Приседнал в голямата спалня на имението си в Маями бийч, Фил Колинс е все още слаб - само пет дни са минали от сложната операция на гръбначния стълб, която той претърпя. Видно е, че непрекъснато изпитва болка, но когато става въпрос предстоящото издание „Моят живот в 15 песни”, 64-годишният музикант изведнъж се оживява и говори с вълнение. 13 години той не е издавал албум - последният беше Testify от 2002 г., той бе подкрепен с многозначително назованото „Първо турне за сбогуване”. Надали причините за завръщането му са финансови - състоянието му се оценява на 115 милиона британски лири - това го прави вторият най-богат барабанист в света след Ринго Стар от „Бийтълс”. Но нека разберем мотивите му:

- Фил, какво ново при теб?

- Вече официално не съм пенсионер. Белият кон е изкаран от конюшнята, чака ме да го яхна, а и аз съм готов да галопирам (смее се).

- Какво те мотивира да се върнеш към музиката и сцената?

- Децата ми пораснаха - вече са на 10 и 14 години (става въпрос за синовете му Никълъс и Матю от третия му брак с швейцарката Ориан Севи). И двамата искат за видят с какво се занимава баща им. Те харесват музиката ми и ще ги взема на турнето, за да се забавляваме заедно.

- Но преди десетина години именно семейството ти беше основна причина да се оттеглиш от музиката...

- Така е, но разводът ми с Ориан през 2008-а, когато тя ми отне децата и се преместиха от Швейцария в Маями, беше невероятен удар за мен. Седях безмълвно с дни и не можех да осъзная какво ми се е случило. Преминах през мрачни периоди - пиех като смок. Убивах времето в гледане на телевизия и наливане с алкохол. Сядах пред телевизора, пусках си крикет мач и отварях бутилка вино, после още една, и още една и още... Някои мои органи започнаха един по един да „изключват“, бях на крачка от смъртта.

- Сега употребяваш ли?

- От три години не съм близвал. Децата ми особено се радват на това.

- Чувам обаче, че отново си се сближил със семейството си?

- Да, преместих се в Маями, когато бившата ми съпруга се разболя тежко (Орвин се парализира през 2015 г. след неуспешна операция на гръбначния стълб). Купих къщата на Дженифър Лопес на улицата, където тя живее с децата.

- Колко често виждаш синовете си?

- Почти всеки ден. Даже оборудвах студио, в което Никълъс да свири с бандата си. Животът ми вървеше перфектно, до онази сутрин, когато се събудих и...

- Какво стана?

- Не можех изобщо да помръдна десния си крак.

- Какво откриха лекарите?

- Направиха ми магнитен резонанс и ми съобщиха, че положението е много зле. Налагаше се операция на седалищния нерв - както се изрази докторът - трябва да ви разглобим гърба ти, да оправим нерва и да го сглобим отново”.

- Това май не ти е първа среща с лекарите?

- О, още през 2000 г. почти напълно изгубих слуха на лявото ухо - от силния звук на барабаните и от вирусна инфекция. После на турнето с „Дженезис” през 2007 г. много лошо си сецнах врата. Това скова ръцете ми, не можех да държа палките на барабаните. Дори се опитах да ги закрепя с тиксо към ръцете си, за да продължа, но не се получи...

- Как мина операцията ти преди няколко дни?

- Успешно. Първото нещо, което попитах доктора, бе дали ще мога да блъскам барабаните пак, а той ми каза: „Ако държиш на това, ще ти трябват много тренировки.”

- Момчетата от твоята лична група уведомени ли са за плановете ти?

- Да, даже миналата година се събрахме за пробна на репетиции с Лийлънд Склар и Джейсън Бонъм . Аз обаче бях в много лоша форма, отгоре на всичко ме удари грип и не се получи особено добре. Сега обаче смятам да обзаведа голямо студио в къщата си тук в Маями да започнем записи.

- Как реагираха колегите ти?

- Джейсън е страхотен пич и голям музикант. Мъчихме се три седмици на репетициите, но не ни остана време да обсъждаме сериозно плановете за бъдещето.

- Турнето как го виждаш - преди или след новия албум?

- Засега не знам. Всичко зависи от серията ремастъри на старите ми албуми, която подготвям в момента.

- Как вървят там нещата?

- Хвърлил съм се с главата напред и с нищо друго не се занимавам в момента. Освен ремиксите ми хрумна да заснемем и нови корици на старите ми албуми. Аз много лесно се лаская. Ако публиката преоткрие старите неща и прояви интерес, ще бъде много тъпо да не запиша нова музика.

- Не е ли рисковано да презаснемеш кориците на най-успешните си албуми? Хората са свикнали с тях, те са като запазена марка на успеха ти, нали?

- Малцина музиканти биха се решили на това. Но аз съм верен на моята публика. Искам те да знаят как изглеждам сега, на 64-години, а не преди двайсетина, когато съм изпял тези песни за първи път.

- Защо на кориците са използвани твои портретни снимки в много едър план?

- Това са много лични песни и исках да създам усещането, че можеш да надникнеш в главата ми и да видиш какво става вътре.

- Кой ще продуцира турнето ти?

- Добрият стар Тони Смит, с когото работя от векове...

- Стадиони или зали?

- Виж, не ми се ще да е много дълго турне. Много бих желал да свиря на стадиони в Австралия и Далечния изток...От друга страна, пък нещо в мен ми подсказва да го дам по-скромно - само в зали. Не знам още, честно...

- Сега ще ти задам въпроса, който вълнува милиони фенове по света - „Дженезис” ще се съберете ли отново?”

- Ха-ха, нека свършим соло работата първо, после ще видим. Обичам момчетата от „Дженезис”, но засега е рано да се каже.

- Но хората умират да ви видят заедно...

- Ей това вече не мога да го разбера. Сега не е като едно време. Питър Гейбриъл за нищо на света няма да изпее „Invisible Touch” или „I Can’t Dance”… Ще свирим само по-стари неща като „Thе Lamb Lies Down on Broadway”. Аз пък няма да мога да свиря на барабаните и изобщо няма да е същото. В момента единствено искам да се взема в ръце и да направя това, което е реално възможно.

- Накрая не се сдържам да те питам за бъдещите творчески планове...

- Ха-ха, виж, каквото ще да става - винаги мога да изляза с пиано и да пея. Това ме прави щастлив в момента.

PHILОСОФИЯ

Фил Колинс не използва ноти. Учи се сам на барабаните като малък, свирейки с радиото и телевизора. Тогава си измисля собствена система за записване на музиката върху хартия, която използва и до днес.

Участва като статист във филма на „Бийтълс“ A Hard Day's Night - той е един от десетките младежи, крещящи край сцената с идолите.

Първият му договор като барабанист е за издаването на албума ARK 2 на групата Flaming Youth през 1969 г. - той е техен първи и последен запис.

През 1970 г. Се явява на прослушване по малка обява във в. Melody Maker: Група търси барабанист, с ухо за акустична музика. Групата се оказва Genesis.

Прослушването е в къщата на родителите на Питър Гейбриъл. Фил отива пръв, но се съблича и плува в басейна, слушайки какво показват другите кандидати. Схваща какво трябва на групата, излиза от басейна, сяда на барабаните и печели мястото.

Фил е на перкусиите на третия солов едноименен албум на Питър Гейбриъл. Колегата му казва преди записа: „Не искам метални звуци, остави си чинелите вкъщи.“ Идеята допада на Фил и той я използва по-късно в мегахита си In the Air Tonight.

На благотворителния световен концерт Live Aid през 1985 г. Фил Колинс е единственият изпълнител, който свири на живо на стадионите „Уембли“ в Лондон

и „JFK“ във Филаделфия. Постига го като свири рано в английската столица, а след това прелита океана със свръхзвуковия „Конкорд“.

На Live Aid в Щатите забива барабаните за Led Zeppelin, които са се събрали за случая, а Ерик Клептън е на китарата. „Беше ужасно - Робърт Плант пееше абсолютно фалшиво, Джими Пейдж се лигавеше, а на мен ми се прииска да стана и да си тръгна по средата на песента. Помислих си обаче какво ще си кажат хората и заради каузата останах до края...“

В момента работи с Адел, но твърди, че тя му се обадила, а преди това изобщо не бил чувал за нея.

Досега е продал 150 милиона албума в света. Има „Оскар“ за музиката на „Тарзан“, 7 награди „Грами“, шест „Бритс“, три American Music Awards, два „Златни глобуса“, и Disney Legend Award за соловата си кариера. Притежава и звезда на Алеята на славата в Холивуд (1999г.).

Фил Колинс е един от най-великите барабанисти, композитори и певци в историята на попмузиката. Факт!