Свищовлията подарява имуществото си, за да се построи Висше търговско училище в родния му град

Времената, в които живеем, игнорират духовните личности. Също като преди век те са чужденци в собствената си държава. Или както навремето Захарий Стоянов пише в своите „Записки по българските въстания”, на почит са „хората с ниски чела и дълбоки джобове”. Днес материалното вълнува повече от възвишеното „да се работи в полза на Родината”. Пример за последното е свищовлията Димитър Ценов (1852-1932) - един от българите, свързани емоционално и нравствено с интелектуалното израстване на съотечествениците си. Днес за него знаят предимно студентите, които учат в Стопанската академия в Свищов. Тя с право носи неговото име, тъй като е построена с парите му.

Кой е Димитър Ценов? Роден е в Свищов, в семейството на богат търговец. Учи в родния си град и във Велико Търново. През 1867 г. заминава за Брашов, Румъния, където завършва търговска гимназия. През 1870 г. голям

пожар изпепелява дюкяните на баща му

разположени край Дунав, и семейството обеднява. Димитър няма друг избор и започва да работи като акцизен чиновник в Букурещ. После за две години, от 1872 до 1874, младият човек се труди в родния си град и се стреми да помага на близките си.

Ценов разбира, че в Свищов няма да научи нищо повече от това, което знае, и се връща отново в Румъния. Става чиновник в управлението на железниците. Постепенно се издига, става предприемач по изграждането на румънските железопътни линии. Разбира се, тази работа също не удовлетворява вечно търсещия му дух и Димитър се връща в новоосвободеното си отечество.

Съдбата му помага донякъде, тъй като роднините на Ценов заемат важни постове в строителството на нова България. Неговата сестра Зита се омъжва за Никола Станчов, брат на Димитър Станчов, който е външен министър в три правителства на Фердинанд и министър-председател на България през 1907 г. Димитър Ценович (1834-1913), чичо на Димитър Ценов, е дарител на Българския революционен централен комитет и участва със свои средства в подготовката на Априлското въстание. Той е личен приятел на Стефан Стамболов и Георги Живков - бивши хъшове от Румъния, Ценович работи като адвокат в Княжество България.

Макар, че е

заобиколен с авторитетни роднини

младият Димитър разчита само на собствените си сили. През 1879 г., вече на 27 години, Ценов постъпва на работа в Министерството на външните работи като подначалник на политическа дирекция.

Десет години той внася от Австро-Унгария, Германия и САЩ арматурно желязо, гипс, цимент, стъкло и ламарина. По това време в столицата София се разгръща строителство. Издигат се първите министерства и обществени сгради, прокарват се пътища, павират се улици, изграждат се водопроводи и всички започват да

предпочитат добрата стока на Ценов

Свищовлията прави огромни складови помещения и е представител на много известни заводи от Европа и Америка. Той си издига голям и представителен дом на софийската улица „Велико Търново” №3 и купува съвсем съзнателно много декари земя около къщата.

Основно правило на Ценов е да не се обвързва с никакви политически партии. Дори понякога неговите роднини се стремят да го включат в определени политически събития, но той винаги е отказвал и е бягал от тях.

Със строителството на млада София Ценов печели няколко десетки милиона. Той изгражда и 3-километровия водопровод на града. На 20 май 1883 г. главният инженер на Софийската община издава свидетелство на търговеца, в което между другото се чете: „Работите се състояха в зидания, бетонирвания и измазване. Господин Д. А. Ценов изпълни своята обязаност по един твърде удовлетворителен начин. Освен това господин Ценов от две години насам е извършил разни землени, калдъръмени и зидарски работи за улиците на град София; на основание на което му се дава настоящото удостоверение да му послужи, където трябва.”

Търговецът строи жп линиите София - Перник и Мездра - Враца - Видин, а също и завода за цимент край Златна Панега. Максимата му е, че

без пътища не може да се развива търговията

на една държава и нейният финансов просперитет. Ценов проявява далновидност в своята работа и през 1889 г. обяснява на петнадесетото българско правителство, че иска да вземе концесия за строежа на нефтена рафинерия у нас, но никой не му обръща никакво внимание.

През 1922 г. Димитър Ценов се разболява от тежка болест и от този момент нататък се занимава изцяло с благотворителна дейност. За да си осигури спокойствие, той наема платена стая в болницата „Червения кръст” (на това място днес е „Пирогов”) и живее там до края на живота си. Не иска да е в тежест на своите роднини.

Още през 1912 г. свищовлията пише завещание, в което не оставя нищо на близките си. Цялото му имущество - пари, сгради, терени и покъщнина - е оценено на 40 000 000 лева. Него той дарява на българската държава, с условие, че ще се построи Висше търговско училище в родния му град Свищов.

На 28 юни 1932 г., месец след кончината на търговеца, Народното събрание приема закон за неговото наследство. Според желанието на Ценов от лихвите фондът трябва да дава стипендии на отличните студенти и т.н. Сградата на Стопанската академия е построена през 1937-1939 година. Мензата и киното - през 1942-ра, а общежитията - през 1943-та. Според обективните факти свищовлията прави много по-голямо дарение от Евлоги Георгиев, който оставя за строежа на Софийския университет 6 милиона златни лева.

През 1920 г. Димитър Ценов е награден със званието „Почетен гражданин на Свищов”. Подобно на Евлоги Георгиев и останалите големи български дарители, мисията им от самото начало до техния край не е била за награди, а за съкровеното им желание - да помогнат с каквото могат на своето отечество. Колко нетипична за нашите нрави днес изглежда тяхната философия…

ОЩЕ В ПОРЕДИЦАТА:

Големите дарители: Иван Стоянов-Соларя е благодетелят на революционерите

Големите дарители: Тодор Пиперевски завещава 100 млн. лв. на държавата

Големите дарители - Богаташът Иван Гешов на децата си: Имате ошав, друг подарък ви не трябва!

Големите дарители: Петър Берон е убит от българин заради завещанието си

Големите дарители: Стефан Панаретов завещава на родината си 2,5 млн. лева

Големите дарители: Коджакафалията е Бащата на Бургас

Големите дарители: Братята Симеонови финансират жп линията Горна Оряховица - Велико Търново

Големите дарители: Анжело Куюмджийски - тайнственият милионер

Големите дарители: Щедрите Хаджипетрови

Големите дарители: Трагичната съдба на рода Чапрашикови

Големите дарители: Павел Калпакчиев - тухларят благодетел

Големите дарители: Най-влиятелният българин в Цариград Христо Тъпчилещов финансира борбата за българска църква

Големите дарители: Димитър Хадживасилев –“виновникът”за Търговската гимназия в Свищов

Големите дарители: Аврам Чальовски - българският Форд

Недко Каблешков подарява имотите си на пловдивчани

Хаджи Николи дава 500 000 златни лева за църковна независимост

Роднините на Паисий - българи с щедро сърце

Димитър Кудоглу - благодетелят от Беломорска Тракия