През този ден улиците са по-шумни от обикновено, а политическата глъчка - по-истерична, с привкус на цинизъм. Защото в душите е тихо... България се прекланя пред делото и саможертвата на един от най-великите си синове – Васил Иванов Кунчев.

Официално днес отбелязваме обесването на Дякона, икона на българската свобода, а на 18-ти февруари се навършиха 143 години от гибелта на Апостола.

Най-ярката светлина от най-мрачната епоха в българската история. Революционер и идеолог, йеродякон и апостол, простосмъртен и безсмъртен, начало и край на една цяла, нова епоха, основател на българската национална революция и нейните движения…

Много лица и още повече имена

С всичко това същността на Левски не се изчерпва, а едва започва. Много лица и още повече имена Въглищар, чорбаджия, дрипав селянин, турско заптие, монах, търговец – Дякон Игнатий, Кърджалията, Джингиби, Васил Гинин, Афъз Ефенди, Бай Вълчо Драгньов, Кърджалъ Мустафа Дервишоглу… Той има много лица и още повече имена. Въпросите около делата и живота му са повече от отговорите, а легендите – от фактите. И до днес версиите за това кой е предал Апостола се разминават, а споровете за тленните му останки и връзката му с масоните - не стихват.

"Народе????"- последното, което Апостола изписва в тефтерчето си преди да бъде заловен от турските заптиета, обесен край София и хвърлен в безименен гроб. „Отечество България – последното, което прошепва преди да замълчи завинаги. За безграничната си любов към България Апостола на свободата заплаща с живота си на 18 февруари 1873 г. Днес известните паметници на Дякона в страната са 135, а по света монументи го увековечават в десетки държави на няколко континента.

"Никой не ти помогна, а се кълняха в теб"

– Кажи ми нещо, Джингиби, знаеш ли защо от Къкрина до София те пазеха само три заптиета?

– Не знам, ага.

– Аз така заповядах. Можех да пратя 300, аз обаче пратих трима. И знаеш ли защо? За да могат твоите апапи да им скочат отгоре и да те освободят. Видя ли, никой не ти помогна, а се кълняха в теб. Ха сега, да видиш, Джингиби, за кой народ си тръгнал курбан да ставаш… 

(Думи от известното обръщение, оправено към Левски преди да бъде обесен)

Черна земя

Тленните останки на Дякона са съпроводени до последния си пристан в черната земя от турски палачи - по една или друга причина българи, които да извършат погребението, не са се намерили. Но прашните страници на историята не погребваха своя герой. Той сякаш е недосегаем и за огнената стихия, опустошила манастира Св. Спас, в който Левски е служил, след като турците го подпалват по време на Освобождението. Незасегнати от пламъците остават одеждите му, сгънати в олтара на църквата.

Рано или късно всеки умира. Малцина обаче живеят преди това, а само най-достойните – и след смъртта.

Апостоле, поклон!