20-годишният Любомир ръководи компания, която произвежда иновативна система за интернет контрол на климатици

През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги“ и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги“ пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е „Защо България?“, а „Защо не България?“. През очите на модерните номади животът тук е различен - предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално - със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ви срещаме с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото Made in България..

20-годишният Любомир Янчев вече е публична личност. Основател е на компанията Melissa Climate, която създава и произвежда иновативна софтуерна и хардуерна система за интернет контрол на климатици. Става предприемач още преди да завърши гимназия и вече управлява капитал от над 1 милион лева. Познава Силициевата долина, преподава програмиране в Телерик академия и в Софтуерния университет и подпомага развитието на други млади умове, защото иска да успее тук и сега.

Любомир Янчев се оказа предизвикателен събеседник. Той принадлежи на т.нар. поколение Millennials, тоест родените след 2000 г. Основната разлика с малко по-възрастните е умението им да развиват и осъществяват идеи изключително динамично в глобален свят, освободени от товара на постсоциалистическото съзнание.

С отговора на първия ми въпрос за възникването на идеята за иновативния иконом „Мелиса” той промени намерението ми да анализирам причините защо е тук, а не в някой престижен университет в САЩ или в креслото на мениджърска позиция в световна компания. Любо е бил и късметлия, и достатъчно умен да прозре, че именно сега и в България има ниша тъкмо за него. „Хубавото е, че идеята дойде от пазара. Дойдоха и ми казаха: "Любо, я ми направи това нещо и аз ще ти платя за това". Звучи просто, нали? След като треньорът му по таекуондо му дава първоначалната идея, Любо я развива, търси финансиране и… започва да пише историята на успеха си. Мелиса получава финансиране от два инвестиционни фонда - Eleven, по европейската програма за развитие на малкия и средния бизнес "Джереми", както и от Rosslyn Capital - български инвестиционен фонд за развитие на по-късен етап.

Хакерчето, както го определил треньорът му, е учило със стипендия в частната немска гимназия „Ерих Кестнер“. „Много готино място, в което хем ми даваха знания, хем не ми пречеха аз да се развивам“. Заради ранния и динамичен старт в бизнеса учи за матурата си по литература в самолета между Лос Анджелис и София. Никола Тесла е един от най-вдъхновяващите го примери от училище. Възхищава се и от учителя си по литература, а от българската история го е впечатлил цар Ивайло. Днес определя като свои ментори основателя на Tesla Motors Елън Мъск - Васко Терзиев от „Телерик”, както и „всеки един човек, когото уважавам повече и смятам, че мога да взема от неговото мнение“. Като пример дава и Искрен Кръстев, инициатор и председател на Глобалния предприемачески мониторинг - България.

Родителите му се занимават с частен бизнес, който няма общо с неговата сфера. Не са го подпомагали финансово и не са го насърчавали да кандидатства в университет, за да осигури бъдещето си. За да им покаже, че може да се справя и без диплома, той си намерил бързо работа като програмист за сериозна сума. По-късно Любо избрал Нов български университет, където отново го приели със стипендия. Година по-късно е прекъснал, за да се съсредоточи върху бизнеса. „Като цяло това, което родителите ми направиха за мен, е да ми покажат, че не съм някаква камила да си навеждам главата и да изпълнявам чужди заповеди, да се подчинявам на общоприети правила, които понякога са пълна глупост“, обяснява той.

Родителите му го насърчавали и да замине в чужбина - да учи и работи, но разбрали, че той има други идеи. „Харесвам си живота тук. Като цяло, понякога човек трябва да се абстрахира от дребнавата картинка и да мисли по-глобално, по-общо“, обяснява той. „Ама защо си мислите, че България е грешно място?“, пита ме той риторично и продължава: „В Германия няма такива климатици. Там „Мелиса” щеше да умре“.

Любо е предприемач и знае наистина точно защо развива компанията си тук. „Тук парите са с по-висока стойност. Ако взема 100 000 евро в Германия, те ще ми стигнат за 3 месеца, тук ми стигнаха за година. Не на мен, на цялата фирма. Човек трябва да е там, където е пазарът му. Нашият пазар е тук и аз затова не се притеснявам“, обяснява той.

Младият предприемач няма план „Б“, защото според него той е за тези, които мислят, че план „А“ ще се провали. Предлагали са му работа като програмист. Получавал е и бизнес оферти от чуждестранни компании и партньори в Силициевата долина, но засега залага на собствения си продукт. За него успехът е да има „успешен продукт, който добавя много стойност за много хора, екип, който да е щастлив, и едновременно с това, естествено, да сме финансово обезпечени“.

В седмицата, в която разговаряме, Любо имаше планирани пътувания до Варшава, до Брюксел, наскоро беше летял и до Истанбул. Истински гражданин на света, той твърди: „Където и да отида, се чувствам като у дома си.“ Питам го дали за успеха има значение откъде си. Отговорът му е категоричен: „Определено има някакво значение, въпросът е, дали ти ще позволиш да ти повлияе или не. Аз не се срамувам, че съм от България. Какво значение има човек откъде е?“

Подхващаме темата и за патриотите. „Ще бием циганите, ще защитаваме България от сирийците. Това патриотизъм ли е? Това е да имаш себесъзнание. Да знаеш откъде си, да не се срамуваш. Ако някой каже нещо лошо за България пред мен, с което аз не съм съгласен, аз ще дискутирам с него, няма да му се карам“, казва той.

Любо успява, защото се е обградил „само и единствено с качествени хора, будни за промяна“. Те действат и не се оплакват по цял ден от държавата. „Eleven и LAUNC Hub раздвижиха много предприемаческата среда. Не е задължително да успееш, но да се опиташ“, пояснява Любо.

Самият той се ангажира и със социални каузи, но не търси публичност. „Всичко тръгва от малкото. Това да отидеш да нахраниш някой бездомен човек също е социално ангажиране.“ Накрая го питам: „Какво ти липсва в живота в България?“ Отговорът: „Продадох си колата, трябва да си взема нова. Не чисто нова, просто друга.“

ТЕКСТОВЕ ПОД СНИМКИ

Любомир Янчев е горд с продукта си за интернет контрол на климатици „Мелиса”.

Творческа атмосфера в компанията на Любо. Снимки ПЛАМЕН СТОИМЕНОВ