Парламентът избра Кристина Андонова–Хитрова за зам.-председател на КРС

Авторът на „Телефонна любов“ с нова книга

Глоба за лекаря и за служителя при фалшив болничен

Продажбите на автомобили в Китай се сринаха с 92% заради епидемията

Тита изкушава по прозрачна нощница

САЩ заплашиха да изтеглят военния си контингент от Косово причината е отказът на Прищина да премахне 100-процентовите мита върху сръбските стоки

Евгени Будинов стана баща на момиче

Руският посланик положи венец на Паметника на Съветската армия по случай Деня на защитника на отечеството

Патриоти едва не стигнаха до бой в парламента Председателски съвет ще наказва виновните

Петима задържани при спецоперация срещу битовата престъпност в Плевенско

631 нови заразени с корона вирус за ден в китайската провинция Хубей 200 затворници се оказаха носители на вируса

Здравка Евтимова за речта си: Говорих за приятелите, не за политиците

Заловиха младеж, обрал таксита в Търново

Парализиран пилот се връща на пистата

Метеорит падна в руската република Карелия (ВИДЕО)

Фил Колинс: Аха да умра от къркане, но сега се завръщам на бял кон!

Приседнал в голямата спалня на имението си в Маями бийч, Фил Колинс е все още слаб – само пет дни са минали от сложната операция на гръбначния стълб, която той претърпя. Видно е, че непрекъснато изпитва болка, но когато става въпрос предстоящото издание „Моят живот в 15 песни”, 64-годишният музикант изведнъж се оживява и говори с вълнение. 13 години той не е издавал албум – последният беше Testify от 2002 г., той бе подкрепен с многозначително назованото „Първо турне за сбогуване”. Надали причините за завръщането му са финансови – състоянието му се оценява на 115 милиона британски лири – това го прави вторият най-богат барабанист в света след Ринго Стар от „Бийтълс”. Но нека разберем мотивите му:

– Фил, какво ново при теб?

– Вече официално не съм пенсионер. Белият кон е изкаран от конюшнята, чака ме да го яхна, а и аз съм готов да галопирам (смее се).

– Какво те мотивира да се върнеш към музиката и сцената?

– Децата ми пораснаха – вече са на 10 и 14 години (става въпрос за синовете му Никълъс и Матю от третия му брак с швейцарката Ориан Севи). И двамата искат за видят с какво се занимава баща им. Те харесват музиката ми и ще ги взема на турнето, за да се забавляваме заедно.

– Но преди десетина години именно семейството ти беше основна причина да се оттеглиш от музиката…

– Така е, но разводът ми с Ориан през 2008-а, когато тя ми отне децата и се преместиха от Швейцария в Маями, беше невероятен удар за мен. Седях безмълвно с дни и не можех да осъзная какво ми се е случило. Преминах през мрачни периоди – пиех като смок. Убивах времето в гледане на телевизия и наливане с алкохол. Сядах пред телевизора, пусках си крикет мач и отварях бутилка вино, после още една, и още една и още… Някои мои органи започнаха един по един да „изключват“, бях на крачка от смъртта.

– Сега употребяваш ли?

– От три години не съм близвал. Децата ми особено се радват на това.

– Чувам обаче, че отново си се сближил със семейството си?

– Да, преместих се в Маями, когато бившата ми съпруга се разболя тежко (Орвин се парализира през 2015 г. след неуспешна операция на гръбначния стълб). Купих къщата на Дженифър Лопес на улицата, където тя живее с децата.

– Колко често виждаш синовете си?

– Почти всеки ден. Даже оборудвах студио, в което Никълъс да свири с бандата си. Животът ми вървеше перфектно, до онази сутрин, когато се събудих и…

– Какво стана?

– Не можех изобщо да помръдна десния си крак.

– Какво откриха лекарите?

– Направиха ми магнитен резонанс и ми съобщиха, че положението е много зле. Налагаше се операция на седалищния нерв – както се изрази докторът – трябва да ви разглобим гърба ти, да оправим нерва и да го сглобим отново”.

– Това май не ти е първа среща с лекарите?

– О, още през 2000 г. почти напълно изгубих слуха на лявото ухо – от силния звук на барабаните и от вирусна инфекция. После на турнето с „Дженезис” през 2007 г. много лошо си сецнах врата. Това скова ръцете ми, не можех да държа палките на барабаните. Дори се опитах да ги закрепя с тиксо към ръцете си, за да продължа, но не се получи…

– Как мина операцията ти преди няколко дни?

– Успешно. Първото нещо, което попитах доктора, бе дали ще мога да блъскам барабаните пак, а той ми каза: „Ако държиш на това, ще ти трябват много тренировки.”

– Момчетата от твоята лична група уведомени ли са за плановете ти?

– Да, даже миналата година се събрахме за пробна на репетиции с Лийлънд Склар и Джейсън Бонъм . Аз обаче бях в много лоша форма, отгоре на всичко ме удари грип и не се получи особено добре. Сега обаче смятам да обзаведа голямо студио в къщата си тук в Маями да започнем записи.

– Как реагираха колегите ти?

– Джейсън е страхотен пич и голям музикант. Мъчихме се три седмици на репетициите, но не ни остана време да обсъждаме сериозно плановете за бъдещето.

– Турнето как го виждаш – преди или след новия албум?

– Засега не знам. Всичко зависи от серията ремастъри на старите ми албуми, която подготвям в момента.

– Как вървят там нещата?

– Хвърлил съм се с главата напред и с нищо друго не се занимавам в момента. Освен ремиксите ми хрумна да заснемем и нови корици на старите ми албуми. Аз много лесно се лаская. Ако публиката преоткрие старите неща и прояви интерес, ще бъде много тъпо да не запиша нова музика.

– Не е ли рисковано да презаснемеш кориците на най-успешните си албуми? Хората са свикнали с тях, те са като запазена марка на успеха ти, нали?

– Малцина музиканти биха се решили на това. Но аз съм верен на моята публика. Искам те да знаят как изглеждам сега, на 64-години, а не преди двайсетина, когато съм изпял тези песни за първи път.

– Защо на кориците са използвани твои портретни снимки в много едър план?

– Това са много лични песни и исках да създам усещането, че можеш да надникнеш в главата ми и да видиш какво става вътре.

– Кой ще продуцира турнето ти?

– Добрият стар Тони Смит, с когото работя от векове…

– Стадиони или зали?

– Виж, не ми се ще да е много дълго турне. Много бих желал да свиря на стадиони в Австралия и Далечния изток…От друга страна, пък нещо в мен ми подсказва да го дам по-скромно – само в зали. Не знам още, честно…

– Сега ще ти задам въпроса, който вълнува милиони фенове по света – „Дженезис” ще се съберете ли отново?”

– Ха-ха, нека свършим соло работата първо, после ще видим. Обичам момчетата от „Дженезис”, но засега е рано да се каже.

– Но хората умират да ви видят заедно…

– Ей това вече не мога да го разбера. Сега не е като едно време. Питър Гейбриъл за нищо на света няма да изпее „Invisible Touch” или „I Can’t Dance”… Ще свирим само по-стари неща като „Thе Lamb Lies Down on Broadway”. Аз пък няма да мога да свиря на барабаните и изобщо няма да е същото. В момента единствено искам да се взема в ръце и да направя това, което е реално възможно.

– Накрая не се сдържам да те питам за бъдещите творчески планове…

– Ха-ха, виж, каквото ще да става – винаги мога да изляза с пиано и да пея. Това ме прави щастлив в момента.

PHILОСОФИЯ

Фил Колинс не използва ноти. Учи се сам на барабаните като малък, свирейки с радиото и телевизора. Тогава си измисля собствена система за записване на музиката върху хартия, която използва и до днес.

Участва като статист във филма на „Бийтълс“ A Hard Day’s Night – той е един от десетките младежи, крещящи край сцената с идолите.

Първият му договор като барабанист е за издаването на албума ARK 2 на групата Flaming Youth през 1969 г. – той е техен първи и последен запис.

През 1970 г. Се явява на прослушване по малка обява във в. Melody Maker: Група търси барабанист, с ухо за акустична музика. Групата се оказва Genesis.

Прослушването е в къщата на родителите на Питър Гейбриъл. Фил отива пръв, но се съблича и плува в басейна, слушайки какво показват другите кандидати. Схваща какво трябва на групата, излиза от басейна, сяда на барабаните и печели мястото.

Фил е на перкусиите на третия солов едноименен албум на Питър Гейбриъл. Колегата му казва преди записа: „Не искам метални звуци, остави си чинелите вкъщи.“ Идеята допада на Фил и той я използва по-късно в мегахита си In the Air Tonight.

На благотворителния световен концерт Live Aid през 1985 г. Фил Колинс е единственият изпълнител, който свири на живо на стадионите „Уембли“ в Лондон

и „JFK“ във Филаделфия. Постига го като свири рано в английската столица, а след това прелита океана със свръхзвуковия „Конкорд“.

На Live Aid в Щатите забива барабаните за Led Zeppelin, които са се събрали за случая, а Ерик Клептън е на китарата. „Беше ужасно – Робърт Плант пееше абсолютно фалшиво, Джими Пейдж се лигавеше, а на мен ми се прииска да стана и да си тръгна по средата на песента. Помислих си обаче какво ще си кажат хората и заради каузата останах до края…“

В момента работи с Адел, но твърди, че тя му се обадила, а преди това изобщо не бил чувал за нея.

Досега е продал 150 милиона албума в света. Има „Оскар“ за музиката на „Тарзан“, 7 награди „Грами“, шест „Бритс“, три American Music Awards, два „Златни глобуса“, и Disney Legend Award за соловата си кариера. Притежава и звезда на Алеята на славата в Холивуд (1999г.).

Фил Колинс е един от най-великите барабанисти, композитори и певци в историята на попмузиката. Факт!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.