Тереза Мей: Вярвам, че курсът, която съм поела, е правилният за нашата страна

Митко от „Фермата“ разказа шокиращи детайли за мутренското си минало

Цветан Цветанов: Системната политическа атака на БСП към нас е изградена с фалшиви новини

Технология запазва косата при химиотерапия Лекувани са над 100 000 пациенти в 35 различни държави

Родители алармират: Охранител на училищен автобус обижда и бие деца

САЩ може да изгубят война срещу Русия Иран и КНДР са новите заплахи

Свалят цените на горивата с нови мерки Фирмите от сектора ще продължат да работят с минимална печалба

Бутонът за бдителност във влака-убиец на Хитрино бил включен

Тайните на ръката – хиромантия Купи утре заедно с „Труд“ само за 14.90 лв. уникалната книга

Премиерите Борисов и Ципрас дискутираха проекти в секторите транспорт и енергетика

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 16 ноември 2018

До 5 г. затвор за тормоз вкъщи И роза върху колата можела да доведе до убийство или самоубийство

Петър Иванов: Проблемът на американския бизнес е, че той идва в Европа през дружества в Холандия или в Ирландия

Самоубиец скочи от виадукт „Бебреш”

Министър Петков: Исканията на майките на деца с увреждания се удовлетворяват

Психологът Росен Йорданов: Собствениците на оръжие – периодично на психотест

Двамата най-виновни за „Лясковец“ останаха ненаказани

– Г-н Йорданов, съгласен ли сте с оценката, че операцията при обезопасяването на барикадиралия се в дома си в столичния кв. „Стрелбище“ бивш полицай е „блестящо“ проведена?

– Не бих употребил определения като „блестяща“ и „перфектно“ проведена операция, защото не знаем подробности. Но резултатът като цяло трябва да се оцени положително, защото няма жертви и пострадали, което е най-важното. А дали това е било проява на тактическа зрялост и мъдрост или проява на тип поведение „страх лозе пази“, е въпрос на уточняване. Има обаче въпроси, които трябва да се зададат. Като защо са произведени изстрели, при какви обстоятелства и т.н. Но аз се съмнявам, че ще получим отговори. Обикновено след операции, в които е постигнат успех, се прави по-неутрален анализ.

– След тази операция отново възниква въпросът за незаконно притежаваното оръжие, защото се твърди, че Коджейков е разполагал с две незаконни оръжия.

– Все още нямаме категорични данни дали оръжието е законно или не. Но след подобни случаи обществото изисква да има по-надежден контрол, защото, когато се прокарват закони, това минава мимоходом, скрито зад други „важни“ теми. Става дума за това, че с годините цялата психологическа гилдия беше лишена от един законен и нормален бизнес, с който да гарантира на обществото психична устойчивост и надеждност от страна на хората, които искат да имат оръжие. Първо се измъкнаха ловците, след това се измъкнаха всички останали обикновени граждани и накрая се измъкнаха и служителите в охранителните фирми. А имаше законно основание те да минават на изследвания за годност за носене на оръжие. През 2012 г. предложението на Института по психология беше колеги, които искат да практикуват това изследване, да получат сертификат. Както и да има единна методика, по която всички хора, които желаят да бъдат охранители, да минават през такъв тест. Само че това мина и замина и сега като станат такива инциденти, се сещаме, че има проблем със сигурността. За съжаление много неща в нашата държава минават така.

– Твърдението, че няма бивш полицай, който да се е отказал от оръжието си, означава ли, че има армия от добре въоръжени бивши служители на МВР?

– Не е така. Аз съм бил психолог в МВР, пък нямам оръжие. В крайна сметка това е личен избор. Нормално е, когато човек е носил отговорност за съхранението на оръжие, да продължи да го притежава – това е част от професионалната идентичност. Въпросът е в това, че винаги, когато има оръжие, то може да бъде използвано. Това е стар психологичен принцип. А не можем да имаме гаранция, защото на всеки човек може да му се случат различни събития.

– Като, да речем, да изпадне в депресивно състояние или да претърпи инсулт с психически последствия като при Коджейков?

– Да, това е възможно. Затова трябва да се помисли за контрол върху оръжията, но бяха пропуснати изключително важни моменти през последните 15 г., в които тези гаранции бяха занижени максимално.

– Вие как си го обяснявате?

– Обяснявам си го с това, че ловджии и част от онези, които притежават оръжие в България, обикновено са влиятелни хора, които имат своето лоби и лесно могат да прокарат определени текстове, които да ги освободят от формални бюрократични спънки. В случая обаче аз не мисля, че едно психологично изследване е формална и бюрократична спънка. Ако вземам за пример нотариусите, то всяка сделка, дори и най-елементарната, трябва да бъде изповядана. При тях не подлагаме на съмнение легитимността на подобни действия. Докато за оръжието някои се питат: За какво да минаваме на психотест? А това все пак е някакъв филтър. Служба КОС (Контрол на общоопасните средства) по едно време беше се превърнала в регистратор, всичко беше концентрирано там. Трудно може един служител от КОС, както е в едно районно управление, да може да следи целия оръжеен арсенал. Затова добре е, когато става дума за опасни средства, да има по-сериозен регламент. А не както в Тексас и други щати на Америка всеки, който иска, да може да си купува оръжие. Виждате, че и там имат проблеми – стреля се безогледно.

– Едно от предложенията е да има по-широк достъп за притежаването на оръжие, но след това периодично да се правят проверки на притежателите, защото всеки човек с времето се променя.

– Категорично съм съгласен с това. Това е разумна мярка. Но има и друго. В България няма регистри дали човекът, който си купува оръжие, е психично здрав. Знаете как се изваждат удостоверения, че не си психично болен – абсолютно фалшиво. Няма единен регистър на хората, които имат сериозни психични проблеми. Нека не ги бъркаме с психологичните проблеми, които всеки има. Говорим за видове заболявания, които съдържат потенциален риск, като да кажем параноидна шизофрения и др. Така че едно психологично изследване върши някакъв филтър и оттам се търсят проблеми. Има тестове, които могат да покажат дали човек има шизоидна или параноидна насоченост. Това беше премахнато и нещата станаха безконтролни. А в крайна сметка добре е и след това да има периодични прегледи.

– Създаването на регистър на психично болните е спорен въпрос, но не натежават ли аргументите в негова полза?

– Причините са две. Едните са чисто бюрократични. Другите аргументи са хуманни. Бюрократичните са свързани с общите проблеми на българската администрация и чиновничеството. Българският чиновник гледа да си спести всяко нещо, което би му създало повече работа. Втората причина е хуманна. По този начин се избягва някакво заклеймяване или злоупотреба с хора, които са страдали от някакво заболяване. Аз съм „за“ да се води регистър, който да е при много строги гаранции за конфиденциалност и достъп. Хората, които злоупотребяват с подобна информация, да носят наказателна или административна отговорност. Това може да стане, стига да има воля. В подобни случаи такава информация е от ключово значение.

– Необходим ли е нов закон или поправка в закон, който да регламентира това?

– Сигурно е необходим, но през годините много вече готови закони се променят лобистки. Това ги обезсмисля и ги прави импотентни и те нищо не регулират. И сега има наредби как може да станеш ловец, как може да станеш охранител или да притежаваш оръжие, но това до какво води? До никакви гаранции, че можем да се справим със ситуация като тази.

– Тежи ли сянката на случая „Лясковец“ в МВР?

– Да, случаят „Лясковец“ е висял като призрак над главите на хората, които се занимаваха с овладяването на тази ситуация, без да я преекспонираме. „Лясковец“ беше абсолютен провал, за който двамата най-виновни си останаха ненаказани – бившият главен секретар Светлозар Лазаров и бившият шеф на баретите Георги Гайков. Това са двамата бабаити, които пратиха на смърт Емил Шарков и осакатиха колегите му. Това е факт. Те предизвикаха тази ситуация с неадекватните си решения. Днес обаче бившият главен секретар дава мнението си като суперексперт в тв студиа за кризата в Брюксел. Това е ужасяваща наглост.

– Операцията с Коджейков щастливо стечение на обстоятелствата ли е, или е резултат от наистина добра подготовка?

– Не бих лишил колегите и хората, които са участвали в нея, от уважението, което заслужават, без да ги наричам „перфектни“. Те са се справили със ситуацията и крайният резултат е благоприятен. Така че едва ли е щастливо стечение на обстоятелствата.

Нашият гост

Росен Йорданов е магистър по социална психология от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по психология в МВР и един от известните специалисти по криминална психология с повече от 15 години практически опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и различни криминални разследвания и кризисни преговори.

Съдружник във фирма за организационно консултиране и обучения.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.