Тамплиерите са разгромени в петък, 13 октомври 1307 г., и за французите това е ден на погром

- Ген. Ралчев, на 27 ноември се навършиха 920 г. от Първия кръстоносен поход, който завършва с отнемане на свещения град Йерусалим и християнските свети земи от мюсюлманите. Уместни ли са аналогиите с днешния ден?

- Факторите, които способстват появата на кръстоносните походи са няколко. На първо място са религиозно-психологическите условия и разпространеното мнение, че отиването на Божи гроб опрощава всеки. На второ място са социално-икономическите условия. По това време в Европа има продължително засушаване и глад, породили бунтове и нодоволства. Налагало се е негативната енергия да бъде канализирана. На трето място са военно-политическите обстоятелства. Западните страни са били поканени от Византия да разчистят това пространство и да освободят Божи гроб, за да може християнството да има пряк достъп до него. Естествено е било църквата да оглави този и следващите кръстоносни походи, предвождани от воини с големи християнски кръстове. Първият кръстоносен поход се обявява на 27 ноември 1095 г.

- Кои държави образуват гръбнака на Първия кръстоносен поход ?

- Армиите на Италия и Франция са в основата на Първия кръстоносен поход. Кръстоносците са били изключително безжалостни към населението, което е било подложено на клане. Тази свирепост е в основата на това да се говори, че има оскверняване на исляма, че има какво да си връща ислямът на християнството и т.н. Кръстоносните походи продължават 70 г. В един момент се стига до там западните християни да се бият с източните, за да наложат католицизма. На практика християни се бият срещу християни в името на християнството. Кръстоносните походи са сложили сериозен отпечатък върху Европа и света. Впоследствие понятието „кръстоносен поход“ се използва като синоним на тотално напредване в името на нещо свещено.

- Какви поуките трябва да си извлечем днес, когато сме изправени пред нов сблъсък между християни и мюсюлмани?

- Основната поука е, че сляпата сила винаги ражда отпор. Когато притиснеш някого в ъгъла, не може да очакваш разбирателство и примирение. Онова, което става на територията на Сирия, откъдето е минал и Първият кръстоносен поход, е повторение на историята - потоци от бежанци и разделени семейства. В същото време имплантиране на дезертирали или специално подготвени бойци, които влизат в бежанския поток и идват в Европа.

- Каква е връзката между кръстоносните походи и Ордена на рицарите тамплиери?

- Почти 20 г. след Първия кръстоносен поход е формиран Орденът на рицарите тамплиери. Те създават ред в бойните редове на кръстоносните походи. Хоспителиерите развиват болнична дейности, а тамплиерите помагат на богомолците безпрепятствено да влизат и излизат от Йерусалим. Впоследствие тамплиерите се включват в бойни действия, защитавайки Йерусалим. Орденът на тамплиерите се разширява до такава степен, че има флот, сухоземни връзки и бази. Понеже са били много добре обучени и екипирани, тамплиерите са били нещо като съвременна танкова бригада - бронирани от горе до долу. При появяването си са всявали ужас. Това е било в началото, после са им намерили цаката.

- Имате предвид разгрома на тамплиерите в петъчната нощ на 13 октомври 1307 г.?

- Да, почти 200 години след създаването му. Голяма част от разбиването на ордена е плод на машинациите, които е предприел френският крал Филип Хубави. Той е бил един от най-големите длъжници, тъй като орденът е започнал да дава заеми на короновани особи и държавни глави. Почти всички банкови операции са практика на тамплиерите. Орденът става много мощен и богат, получава изключителни привилегии - не плаща данъци, включително на църквата. Започва да опрощава грехове... Тамплиерите обаче не могат да се разглеждат като изключително войнствени. Напротив, те са били приятели с мюсюлманите. За прословутата рисунка „Двама на кон“, която е емблема на ордена на тамплиерите, се говори, че това е охранителна двойка между мюсюлманин и християнин, които пазят пътищата, за да могат и християни, и мюсюлмани да отидат спокойно до Йерусалим. В един момент орденът вижда общо между мюсюлманство, християнство, юдеизъм и започва да развива идеята за създаване на световна религия. Това е преляло чашата. Впоследствие тамплиерите са преследвани, осъждани, горени, измъчвани и т.н. Орденът е разпуснат през 1312 г.

- Каква символика са търсили терористите, които на 13 ноември, петък, т.г. избиха в Париж толкова невинни хора?

- Явно са търсили символика за кървав погром за християните, тъй като тази дата е залегнала в съзнанието на французите. От друга страна, през ноември се навършват 920 г. от Първия кръстоносен поход, в който най-активната част са били французи. Случилото се е безумие почти хиляда години по-късно. Целта е насаждане на страх и съмнение, че можеш свободно да излезеш и да си прекараш времето на концерт, на стадиона или където и да е. Общото, освен съвпадението на датата, е и това, че загиват невинни християни.

- Защо допуснахме историята да се повтори близо хиляда години по-късно?

- Това е поради неразбирането на определени ценности. Тамплиерите са били носители на нещо прогресивно за тогавашното общество. Занесли са много познания, но и са се върнали с много нови неща. Това е породило завист. Днешният начин на живот на християните не се покрива с изискванията на мюсюлманите като начин на поведение и облекло. Което е разбираемо. Това са различен манталитет и схващания за устройството на света и не би трябвало да дразнят никого. Европа се развива и живее по този начин. Арабските държави имат своите ценности, но и крайности.

- Европа не е ли прекалено толерантна? Защо се оказахме толкова неподговени за случващото се?

- Тази толерантност ни прави лоша услуга и не е ясно как можем да спасим демокрацията. Разнопосочните действия на различните правителства доведоха до пълен дисбаланс във взаимоотношенията и създадоха хаос в начина, по който се реагира. България започна да строи стена, оплюха я. След година всички започнаха да строят стени... Ако това преселение продължи, няма държава в Европа, чиито социални фондове могат да издържат. Тези хора не идват да работят, а да консумират. От десетилетия се вижда, че мюсюлманите, които отидоха да работят в Германия и Франция, се капсулираха. Интеграцията не проработи. Спецслужбите на цяла Европа трябва да решават тежък казус. Не е ясно как тази зараза ще бъде излекувана с прекалено демократични средства. Толерантността в България към мюсюлманското население също е пословична. Но злоупотребата, която се извършва от крайни елементи като случаите в Пазарджик, показва, че с помощта на пари и промиване на мозъци се вербуват не само мюсюлмани, а и хора от ромското малцинство. Немотията си казва думата. Срещу малко пари се получава пета колона, която може да се радикализира и това ще е фатално за спокойствието в България и в Европа. Не можем да се радваме, защото заиграе ли мечката в комшиите, ще дойде и у нас.

Нашият гост

Румен Ралчев е роден през 1952 г. в София. Завършил е право в Софийския университет, полицейската школа и УНСС.
Велик приор на Велик приорат (България). Стар Велик майстор на масоните.
Работил е в УБО и НСО. Бил е началник на охраната на Тодор Живков, Петър Младенов и Желю Желев.
От 1991 г. се занимава с частен бизнес. Президент на “Балкан секюрити груп”.