Сълзи за крокодилските мъки

Интересни животни, които трябва да бъдат запазени

Освен непривлекателния си външен вид те впечатляват с огромна сила

Крокодил с тегло 50 кг. затваря челюстите си със сила 700 кг.

Биолозите знаят: крокодилите се отнасят към най-древните представители на земното животинско „царство”. Преживели са и динозаврите, и какви ли не още гущери, чиято ера е залязла преди около 70 милиона години. По-рано тези земноводни били разпространени по цяла Африка с изключение на крайните северозападни райони. Преди няколко десетилетия даже са се развъждали в оазисите на Сахара.

С какво крокодилите са спечелили хорската омраза, за да ги наричат често най-отвратителните, гнусни и отблъскващи същества. Освен твърде непривлекателния си външен вид те впечатляват с огромната си сила, която явно е взела страха на немалко люде, сблъскали се с тях. Така например, крокодил с  тегло 50 кг. затваря челюстите си със сила 700 кг., а подвид тежащ около тон, прави това със сила над 13 тона. Един американски биолог наблюдавал как крокодил хваща за мордата дошлия на водопой носорог и го потапя в реката. Разбира се, наблюдаван е и случай, когато доста нагъл екземпляр се опитал да атакува слон и бил запратен с хобота по най-бързия начин на едно дърво. Пък и крокодилското „детство” хич не е „безоблачно”. Малките са преследвани от видри, орли, врани, пеликани, сомове, костенурки. Тук  твърде жестоко естественият подбор си казва думата. Но затова пък това, което оцелее, става доста опасен хищник.

Непосредствено след Втората световна война някои са решили да използват старата човешка омраза към крокодилите, за да направят бизнес. Много по-лесно е да накараш туземеца да убие срещу някакво си там заплащане едно животно, към което той храни най-неприятни чувства. А изделията от крокодилска кожа през последните десетилетия имат прекрасен пазар в Европа и САЩ. Съвсем естествено, всичко това стимулира бракониерството, контрабандата.

Необходимо ли е да се леят сълзи за крокодилските мъки? Чисто и просто това са интересни животни, които трябва да бъдат запазени на земята и за идните поколения. А колкото до бизнеса с кожите им - има твърде практично решение: създаването на специални ферми. Много страни /между които Индия, Папуа-Нова Гвинея и др./  вече имат опит в това отношение.

Птицата лира

Мъжката австралийска птица лира има много оригинална опашка. Крайните кормилни пера на опашката й са извити във формата на латинската буква V и наподобяват музикалния инструмент лира. Останалите опашни пера са покрити с рядък пух и приличат на хвощ или на елхичка с редки клони. Птицата лира е средно голяма. Дължината на тялото й достига 60-70 см. Почти толкова дълга е и опашката й.

Маймунска съобразителност

Човекоподобните маймуни съперничат на делфините в тяхната съобразителност. Били проведени следните опити: към тавана на клетката закачили банан на такава височина, че при скачане маймуната не може да го достигне. В същата клетка се намирал един сандък, с помощта на който, ако бъде преместен, ще може да се стигне до банана. Шимпанзетата лесно се справяли с тази задача. Но ако опитът бил усложняван и трябвало да се поставят един върху друг три сандъка, за да се стигне до банана, малко маймуни се досетили да го направят и то след многобройни опити и грешки.

Жива кула

Сред животните населяващи нашата планета, палмата на първенството по тежина принадлежи на синия кит  /до 150 тона/. А по височина лавровият венец трябва да бъде окачен на жирафа. Ръстът на този четириног гигант достига около 6 метра. При такава височина тежината на тялото му е 700-800кг. Оръжието на жирафа са предните му крака с големи широки копита. Само с един ритник той може да повали при нападение даже самия „цар на животните”-лъва. Но хищникът се опитва да напада само по-неопитните млади жирафчета, като същевременно проявява един куп хитрини.

„Чужденец” в кубинската фауна

През 80-те година на 19 век огромни пълчища от плъхове унищожавали цели плантации със захарна тръстика в Куба. На някой му дошла спасителна мисъл в главата: да използва за борба с гризачите мангусти. От Ямайка докарали в Куба 20-тина от тези зверчета. Последствията се оказали катастрофални. Добре приспособили се към местните условия на живот, мангустите се разпространили по целия остров и почнали да унищожават домашните птици и дивите животни. Те нападали даже овце, свине и едър рогат добитък.

Туканът

В тропическите гори на Южна Америка може да се срещне красивата и ярко оцветена птица тукан. Най-забележителното при нея е човката й. Птицата не е по-голяма от патица, но клюнът й достига 30 см., дължина и над 10 см ширина. Може да се предположи, че с такъв голям клюн птицата ще лети трудно. Всъщност туканът лети много добре, дори пърха почти като чучулига, тъй като клюнът му е много лек-горният рогов слой е съвсем тънък, а отвътре е шуплест. С тази човка туканът се справя лесно с едрите плодове на тропическите растения. Освен това с нея пропъжда враговете си, защото не всеки хищник ще се осмели да нападне птица, въоръжена с такова страшно на пръв поглед оръжие.