- Как участието на Русия в гражданската война в Сирия променя баланса на силите, проф. Чуков?

- Това, което е интересно, са публикациите в днешните арабски вестници (понеделник, б.р.), които разкриват философията на руската интервенция - като преговорен процес, като цели и най-вече като финанси.

Преговорите между Русия и Иран са проведени преди няколко месеца. Не случайно през това време в Москва няколко пъти бе на посещение легендарният генерал Касем Сюлеймани, командир на елитните специални части “Ал Кудс” от Корпуса на стражите на Ислямската революция. Посланието от Техеран е било, че ако няма качествено нова подкрепа за режима в Дамаск, няма въоръжена подкрепа, то режимът е поставен в много тежка ситуация, вследствие на успехите на бунтовниците. Иран е поискал от Русия подобен ангажимент, като първоначално Москва е приела доста скептично евентуално свое участие поради болезнените спомени от инвазията си в Афганистан в края на ХХ век.

- Какво е променило позицията на Кремъл?

- Първо, руснаците са били категорични, че няма да участват в сухопътна операция. Според арабските вестници посланието от Техеран е било следното. За Русия е небето, за сирийците - земята, а ние, иранците, сме до тях. Второ, което според мен е доста стимулиращо, е, че финансовият ангажимент по тази операция се поема изцяло от иранската страна. Русия няма да плати нищо.

- Не лош стимул, признавам.

- Поради тази причина ние си обясняваме защо се ангажират с такива модерни оръжия. Тези балистични ракети, които изстреляха от Каспийско море, само едната струва 1 млрд. рубли.

- Значи общо 30 млн. лева - едната, а те изстреляха 26. Сериозна работа!

- Това са колосални суми, които е очевидно, че сегашната руска икономика не е в състояние да плати. Друг важен момент е, че Русия се чувства заплашена от набъбващото чеченско присъствие в Сирия. Тя е директно заплашена при тази ситуация. Чеченците представляват елитната гвардия, корпусът за бързо реагиране на “Ислямска държава”. Част от полевите им командири имат бойни опити още времето на Шамил Басаев, още от времето на втората Чеченска война. Руснаците знаят реално срещу кого воюват.

- Оказва се, срещу свои граждани.

- Абсолютно. Всъщност това, което е интересно, че освен тази част, която е между Дераа на йорданската граница, през Дамаск, Хомс, Хама и Латакия, прави впечатление, че сред плановете е и завземане на северните територии, на границата с Турция, с цел да се блокира преминаването на бойци, оръжия и снаряжение - от Турция към бунтовническите групировки, които се бият с режима в Дамаск. Реално това е опит да се сложи кръст на тази зона за сигурност, за която настоява Анкара. Това като цяло е философията на руския ангажимент в Сирия. Твърдят, че няма да има руски войници на терен. С днешна дата - това, което излезе - те имат 28 самолета, няколко десетки хеликоптера и около 1700 руски военнослужещи, част от които са в координация със сирийските въоръжени сили.

- Нека опростим нещата така. Руското участие за добро или за лошо е?

- На думи всички страни се борят срещу “Ислямска държава”. Такъв е претекстът. Но, на практика личи двете оформящи се групировки как си представят Сирия след Башар Асад. Ето тука трябва да кажем ясно. Регионалната арабска група явно се разцепи. След поредното посещение на втория престолонаследник на Саудитска Арабия - шейх Мохамед бин Салман в Русия, Сочи - ако бъдем точни, реално се оформиха двете визии. След изявленията на Владимир Путин, на Лавров и на шейх Бин Салман, става ясно, че позициите между двете държава се сближават. Те искат Сирия, в която режимът си остава на място, но без Башар Асад. Освен саудитите, ОАЕ, Йордания и Египет, също подкрепиха руските удари и практически това са актьорите, които застанаха от едната страна на линията. От другата са оста на про “Мюсюлманските братя” - Турция и Катар. Те искат не само Башар Асад да си отиде, но и целият режим, т.е. искат правителство, сходно с това в Анкара. Просто на повърхността излязоха старите противоречия между тези държави в региона.

- Атентатът в Турция какво ни казва?

- Турция е на кръстопът. Прокрадва се тезата на Ердоган, че ако той спечели, отново ще бъде тихо и спокойно в Турция. Предстоящите избори ще бъдат голямо изпитание както за президента, така и за самата държава.

- А каква е комуникацията на Анкара с “Ислямска държава”?

- През 2013-а Турция официално обяви ИД за терористична организация. Но всички виждаме, че ИД не е приоритет на турската армия. Големият проблем на Анкара остават кюрдите от ПКК.

В ръководството на ИД се очертават две етнически групи. Полевите командири, говоря за ръководството на държавата, тези които са в Консултативния съвет. Полевите командири са тюркмени. А мюфтиите, религиозните водачи са саудитци. Има един пророчески хадис, който не е много ясно дали е верен или не, в който се казва следното: “Оставете турците, както те са ви оставили”. Това е една от догматичните аргументации на мюфтиите да няма сблъсъци между Турция и “Ислямска държава”. От това някои анализатори заключават, че причината Турция да не бъде приоритет на ИД е догматичен. Обратното също е вярно. Турция воюва срещу ПКК, а не срещу ИД.

- Но нали за атентата в Анкара държавата обвини ИД?

- Да, но мишената са леви, комунистически движения, поддържани от кюрдското население и реално там няма загинали турци.

- С какво се издържа “Ислямска държава”, очевидно средствата й не свършват?

- Съвсем скоро оповестих във фейсбук едно изследване на френския “Център за анализ на тероризма”. Според него активите на ИД се увеличават непрекъснато и към момента се оценяват на около $ 2,2 млрд. След като овладяха огромни територии от Сирия, те практически притежават почти цялата инфраструктура в Сирия. Освен това 4/5 от нефта е техен, а държат и 10% от този в Ирак. Все пак заради бомбардировките на коалиционните сили върху нефтените полета има сериозен спад на приходите от нефт. За 2014 г. ИД е получила от нефт $ 1 млрд., а през 2015 г. те са едва $ 600 млн.

- Как успяват да го изнесат и на кого го продават, след като от всички страни наоколо твърдят, че воюват с ИД?

- Евтината стока винаги намира пазар. Износът става основно чрез кюрдски, турски и йордански нелегални канали. Рафинира се главно в Турция, а след като се рафинира е много трудно да се посочи дестинацията, от която е пристигнал петролът.
Друг източник на доходи е търговията с памук. Между 5 и 10% на вноса на памук в Турция, е произведен в ислямистки плантации. На практика всяка пета фланелка, която се произвежда в южната ни съседка, е с памук внесен от Северна Сирия. На настоящия момент приходите от тази дейност за терористите са около 20 млн. годишно, но според експертите, те могат да достигнат около 100 млн. Други сектори за обогатяване са търговия с газ, цимент, пшеница, дарения, отвличания, трафик на наркотици, на жива плът и други.

- Има идеалисти, които твърдят, че там хората живеят спокойно, а вие казвате “търговия с човешка плът”. Звучи много зловещо.

- Така е, но това са официални данни. Според документ, публикуван от ООН през август 2015 г., ИД продава деца от двата пола на възраст между 1 и 9 години за 150 евро, юношите - за 110 евро, а жени между 20 и 30 години - за 70 евро. Според медицински доклади наскоро ИД се е специализирала в търговията с човешки органи, които взема от пленници и убити бойци.

- Какво се случва в рамките на самата ИД, как живее населението? Имат ли си НАП например?

- Имат си и вдигат данъците непрекъснато. Според информация отвътре терористичната организация е наложила 50% данъци върху заплатите на чиновниците, които работят в иракската провинция Неинауа (където се намира и град Мосул). Тази професионална категория обхваща около 60 хил. човека, което генерира между 500 и 600 млн. долара годишно в хазната на ислямистите.

Нашият гост:

Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, после завършва Френска езикова гимназия в София.
Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет в Сирия. Защитава дисертация на тема “Политическата партия в Арабския свят през последните две десетилетия (1970-1990 г.). Сравнителен анализ” и получава степента “доктор”.
През 1998 г. става доцент, през 2005 г. - доктор на икономическите науки, а през 2007 г. - професор.

През периода 1995-1998 г. е главен редактор на сп. “Международни отношения”. През 1999 г. създава неправителствената организация “Български център за близкоизточни изследвания”.