На 16 ноември 2018 г. да почерпят

Тереза Мей: Вярвам, че курсът, която съм поела, е правилният за нашата страна

Митко от „Фермата“ разказа шокиращи детайли за мутренското си минало

Цветан Цветанов: Системната политическа атака на БСП към нас е изградена с фалшиви новини

Технология запазва косата при химиотерапия Лекувани са над 100 000 пациенти в 35 различни държави

Родители алармират: Охранител на училищен автобус обижда и бие деца

САЩ може да изгубят война срещу Русия Иран и КНДР са новите заплахи

Свалят цените на горивата с нови мерки Фирмите от сектора ще продължат да работят с минимална печалба

Бутонът за бдителност във влака-убиец на Хитрино бил включен

Тайните на ръката – хиромантия Купи утре заедно с „Труд“ само за 14.90 лв. уникалната книга

Премиерите Борисов и Ципрас дискутираха проекти в секторите транспорт и енергетика

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 16 ноември 2018

До 5 г. затвор за тормоз вкъщи И роза върху колата можела да доведе до убийство или самоубийство

Петър Иванов: Проблемът на американския бизнес е, че той идва в Европа през дружества в Холандия или в Ирландия

Самоубиец скочи от виадукт „Бебреш”

Радослав Радев: „Домашните” ментета убиват! Човешкият живот не струва 2 лева

Нелегалната ракия е поне 50 милиона литра, казва Радослав Радев, председател на Националната лозаро-винарска камера

– Г-н Радев, какви мерки взема Националната лозаро-винарска камара по повод случаите на отровени хора с нелегално произведена домашна ракия и заловените тонове нелегална ракия от Агенция „Митници“ през последния месец?

– От 9-10 години насам, т.е., откакто има изработен Закон за акцизите и данъчните складове, ние се опитваме да убеждаваме и да разясняваме на всички нива, че в страната съществува огромно по обем нелегално производство. Ангажимент на държавата е по някакъв начин да започне да ограничава това производство. Фискалният момент не е за подценяване, защото в хазната не попадат приходи от акциз и ДДС. Но по-важното е, че сме свидетели на инциденти с живота и здравето на хората, които пряко произтичат от консумацията точно на такива продукти, маскирани зад етикет „домашно“. Мога да кажа, че държавата демонстрира добра воля с последните промени, които бяха приети в Закона за акцизите и данъчните складове.

– На кои нови текстове, влезли в закона, залагате за повишаване на контрола?

– Основните промени са две. Едната е намаляване на съдовия капацитет на специализирани малки обекти за дестилация, т.нар. казани от 1000 на 500 литра. Втората е времевото ограничение за изваряване на домашна ракия. Занапред това ще е позволено само от 1 юли до 31 декември, т.е. когато са налични по дворовете на хората плодове, от които се произвежда домашната ракия. Тези промени са в правилна посока, те създават необходимата правна рамка. Сега на ход е държавата и нейните контролни органи, които трябва да направят тези текстове работещи на практика. И наред с това ще се вземат необходимите грижи и за здравето на хората и на фиска.

– Какви други мерки могат да се приложат за ограничаване на сивия сектор?

– Другата ефективна мярка е провеждането на една голяма разяснителна кампания, каквото ние вече сме започнали. Освен бранша очакваме и държавните институции да се включат в тази акция и да започнат да разясняват на хората, че подобен тип нелегално произведени продукти крият в себе си огромен риск. С оглед на запазване на хубава традиция, каквато е варенето и консумацията на домашна ракия, законодателят е допуснал известно облекчаване на този режим. Не бива обаче да се допуска през тази законова вратичка да минат едни огромни количества криминално произведени и опасни за здравето на хората „домашни“ продукти. Между другото, само в България от целия ЕС има облекчен режим като намален акциз за производство на домашна ракия. И още, забелязали ли сте един парадокс на пазара? За всяко едно нещо, което се каже, че е домашно, самата дума „домашно“ го натоварва с някакви допълнителни позитивни очаквания за продукта. Въпросът е, че не е така. И зад това „хубаво домашно“ всъщност се крие един голям риск за здравето на хората.

– Вие казахте, че облекчения за производството на домашна ракия няма никъде другаде освен у нас…

– Такава е ситуацията. Вероятно в останалите държави не е съществувала толкова силна традиция в производството на домашна ракия. По-вероятно е обаче, че там контролните органи много добре осъзнават рисковете за здравето на хората с тези продукти. Там контролът е строг и всички производители са поставени при равни условия, без да има значение дали са малки или големи. В крайна сметка законодателят у нас допуска всеки да може да прави домашна ракия за себе си. Оттам нататък обаче производството на такава ракия, която да се появява на пазара и да съществува потенциална възможност тя да стигне до неограничен кръг лица, вече е опасно. Ще ви кажа какво липсва при криминално произведената нелегална ракия, маскирана като домашна, но пусната на пазара. Първо, държавата губи приходи от акциз. Лицата, които са я произвеждали, нямат съответните знания, образование, технически умения. Докато при производството от легалните производители се следи всичко това, както и самите инсталации за производство да са изправни. С няколко думи, легалното производство на ракия е сложна дейност. Логиката: прадядо ми правеше ракия, дядо ми прави, баща ми прави, ще правя и аз, е спорна. ОК, прави, само, че си я пий вкъщи и на собствен риск. Но такъв продукт не трябва да стига до пазара.

– Какви са обемите домашна ракия, които се произвеждат в страната?

– В момента има около 1600 регистрирани в Агенция „Митници“ малки обекти за дестилация – казани. Максимум през годините са достигали до 2000. Това са пунктове, които изваряват ракия на хората и би трябвало да бъдат контролирани от държавата. Отива някой в тях, носи си плодове от собствената си градина или грозде и си изварява количеството, което законът му позволява. Категорично забранено е обаче такъв обект да произвежда и търгува с ракия за собствена сметка. Оттам нататък обаче по данни на Националната лозаро-винарска камара в страната има поне 8000-9000 такива съоръжения, казани, които не са регистрирани и произвеждат съвсем нелегално.

Колкото до количеството на нелегалната домашна ракия, е трудно да се каже, защото това е сив сектор. През годините в зависимост от климатичните особености гроздовата реколта е около 400-450 млн. килограма винено грозде. Лицензираните предприятия правят вино и спиртни напитки от около 200 млн. килограма грозде годишно. Останалите 200 млн. килограма се преработват извън лицензираните предприятия.

Първо се прави домашно вино, но джибрите от него не се хвърлят, а след това стават на ракия. Нелегалната ракия е поне 50 млн. литра. Лицензираните предприятия плащат около 180 -190 млн. лв. акциз всяка година . От сивия сектор не влиза и стотинка от хазната.

– В камарата имате ли данни, сигнали за конкретни нелегални производители?

– Скоро медиите осветиха доста стряскащи резултати. Тестове показаха, че в домашната ракия има два пъти повече опасни съединения като метанол, висши алкохоли, етилацетат и ацеталдехид, отколкото в най-евтината купешка ракия. Стана ясно, че дори и най-стриктно направената домашна ракия не може да се пречисти добре от казана – и заради директния огън, който не позволява контрол на температурата, и заради малкия капацитет на дестилационната колона в сравнение с промишлената. Ако пък се погледне към финансовите показатели на регистрираните малки обекти за дестилация, ще се види, че ако действително са произвели това, което са записали на хартия, приходите им са нищожни и няма икономически смисъл от съществуването им. Очевидно те правят нещо друго. Затова е безкраен популизъм решението на някои депутати да яхнат вълната и да отстояват тезата – взеха ракийката, посегнаха на най-милото на българина.

– Какви са последствията за здравето на хората в следствие на нелегалното производство?

– Най-лошите последствия ги видяхме за съжаление покрай трагичните случаи от Якоруда. Няма статистика, която да кажа колко българи годишно губят живота си, отровени от нелегално произведен алкохол. Но се смята, че алкохолни натравяния има всяка година, и то редица случаи, може би са няколко хиляди. А това са отново огромни публични средства, имам предвид медицинската помощ. Парите на данъкоплатеца отиват в крайна сметка затова, че някой не е бил достатъчно отговорен към себе си, към близките си и към приятелите си. Но да оставим настрана тези, които произвеждат и продават нелегално, и да се обърнем към купувачите на такива продукти. Забележете разликата между най-евтината ракия, произведена от лицензиран производител, и нелегалната ракия е от порядъка на 1-2 лева. Човешкият живот и рисковете за здравето не струват 2 лева. В крайна сметка абсолютно безотговорно е да пътуваш с колата, да видиш на пътя, че някой продава ракия и да спреш и да купиш. Ако някой си направи труда, да анализира това, което е купил по този начин, просто ще се хване за главата, като види съдържанието.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.