Бащата и тримата му синове произвеждат брашно за целия Балкански полуостров

Нашите предшественици са били свързани тясно с Балканите и Европа много преди нас. Работили са тихо и всеотдайно, при това първо за родината си, без да застават в светлината на прожекторите. Колкото и днес да звучи плакатно, те са следвали завета на Паисий - да дадат всичко от себе си в полза на своята България. Иван Хаджипетров и неговите синове Стефан, Павел и Матей са основатели на най-мащабното навремето индустриално предприятие в страната „Големите български мелници” в Бургас.

Иван Хаджипетров е роден в Котел около 1834 г., умира през 1909 г. на 75-годишна възраст. Син е на заможни родители. Семейството му има пет къшли и два чифлика в Добруджа. Иван завършва в Цариград курс на гръцко търговско училище. Там се включва в борбата за българска църковна независимост. След това се установява в Бургас, най-важното пристанище за износ на продукти от българските земи.

През 1872 г. той основава мелница в града край морето. По време на Освободителната война (1877-1878) семейството му е разорено, добитъкът им е конфискуван за нуждите на османската войска. След Освобждението Иван Хаджипетров е първият окръжен управител (префект) на Бургаския департамент в Източна Румелия. По-късно е избран за депутат в Областното събрание и две години е министър на финансите на областта. Член е на делегация от Източна Румелия при турския султан

за признаване

на Съединението

На първите общобългарски избори през 1886 г. е избран за депутат от Котел в Народното събрание. По време на търговските си пътувания Хаджипетров установява, че българското брашно намира добри пазари в Одринско, Цариград, Александрия и др. През 1884 г. той влага капиталите си в построяването на индустриално предприятие за производство на брашно - мелница край Бургас. Предприятието работи успешно до 1916 г., когато е унищожено от пожар. Иван става инициатор за основаването на търговско-индустриалните камари във Варна и Бургас. От 1895 г., когато е създадена Варненската търговско-индустриална камара, до 1904 г. той е председател на кореспондентското й бюро, а по-късно и на камарата в Бургас.

Наследниците на индустриалеца - Стефан, Павел и Матей, отрано постъпват на работа в предприятието на баща си и са добре запознати с мелничарското производство. Веднага след пожара, унищожил старата мелница, започват строежа на комплекс от сгради и инсталации на „Големите български мелници”, който влиза в експлоатация през 1923 г. На мястото на опожарената сграда построяват кантори на управлението, администрация и специална лаборатория за изследване на зърнените храни и брашна. Лабораторията притежава

най-модерната

апаратура

за мелничната индустрия и тогава е единствената на Балканите. Производственият корпус е на шест етажа на обща площ 1000 кв. м. В технологичен порядък е направено оборудването на всеки от етажите, до един процесите са механизирани. Не се допуска замърсяване на получените продукти (за съжаление след 93 години не можем да говорим за същата чистота на брашното). Спазва се идеална хигиена на помещенията и съоръженията. Специални филтри и вентилатори осигуряват чистотата на въздуха. Към основната производствена сграда има помощни работилници, складове, жилища за работниците, техните семейства и за техническия персонал. Комплексът заема общо 4700 кв. м застроена площ. Предприятието има 2 км железопътна линия до гарата, складовете и вътрешни отклонения. През 1927-1928 г. в мелниците работят 100 души в производството и 18 в администрацията.

Капацитетът на предприятието е 260 000 кг преработено зърно в денонощието, а годишното производство възлиза на 72 000 тона. До 1947 г. „Големите български мелници” са най-мощният производител на брашно в страната и на Балканския полуостров. Модерното оборудване и добрата организация гарантират отлични качества на брашната, одобрени и признати на международни панаири и изложения в Париж, Брюксел, Солун и др. Развитието на мелничарския комплекс е

дело на тримата синове

на Иван Хаджипетров. Роденият през 1881 г. Стефан е най-големият син, инициативен и предприемчив ръководител на предприятието. Индустриалец и търговец с авторитет сред стопанските дейци, той пряко продължава делото на баща си като председател на житната борса, председател на Търговско-стопанската камара, член на управителни съвети на индустриални, търговски и културни дружества.

Павел е средният син на Иван Хаджипетров. Роден е през 1884 г., а с пет години по-млад от него е третият - Матей. Двамата са административни ръководители на мелниците, стопански деятели и едни от най-уважаваните граждани в Бургас. След построяването на мелничния комплекс, за да осигурят модерното му оборудване и поддържане, братята Хаджипетрови привличат френски капитали и през 1921 г. образуват акционерно дружество

със седалище в Париж

Баща и синове Хаджипетрови са едни от най-щедрите дарители на Бургас. Съпругата на Иван - Ганка Иванова Хаджипетрова, родом от Жеравна, e една от големите бургаски благодетелки. На 20 май 1898 г. основава женското благотворително дружество „Милосърдие”. Главната му цел е да помага на стари и бедни хора, на сираци, на талантливи, но бедни ученици. През 1911 г. „Милосърдие” натрупва капитал от 30 000 лв. и полага основите на сиропиталище, което носи името „Царица Елеонора”.

През 1914 г. госпожа Хаджипетрова основава и благодетелен дом в Бургас в памет на своя съпруг с название „Ганка и Иван х. Петрови”. Зданието е масивно, запазено е и до днес, вляво от катедралата „Св. св. Кирил и Методий”. То е застроено върху 219 кв. м, с 22 стаи и голям салон, дворно място от 719 кв. м и е едно от първите сиропиталища в Бургас. От наемите на втория етаж са се издържали „Безплатни ученически трапезарии” в града. Ганка Хаджипетрова дарява сградата на дружество „Добрият самарянин”. В трапезарията се хранят 200 ученици от основните и прогимназиалните училища с годишен бюджет 70 000 лв. В чест на съпругата на Иван Хаджипетров централният площад в Бургас е наречен „Баба Ганка”.

Синът Стефан Хаджипетров продължава дарителската семейна традиция. Като кмет на града през 1916 г. и след това той подарява много средства на училища, детски градини и основава старчески домове. Работниците в „Големите български мелници” получават 13-а заплата, добри възнаграждения, безплатно лечение и безплатни учебници и книги за своите деца и безплатни квартири. Неслучайно когато порастват, тези деца остават да работят в предприятието на Хаджипетрови.

Комплексът „Големите български мелници” е забележително постижение не само на мелничарската индустрия. То е съизмеримо с европейската модерна индустрия. Национализирано е през 1947 г. от т.нар. народна власт и съвсем естествено е съсипано от нея.

##########