Луи XIII, кралят, който гушкал и фаворитки, и фаворити

Хроникьорите му приписват само две фаворитки, подкокоросани от... кралицата Ана!

Към мъжката дружба го насочва верният му първи министър - кардинал Ришельо

Знае се, кралете никога не са оставали без любовници, но само във Франция тези жени са били институция с определена социална функция и политическа роля. И в обкръжението на коронованата глава са ги наричали фаворитки, тоест предпочитани, избрани, любимки, като е нямало никакво значение дали произходът им е бил знатен или съвсем обикновен, селски. Държавната необходимост е принуждавала краля да сключва брак без любов, елегантно казано с партньорка със студено-синя като неговата кръв и той е търсел желаните емоции и безметежния физиологичен екстаз другаде, при червена, истински гореща кръв. И дали заради слабостта на монарха към обикновено винаги младата и хубава жена като секс-партньорка или поради предпочитането є за интелектуална дружка, но лека-полека в двора му тя заема мястото на кралицата, приета безпроблемно дори от самата нея.

През 2015 г., кралицата-майка го жени в Бордо едва ли не насила още ненавършил 14 години за инфантата на Испания Ана Австрийска

Увлечен по балета, музиката и пеенето, верен на кралски занимания като стрелбата с лък или арбалет, както и на ездата и грижата за конете

Бъдещият владетел на Франция Луи XIII израства обсебен от пословично благоговение към баща си Анри IV, въпреки че родителят го унижава често и даже го бие с камшик. В същото време обаче кралят прави според някои историци уникални за времето отстъпки на сина си, като например тази да се обръща към него с “татко”, а не с “господин”, както повелявали някога традициите. Отношенията с майка му Мария Де Медичи обаче били коренно различни, тоест на неподчинение и дори вироглавство от страна на принца-малчуган и двамата често спорели разгорещено. Междувременно Луи XIII се възкачва на френския трон едва на осем години и половина след трагичното убийство на баща му през 1610 г. и е коронясан на 17 септември същата година в катедралата в Реймс. Но момчето с корона страда силно от бруталната смърт на родителя, която вероятно го травмира, предизвиквайки постоянни меланхолични пристъпи поради чувството на липса на бащинска обич и дори започва да заеква - неприятности, които продължават до края на живота му. А Мария де Медичи става регент, тъй като Луи е непълнолетен, но се оказва безсилна да запълни празнотата на чувствата и едва навършил четиринадесет години и поел самостоятелно управлението на Франция, синът набързо отстранява майка си от властта.

Преди това обаче, през 2015 г., кралицата-майка го жени в Бордо едва ли не насила и изглежда още ненавършил 14 години за инфантата на Испания Ана Австрийска, която е дъщеря на крал Фелипе III, но носи името на майка си - виенската принцеса Маргарита Австрийска. С този ход обаче ненавистта на сина към майката изглежда става още по-голяма, защото той знае много добре, че заради държавнически интереси, а именно присъединяването към Франция на областта Лотарингия и на района около град Бар в Алзас, баща му приживе му бил договорил брак с принцесата Николет Лотарингска. Майката обаче пристъпва думата на убития си съпруг и така си навлича допълнителна доза синовна омраза, тъй като за Луи става дума за унижение, осквернило паметта на баща му. Нещо повече - той смята Ана за дъщеря на владетеля на най-големия враг на Франция, срещу когото родината му се е борила в безброй войни и тъй като макар и да става пълновластен крал на 14 години, Луи XIII не може да се разведе и воден от желание да се противопостави по някакъв начин на Испания, той загърбва за дълго принцесата є, станала френска кралица. Както отбелязва неговият лекар Жан Ероар в интимния си дневник, младият суверен бил толкова травмиран от натрапения му “брак по задължение”, че изчакал цели четири години, за да се овъргаля в чаршафите с жена си.

Ана Австрийска

Увлечен по балета, музиката и пеенето, верен на кралски занимания като стрелбата с лък или арбалет, както и на ездата и грижата за конете, Луи XIII, наричан от поданиците си “Справедливият”, изглежда обаче, че не си е падал много, много по нежния пол. Като например баща му Анри IV, въпреки че синът имал доста повече свободно време от него за ходене по жени. По простата причина, че младият крал възлага управлението на страната на верния си кардинал Ришельо и общо взето се намесва активно в работите на държавата, само когато тя води войни, за да застане начело на нейната армия и да влезе неустрашимо в бой. Може би за това съвременниците му приписват само две единствени фаворитки, които били придворни дами на майка му Мария Де Медичи и на кралицата Ана, като се твърди, че съпругата дори поощрявала връзките на половинката си с красавиците от нейната свита. Ех, за много хроникьори от началото на Седемнайсети век въпросните две тръпки били чисто платонически, за други пък не, но със сигурност ги е имало, защото през годините са публикувани доста биографични бележки и за двете дами. Първата от тях се казвала Мари дьо Отфор, родена била през 1616 г., баба є Катерина била придворна дама на Мария Де Медичи и когато момичето става на 15 години, кралицата-майка го “зачислява” в обкръжението си. Била е може би убедена, че красивата Мари ще привлече вниманието на падащия си и по рисуването неин син, най-малкото за да є направи портрет, но се случва нещо, на което и тя самата не повярвала - Луи се влюбил до полуда в Мари. И веднага я преместил в обкръжението на съпругата си Ана Австрийска, на която красавицата бързо станала довереница и є разказвала всичко за живота си, включително и за креватните є забежките с владетеля.

Кардинал Ришельо

Интересното е, че по онова време кралица Ана била в таен контакт с испанския двор и с влиятелни европейски особи, за да крои заговор срещу набралия незапомнена мощ и върл противник на родината є - кардинал Ришельо. За свой личен куриер в кроенето на комплота с цел дори физическото елиминиране на “премиер-министъра” испанката използвала собствения си прислужник Пиер дьо Ла Порт. Но през 1637 г., благодарение на донесенията на шпионите му, кардиналът арестувал първо Ла Порт, а след това и самата кралица. Тъй като за да се спасят от бесилото и двамата трябвало да дадат една и съща оневиняваща ги версия на събитията, Мари се притекла на помощ на своята дама - преоблякла се като рицар и влязла в крепостта-затвор “Бастилия”, където предала чрез свой подкупен авер писмо на Ла Порт, съдържащо показанията на Ана, за да говори прислужникът пред съда същото като кралицата. Благодарение на това писмо и на лоялността на нейния камериер, който дори измъчван не казал нищо различно от версията на кралицата, Ана била освободена. Казват, че интригата била втъкана от Александър Дюма два века по-късно, само че в “английски и по-сантиментален вариант”, във вечния му и многократно пресътворяван на лента роман “Тримата мускетари”.

Връзката между Мари и суверена продължила около пет години, от 1630 до 1635 г., през които Мари се опитала да внесе спокойствие в кралската двойка. Ан Австрийска всъщност не ревнувала половинката от вярната си придворна, като се има предвид, че отношенията є със съпруга били винаги трудни. Но започнал да ревнува краля силно Ришельо и давайки си сметка за здравата връзка между фаворитката и ненавиждащата го кралица, той повикал в двора като придворна дама младата красавица и дъщеря на негов пръв приятел - Луиз дьо Лафайет. Целта на кардинала-премиер министър била да разсее с нова интересна дама Луи XIII, да го раздели с възлюбената му Мари и в края на краищата да натири последната от двореца. Първата среща между двамата се състояла по време на балет в двореца Лувър на 18 февруари 1635 г., после седемнайсетгодишната Луиз наистина станала любовница на краля и дори фаворитка, но едновременно с Мари, при това за почти две години.

Луиз дьо Лафайет

В края на краищата тази роля на “споделена фаворитка” омръзнала на Луиз дьо Лафайет и тъй като била много набожна и благочестива, през май 1637 г. тя поискала подслон в манастир край Париж, превръщайки се в сестра Анжелик. Луи XIII обаче не можал да я забрави и започнал често да навестява в Божията обител, като младата монахиня му станала изповедник и довереница, пред която кралят разкривал всичките си тайни. Нещо повече - Луиз изиграла важна роля в живота на краля, тъй като го убедила да върне майка си Мария Де Медичи в Париж от изгнанието, на което я бил осъдил и най-вече да бъде по-често нощем със съпругата си, която все още не му била родила наследник. Така след поредното си завръщане на 5 декември 1637 г. от манастира на сестра Анжелик, кралят навестил законната си съпруга в нейната спалня в Лувъра. Вече било тъмно, времето било лошо, студено, като след прекараната заедно нощ и седем години след третия є спонтанен аборт, кралицата забременяла с бъдещия велик владетел Луи XIV.

Сестра Анжелик

Поне така твърдят мнозинството френски историци, които са благоразположени към бащата на краля-слънце. Другите, неблагоразположените, макар и малцина, твърдят, че е невъзможно Луи XIII да е бил родител на Луи XIV по простата причина, че той предпочитал за леглото представители на силния пол. И както вече бе споменато, дори Мари дьо Отфор и Луиз дьо Лафайет му били само дружки, като връзката на “Справедливият” с тях била платонична. Привържениците на тази, хомосексуалната тръпка, твърдят, че Луи XIII бил запален по еднополовата любов от херцог Шарл Д’Албер дьо Люин, когото срещнал още като момче. Той бил с 23 години по-възрастен, но независимо от това бързо станал най-доверения приятел и съветник на суверена-юноша, тъй като бил изключително галантен, изискан и ерудиран. След него според стигналата и до наши дни средновековна клюка Луи XIII бил близък приятел с няколко мъже, все благородници, на които имал голямо доверие и освен че ги държал близо до себе си като истински фаворити, той им раздавал на поразия титли, постове и земи с крепостни селяни. Така през годините с много власт и почести се били сдобили маркиз Жан Кайлар д'Андюз дьо Сен Боне, по-известен като маршал Тоарас, рицарят Франсоа дьо Барадас, херцог Клод дьо Рувроа дьо Сен Симон.

Последният и най-обожаван кралски любимец бил маркиз Анри Коафе дьо Рюзе дьо Сен-Мар. Хубавецът бил син на дясната ръка на Ришельо - маршал д'Ериа и кардиналът лично го препоръчал на Луи XIII за паж и адютант. Кралят веднага си харесал юношата, настоявал да е постоянно в обкръжението му и въпреки че бил доста по-млад от него и въобще невръстен, през ноември 1639 г. го назначил за “велик коняр” на Франция - особено престижна за времето си длъжност. Според някои хроникьори Луи XIII приел Дьо Сен-Мар с разтворени обятия, тъй като току-що се бил възстановил от разочарованията, които му докарали Мари дьо Отфор и Луиз дьо Лафайет. Първо защото били жени и второ - защото Мари била манипулирана от враговете му, а Луиз го зарязала, тъй като пожелала да стане Божия невеста. Като Сен-Мар станал толкова доверен човек на краля и придобил такава сила в кралството, че получил прякора “Господин Великият” - титла, която запазил до смъртта си, когато бил екзекутиран и той за заговор срещу краля и за подривни връзки с извечния испански враг.

Всички тези мъже споделяли страстта на Луи XIII към лова, което се вижда от назначаването им на важни придворни длъжности, свързани със заниманието - например началник на конюшните и кучкарниците (Дьо Барадас и Дьо Сен-Мар), или началник на лова (ДьоЛюин, маршал Тоарас). Издигането на тези благородници в дворцовата йерархия било бързо, но обикновено краткотрайно, отчасти поради слабия им характер, отчасти заради очевидната незаинтересованост, която демонстрирали към краля като личност, разглеждайки го единствено като държавническа мощ, от която да извличат лична печалба. Ето защо привързаността на краля към любимците му е накарала историците да се съмняват в точния характер на отношенията му с тях. Като хомосексуалните мераци на Луи XIII защищава преди всичко историкът Пиер Шевалие, който цитира в подкрепа на тази теза доклад от октомври 1624 г. на посланика на Венеция в Париж. Дипломатът определя ролята на маршал Тоарас в двора по следния начин: “Той не е за държавни дела, а за лов и за да задоволява особените наклонности на краля.” Все защищавайки тезата си, Шевалие цитира дневника на споменатия личен лекар на краля, който бил впечатлен от склонността на младия крал да избира лично слугите си, кочияшите и дори войниците на стража пред спалнята му, а после да ги вкарва в леглото си...

А известният американско-австрийски психо- и секс - терапевт Фриз Клайн определя Луи XIII просто като бисексуален мъж, който умира след тежки мъки от възпаление на коремно-чревния тракт и още навършил 42 години. Над четиригодишния му наследник Луи XIV до неговото пълнолетие ще бди като регент майката Ана Австрийска.