Кой е най-добрата защита на прокурорите срещу атаките на олигархията?

545 български юристи с трепет очакват 27 февруари. Със сигурност голяма част от тях си дават ясна сметка, че изборът, който правят, може да им коства понасянето на много негативи. Други вероятно нямат чак толкова безкористни цели, за да искат да са част от най-обругаваната държавна институция не само в последните месеци и години, а през целия преход. Каквато и да е причината, 545 български граждани са решили, че искат да бъдат прокурори, които според конституцията и законите на страната трябва да бранят държавния и обществения интерес.

Приблизително по 13 души кандидатстват за едно място в конкурса за първоначално назначаване за прокурор в районните прокуратури. Свободните места са едва 43. Големият интерес за работа в прокуратурата е доказателство, че въпреки опитите за подчиняването на държавното обвинение от политически, икономически, олигархични, лобистки и дори престъпни кръгове желанието за постигането на възмездие и налагането на наказание у българина все още е достатъчно силно.

Полезно би било за устремилите се към съдебната власт още отсега да опазят себе си от непрестанните “активни мероприятия”, които в последната година ескалираха от класическа пропаганда срещу прокуратурата до мащабна хибридна война срещу държавното обвинение и съвсем естествено - срещу нейния връх.

За да си добър прокурор, понякога е нужно освен да откриваш грешните ходове, които със сигурност допуска и най-големият престъпен гений, но и изкъсо да следиш действията на онези представители на модерните престъпни синдикати, т.е. на мафията, които се прикриват зад олигархични, икономически, политически, медийни структури. Защото пред фактите и доказателствата дори и най-мощните оръжия на хибридната война ще се окажат неефективни. Наръчници за разкриване на манипулации и лъжи няма, но за сметка на това фактите за провежданата хибридна война срещу прокуратурата са ежедневие:

Факт I

На 24 февруари в Белград ще се гледа делото по искането на българската прокуратура за връщането в страната на банкера беглец Цветан Василев, отговорен за източването на четвъртата по големина българска банка.

В навечерието на съдебното заседание Цветан Василев реактивира мощната кампания по дискредитиране на държавното обвинение. За целта самият Василев дава интервю на известен бивш спортен журналист, на когото му се налага да пътува цели два пъти до Белград в рамките само на три дни. А Василев за пореден път е представен като “жертва” на прокуратурата.

Факт II

Без да излага нищо ново по същество, без наличието на реални веществени доказателства, а чрез фабрикуването на фалшиви списъци на развален немски пълната стенограма от интервюто с Цветан Василев, изпълнено с клеветнически и откровено обидни квалификации, се разпространява от интернет сайт на подсъдимия за неплащането на 63 млн. лева данъци олигарх Огнян Донев. Трибуна на Василев е осигурена и от другата група издания, собственост на олигарси като Иво Прокопиев, и от медии, свързани с политическите и властови амбиции на отломките от партията на Иван Костов. Същият се оказа собственик и на преференциален депозит във фалиралата КТБ, а след затварянето й успя и да си осигури неговото “спасяване”.

Парадоксално, но е факт, че вече над година и половина интересите на Цветан Василев и олигарсите Огнян Донев и Иво Прокопиев и техните властови инструменти за влияние се преплитат до степен, че старите им вражди са оставени на заден план, поне докато общият им враг е прокуратурата или защитата на интереса на обществото и налагането на върховенството на закона!

Факт III

Два дни преди съдебното заседание в Белград бившата съдийка Румяна Ченалова е употребена за пореден път от същите задкулисни кръгове, които я ползват за атаки срещу прокуратурата. Бързо трансформираната от “гнила ябълка” на родното правосъдие в “знаме” на съдебната реформа бивша съдийка за пореден път демонстрира пълната си зависимост от Цветан Василев. Този път жанрът на Ченалова не е разговор с врачка, пред която бившата съдийка твърди, че посланик Ксавие дьо Кабан е прибрал подкуп, а е пасквил до Европейската комисия. Пореден пример за отчайваща пропаганда - важното е да има изречение, в което се съдържат думите “корупция”, “съдебна система” и “Брюксел”, за да се опиташ да внушиш, че има нещо нередно.

Факт ІV

Също два дни преди процеса в Белград близкият до Василев сайт „Фрогнюз“ дори си позволи да тиражира несъществуващо писмо от бившия синдик на ТЦ-ИМЕ Даниела Куцева до Европейската комисия, която уж била сигнализирала Комисията за това, че имало заговор против КТБ и Цветан Василев, а депутатът Делян Пеевски искал да поеме управлението на тази фирма и да нанесе „щети“ на банката и на Василев. Неистината веднага беше подета и от сайта на олигарха Огнян Донев - Клуб Z. Даниела Куцева обаче предостави в редакцията на „Труд“ нотариално заверена от нея декларация, с молба да бъде публикувана, в която същата категорично опровергава тази манипулация и изфабрикуваната от „Фрогнюз“ „новина“.

Факт V

Макар на пръв поглед да няма пряка връзка, но с обща крайна цел - поставянето на държавното обвинение под политически контрол, след дълги опити на провалилия се бивш министър на правосъдието Христо Иванов, най-накрая бе открит и “вътрешен човек” от следствието, който “случайно” започва да атакува персонално главния прокурор. Всъщност намерен е човек, който има сериозен личностен проблем със съдебната система, макар да е част от нея. Магистрат, който е кандидат във всеки конкурс. Магистрат за когото е трудно да се намери негов ръководител, който да е не бил подлаган на нападки и обвинения.

“Изненадващата” изява на Атанасов (добре познат от години на кръга “Капитал” - б.р.) в пощенската кутия за журналистически пасквили сайт “Биволь” като по учебник по “Теория на диверсионни действия и активни мероприятия” бе последвано от интернет кампания и в опит за превръщането на следователя в медийна звезда.

Изпреварващият ход на главния прокурор, който сам поиска проверка на твърденията на следователя, макар те да не заслужават такова внимание и да звучат откровено несериозно, изненада авторите на плана. Очевидно изнервени, че и този път “активното мероприятие” срещу върховете на прокуратурата ще претърпи фиаско, следователят Атанасов и дебнещ в засада край храстите на Столичното следствие екип на Би Ти Ви “откриха” унищожени документи…свързани с укриващия се в Сърбия Цветан Василев.

Театралното ровене в кофите за боклук от следователя Атанасов и репортерката е пореден пример за това с какви крайни и нечисти, в буквалния смисъл на думата, средства са решени да действат авторите на цялостния сценарий за овладяване на съдебната власт. Без да си дават сметка, че така обиждат аудиторията, кукловодите допускат поне две грешки. Първата е опитът да се внуши как “някой” е тръгнал да унищожава толкова важни документи за ограбената от Цветан Василев банка, но решава да го прави демонстративно. Втората грешка трудно би била уловена от зрителите на Новините на включената в кампанията срещу прокуратурата телевизия, но не и за тези, които знаят, че между Столичното следствие и офиса на Би Ти Ви има разстояние от цели 15 километра. Факт, който сам по себе си поставя въпроса кой насочи вниманието на точно този следовател, атакуващ по команда главния прокурор, и на задаващия удобни въпроси репортер именно към точно тези два контейнера, в които чакат откриването си “сериозните” доказателства за разграбването на КТБ.

Факт VІ

И докато цялата хибридна война срещу прокуратурата продължава, без никаква реакция остана фактът, че един български съдия се самоуби. След оказан му натиск от страна на новия председател на Софийския градски съд Калоян Топалов, който продължава да бяга от отговорите на конкретните въпроси около смъртта на съдия Цветан Ценов. Прикриването и замитането на информацията, че 12 часа преди да сложи край на живота си, Цветан Ценов е напуснал кабинета на Топалов изключително разочарован от отношението на административния ръководител на ключовия съд, само временно ще отложи разкриването на цялостната картина за случващото се в Съдебната палата в София през последната година. А председателят на СГС трудно ще успее да избяга от тежката отговорност, която ще му се наложи да поеме.

Парадоксалното е, че макар Калоян Топалов и неговият закрилник - поставеният в тежки зависимости председател на Върховния съд Лозан Панов, формално никога да не са били видни активисти на съдийската партия Съюз на съдиите в България, двамата са заставени да прокарват политиката на ръководната му върхушка. А чрез това и да обслужват точно тези олигархични и мафиотски кръгове, които организират, финансират и провеждат хибридната война срещу прокуратурата.

Точно тази зависимост на малка част от съдиите, но достатъчно шумни и ползващи се с неограничен финансов, медиен и олигархичен гръб, поставя бъдещите 43 прокурори пред най-тежкото изпитание - да заложат името си и това на своите близки в името на справедливостта. Защото всеки прокурор, който дръзне да посегне на престъпните синдикати, обхванали държавните институции и части от всяка от трите власти, трябва да е наясно, че ще стане жертва на поръчкови атаки, включващи клеветнически твърдения, фабрикувани доноси, фалшифицирани и подхвърляни листчета или накъсани списъци и ред други добре познати ченгеджийски прийоми. Въпросът е колко от тези бъдещи 43 прокурори са готови да влязат в тази битка, която може да се окаже битката за бъдещето на България. Ако са всичките или поне мнозинството от тях, значи надежда за справедливост все още има...