миниатюрите на Манасиевата хроника във Ватиканската библиотека”. Дневникът му е издаден под редакцията на Илчо Димитров (1986), но голямата част от тиража е изпратена в Сливенския затвор заедно с Библията, романа на Блага Димитрова „Лице” и др.

Големият хирург проф. Александър Станишев (1886-1945, на 59 г.) е спасил чрез операция хиляди хора, а загива по ужасен начин: при разстрела на осъдените регенти, министри, генерали на 2.2.1945 в западния край на Цетралните софийски гробища той е принуден да установява смъртта на поредната жертва и е убит последен с изстрел в тила. Роден е в Македонския край - град Кукуш, във видно семейство. Неговата сестра е съпруга на Данаил Крапчев, редактора на в. „Зора”, а брат му е дядо на Сергей Станишев... Проф. Станишев милее за своя роден край и не престава да мисли за присъединяването на Македония. Завършва гимназия в Солун, след това се записва студент по естествена история в София, но прекъсва и заминава за Мюнхен, където завършва медицина. Качествата му са оценени и веднага е назначен за асистент в Мюнхен, а след това се премества в Лозана, Берн, Линдау. Когато започват войните (1912-18) той се завръща в България и е хирург във военни болници. След това заминава на специализация в Хайделберг и Мюнхен, а след завръщането си в родината е избран за доцент по оперативна хирургия в медицинския факултет, скоро е вече професор. Той създава катедрата по хирургия в Медицинския факултет. Влизането на професора в аудиторията се известявало с гонг, студентите ръкопляскали. Проф. Станишев има голямо международно признание. Бил е министър на вътрешните работи и народното здраве само няколко месеца (1944) в правителството на Иван Багрянов и това е причината за смъртна присъда от комунистическия Народен съд. Семейството му е изселено от София, имуществото му е конфискувано. Автор е на десетки научни трудове на български и на немски, лекциите му са издадени в книга.