Скандалът в ДПС и видимото засвидетелстване на подкрепа за Лютви Местан от главния мюфтия Мустафа Хаджи и турски държавници подсети властта, че Анкара се меси не само в партийни, но и в религиозни дела. В отговор на депутатски въпрос премиерът Бойко Борисов посочи, че с удоволствие би дошъл на председателски съвет в парламента да дебатира въпроса как се обучават българските мюсюлмани, къде се обучават, как се издават техните дипломи.

„Бих се радвал и самото ДПС да участва в това. Имаме стотици хиляди мюсюлмани, ходжи, мюфтии, а голяма част от тях са на издръжка на турската държава", обясни Борисов.

Всъщност политиците наистина от много години се правят, че не виждат какви процеси текат в средите на мюсюлманите. Като изключим крясъците на националистите, т.нар. големи партии игнорираха темата съзнателно. Борисов си призна, че дори и ГЕРБ се страхуват. От какво? За да избягат от обвинения за нарушаване на религиозни права вероятно, каквито имаше в първите години на прехода и особено в миналото заради смяната на имената на сънародниците ни мюсюлмани. Само че този страх все повече граничи с безотговорност. За ставащото в Главното мюфтийство - директното финансиране от Анкара, приемане на турски духовници в районните мюфтийства, надзор от дипломати и т.н., заслуга имат доста политици от различен цвят.

По време на управлението на НДСВ парламентът с гласовете на царистите, БСП и ДПС прие закона за вероизповеданията. В него е записано, че Дирекцията по вероизповеданията в Министерския съвет дава становище, когато някое от ръководствата на религиозните общности кани духовници от чужбина. Никъде в закона няма текст кой как до каква степен контролира тези мисионери. Естествено процедурата по издаване на визи позволява държавата да откаже издаването им, което се е случвало. Религиозните свободи обаче са толкова големи, че няма орган, който да може да контролира евентуални радикални и опасни проповеди. Отговорността изцяло е на ръководствата на вероизповеданията. В случая с мюсюлманското това е Главното мюфтийство. Но какъв контрол, при положение че то е овладяно от духовници на турската дирекция на вероизповеданията - Дианет? Същото е положението с ислямските училища, където са инвестирани милиони от турската държава.

В началото на прехода службите и властта положиха големи усилия да ограничат притока на арабски емисари у нас. И дълго време сякаш негласната политика беше - по-добре да приемаме ходжи от Турция, те са държавни служители. Да, но Турция в онзи момент беше със светско управление. В момента, в който ислямистите спечелиха властта, някой в София трябваше да се светне, че изпращаните учители и чиновници ще са по-друг тип мисионери. Защото на сайта на Главното мюфтийство вече се агитира мюсюлманките да носят забрадки, а главният мюфтия Мустафа Хаджи издаде книга, в която критикува ДАЕШ изцяло с позицията на Турция. Която просто оспорва правото на „Ислямска държава” тя да обявява халифат.

Огласените от „Труд” данни, че Анкара плаща заплатите на 200 наши имами и контролира чрез командировани у нас служители на турската държава мюсюлманското вероизповедание трябва да подсетят властта, че това е вероятно само малка част от ставащото. Ясно е обаче, че държавата трябва да си върне кранчето на този финансов „Турски поток” към мюфтийството. Едва ли ще може да го спре, но поне да знае къде и срещу какво текат парите. И още един въпрос - нужно ли е мюфтийството да кани духовници от Турция, при положение че у нас вече има близо 600 възпитаници на турски висши училища?

Прахосничество

Още преди три години, когато вицепремиерът Бекир Боздаг, заместник на Ердоган, обикаляше джамииите у нас, бе даден знак за опасност. Боздаг навсякъде обясняваше, че мюсюлманите трябва да си върнат имоти, паметници на османската култура. Никой не се запита какви пари троши Главното мюфтийство да води съдебни дела за придобиване бивши джамии, които са държавна и общинска собственост. И с лека ръка си позволява да губи - вече дължи над 1 милион лева по загубени процеси.

.