Доц. Иван Костов: Българският мъж може, но не иска да създава деца

- Доц. Костов, около 61 000 българчета са се родили през 2015 г., което е с 6000 по-малко, отколкото през 2014-а. Какви мерки спешно се налага да вземе държавата?

- Загрижена за демографския срив у нас и като една от водещите болници в областта на майчиното и детското здравеопазване - Първа АГ болница „Св. София“ инициира кръгла маса на тема: „Защо България се топи“, която ще се проведе в началото на юни. Надяваме се патрон на форума да стане г-жа Цецка Цачева, както разчитаме и на подкрепата на парламентарната комисия по здравеопазването и на Столичната община. Ще поканим министерството на здравеопазването, на социалната политика и на икономиката. Факт е, че във времена на криза българките раждат по-малко деца, чувстват се несигурни в утрешния ден, трудно се поема отговорност. Това заедно с тенденцията жените да стават майки все по-късно и с нарастването на заболяванията поради тази причина води до демографския срив. Имаме много силно изявен отрицателен прираст, затова България годишно се топи с размерите на град като Монтана. Всичко това е изключително притеснително, тъй като нацията застарява, получава се обратна спирала и в един момент не може да се излезе от нея.

- Какво трябва да се направи?

- Може да се окаже, че ще трябва да си внасяме население - по наше желание като държава или по принуда заради географски или политически причини. Подобна мярка не е необичайна. Тя е приложена в доста европейски страни, които се стремят да подмладяват гените си, за да продължат да съществуват на картата на Стария континент. За съжаление с благоденствието на нациите и с това, че хората се развиват в духовен и интелектуален план, че предпочитат да пътуват, да имат повече материални блага, възпроизводството им изостава. На този фон и като държава в топ 5 на страните в света, които най-бързо изчезват, България трябва да вземе мерки. Политиците трябва да седнат на една маса и да говорят по същество. Не става дума просто за форум, на който да покажем загриженост, а бихме искали на него да се представи комплекс от конкретни мерки, като се ангажират конкретни министри, а защо да не поканим и министър-председателя, за да вземе и той отношение по темата? Демографската криза може да се атакува с различни секторни политики, включително с помощта на парламента, тъй като ние сме парламентарна държава.

- И през настоящата 2016-а ли ще изрием още по-надълбоко дъното на раждаемостта спрямо миналата 2015-а?

- Както предходната година сме имали едва 60 000 бебета, така през тази може да имаме и 50 000. А когато нацията застарява, оттук нататък смъртността все повече ще се увеличава. Спасението е „взривно“ българите да започнат да раждат все повече бебета. Въпросът е дали това може да се случи въобще в бъдеще и ако може - какви да са мерките и стимулите жените ни да имат по 3-4, дори 5 деца.

- Какво би успокоило българката, за да не се отказва да става майка?

- Ролята на държавата е много важна. Ако битката за по-висока раждаемост се превърне в национална политика и кауза, държавата може да стимулира българката да ражда повече. Ето например жената у нас има един от най-дългите периоди на майчинство в ЕС, друг е въпросът дали парите от него стигат. Това е още един въпрос за дискусия. В някои страни като Япония например майчинството е 1-2 седмици, което за нас изглежда шокиращо. Но от друга гледна точка - крайният резултат е по-добра раждаемост. Според мен най-нормалното нещо е в диалога по темата да участват и неправителствени организации. А могат да се дадат много примери и политики, които в последните години осигуриха подкрепа, за да раждат жените по-често. Един брилянтен пример е създаването на Фонда за асистирана репродукция, който финансира държавата. Миналата година Столичната община създаде фонд за забременяване при двойки с репродуктивни проблеми, които имат нужда от донорска яйцеклетка. Пак по нареждане на кмета г-жа Йорданка Фандъкова се изследваха 5500 учителки от София за рак на гърдата. Т.е. много са механизмите за въздействие, в които участват и лекари, и пациенти, и обикновените граждани чрез неправителствени организации, но без държавата и парламента няма как нещата да се получат.

- Каква е цената, която плащат българките, забременели на 38 или 40 г.?

- Да забременееш и да родиш на 22-23 години не е съпоставимо с това на 35 или 40, дори 42 г. С годините се изчерпва яйчниковият резерв на жената, тъй като яйчниците имат определена „сила“, която намалява с течение на възрастта. В организма на жена на 42-43 г. започват да се появяват съпътстващи заболявания, които оказват влияние върху фертилните способности. Има и много видове възпалителни увреждания, които също могат да повлияят на проходимостта на маточните тръби, на овулацията, да не говорим, че се засилва и вероятността от хромозомни болести. Най-честата сред тях е синдромът на Даун (или тризомия 21). Затова ние, лекарите, изследваме с особено голямо внимание родилките, които забременяват след 30-годишна възраст. Процентът на извънматочните бременности също е пряко свързан с годините на заченалата.

- Когато при вас дойде бременна за първи път на 40 години, какво ви казва?

- Една голяма част от пациентките ми са млади и интелигентни жени. Те буквално се оплакват, че няма мъже. Акушер-гинеколозите го чуваме всеки ден. С колегите сме разтревожени, тъй като проблемът не е в медицината. Той е социален. Това, че няма мъже, означава, че българският мъж в момента е без самочувствие, не иска да поеме отговорност да създаде семейство, не иска да се натовари да се грижи за жена и деца, но всичко това не означава, че не може. България е претърпяла много кризи през вековете назад, когато в семействата са се раждали по 5-7 и 8 деца. Но тогава държавата е била зависима от селското стопанство и е било необходимо във фамилията да има повече хора, които да помагат. Още повече че в онези времена детската заболеваемост и смъртност са били много по-големи, заради което са се раждали и повече деца. Днес социално-икономическите условия са коренно различни. Затова ще помолим институциите да се подготвят и да дойдат на форума, който организираме, с ясен план за действие за увеличаване на раждаемостта. Така в края на дискусията ще имаме ясни мерки.

- Колко българчета се родиха в управляваната от вас болница „Св. София“ миналата година и колко бяха през 2014-а?

- 2800 бяха през миналата година, а почти 3000 по-миналата. Всяка година имаме намаляване от 8-9%, което е основно заради демографската криза, но и защото в София има доста сериозна конкуренция - с много частни болници. Затова потокът от пациентки се разсейва. А в държавата всяка година раждаемостта се топи с 8-10%. Последният бейби бум, ако може да се говори за такъв, бе през 2010 г. Но погледнато на общия фон, кривата на раждаемостта е все надолу - като синусоида. За съжаление през 2015-а бе поставен тревожен рекорд за най-малко появили се на бял свят българчета, сравнено с данните за повече от половин век назад. Т.е. дошло е време да си направим равносметка - хората, които ще останат в България, дали в един момент ще могат да издържат толкова пенсионери и дали ще имаме толкова работна сила, което е от компетенцията на социалното и икономическото министерство. Дискусията трябва да се случи час по-скоро, за да има държавата много сериозна политика за раждаемостта, а редица правителства да работят по нея, но не разделени от партийни страсти, а под единната национална кауза за продължаването на българския род.

- От чий опит можем да се поучим?

- В Турция има програма (не знам дали още съществува), но когато в семействата се роди дете след третото, автоматично звъни телефонът на някои от родителите и макар на запис, получават поздравления от президента, че вече имат четвърто дете. Дори един такъв елементарен маркетингов прийом на държавата кара хората да се чувстват значими. Израел е млада държава, създадена през 1948 г., т.е. още няма век, макар че като нация и народност съществува от хилядолетия и е разпръсната по цял свят, та тя си внесе много хора. От Русия са над 1,5 милиона души - това са руските евреи, които днес работят и живеят в Израел. Така държава, започнала с човешки капитал от 2,5 милиона души, днес гони 9 милиона, т.е. вече „бият“ България за по-малко от век. И всички те имат национално самосъзнание, идентичност, работят, а страната генерира все по-голям икономически продукт. Няма да говорим за политиката на г-жа Меркел и бежанците, за програмите, които бяха прилагани в скандинавските държави преди 30-40 години да внасят население от Суринам, и т.н. Варианти има много, а решенията са въпрос на мащабна национална дискусия. Ще е тъжно нашите внуци да живеят в държава, в която българският род ще е малцинство. Но много важно е управляващите и опозицията да загърбят политическите страсти и дребнотемието, защото България има нужда от национална кауза. А каква по-голяма от тази за продължаването на рода ни?!

Нашият гост

Доц. д-р Иван Костов е завършил медицина в София, специализирал е в „Майчин дом”, има магистратура по здравен мениджмънт. Работил е в „Пирогов” и във Военномецидинската академия. От 2008 до 2011 г. доцентът е директор на столичната Втора АГ болница "Шейново", а по-късно става изпълнителен директор на Първа АГ болница „Св. София“, позната и като „Тина Киркова“.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта