Синоптикът Петър Янков пред „Труд“: Юли е най-подходящ за море у нас

Глобалното затопляне носи дъждове и бури в България.

   - Господин Янков, дойде ли лятото, както изглежда през последните няколко дни, или времето все още има с какво да ни изненада?

    - Може да се каже, че метеорологичното лято дойде на нашите географски ширини. Тези температури, които се наблюдават след продължителните валежи и захлаждането, няколко дни поред са високи и летни - от 26 до 33 градуса. Метеорологичното лято се различава от астрономическото, което настъпва на 21 юни, и се определя според развитието на времето. Въпреки че през май валежите бяха често явление, трябва да напомним, че през 2014 г. месецът беше подобен, с много дъжд. През този май средно около един път и половина са прехвърлени климатичните норми за дъжд, като най-много е валяло в северната половина на страната - от 80 до 140 литра на кв. метър. В Южна България количествата са по-малки - между 75 и 100 литра. Това не е нещо твърде необичайно, времето през май е динамично, като си припомним, че на 24 май 1991 г. е валял дори сняг.

 - На какво се дължи това нестабилно и променливо време?

 - Глобалното затопляне на нашите географски ширини се отразява така, че се засилват неблагоприятните явления - обилни дъждове и гръмотевичните бури, които носят купесто-дъждовни облаци. Общо взето се наблюдава една по-влажна и топла зима, особено във втората половина - януари, февруари и март, и по-хладна и влажна през първата половина на лятото - средата на май и юни. В най-дългосрочен план може да се каже, че юни ще бъде с много валежи. Затоплянето се проявява именно в полето на валежите, тъй като Балканите са известни с големите температурни аномалии от - 25 градуса през зимата, и то в населените места, до + 45 градуса през лятото. Затоплянето в северните ширини като Скандинавия и Русия тук не може да се забележи, защото при нас ефектът е по-различен. Тук носи резки застудявания и затопляния, придружени с много валежи и циклони лятото, което не е характерно, но в последните години се наблюдава.

- Каква е глобалната тенденция, такива ли ще останат сезоните в България и през следващите години?

- Според последните изследвания в момента се намираме във върха на този период на затопляне, на върха на амплитудата. Той ще продължи още 50-60 години, но постепенно средните температури ще започнат да намаляват. Терминът „глобално затопляне“ сам по себе си е леко пресилен, защото глобалното е нещо необратимо, а в климата на Земята се наблюдават по принцип такива периоди. Според учените, които се занимават с тези изследвания и в момента, се намираме в средата на един 100-годишен период. В сезонните прогнози за Европа съществено значение оказват много фактори. Океанското течение Гълфстрийм сериозно влияе на атмосферните процеси. Във връзка със затоплянето, което то носи, се наблюдава по-топла зима, откъдето минава - от крайбрежието на Канада и се насочва към Европа. Ефектът на това затопляне в Западна Европа е повече сняг и по-тежки зими, докато при нас зимите омекват. Големи критики търпят изводите за глобалното затопляне и опитите причините за него да се насочват към субективни фактори като човешката дейност. Тя влияе повече на микроклимата, на едни големи населени места като мегаполисите.

  - Доколко човешката дейност е причина за глобалното затопляне?

  - Природата има ефективни методи за реагиране. Голяма част от въглеродния двуокис се отлага на дъното на океана във вид на соли. Човешката дейност определя много микроклимата на населени места, в които е струпано много голямо население, и способства за задържане на замърсени въздушни маси. Такъв е случаят в Пекин, но дори и София, която е на дъното на Софийското поле, на един, образно казано, дълбок природен казан. София е единствената столица, която е толкова близо до висока планина като Витоша, а и околните планини - Люлин и Средна гора. Те оказват влияние върху микроклимата и от една страна, така се задържат замърсени вследствие на нашата стопанска дейност въздушни маси, от друга страна обаче, ветровете бързо разнасят същите тези маси и се освежава въздухът.

 - През следващите дни какво време ни очаква, могат ли хората вече да планират своите почивки?

 - Още в нощта срещу вторник се очаква развитието на мощни дъждовни облаци с условия за гръмотевици и градушки в Северна България. През деня те ще преминат и главно в Източна България ще има условия за слаби превалявания. Температурите ще се понижат, максималните ще са между 21 и 26 градуса. В сряда ще има повече слънце, заоблачавания и превалявания се очакват в западните райони. Тези валежи са първите признаци на едно по-значително влошаване на времето. От четвъртък до неделя, дори до понеделник, се очаква един продължителен валежен период в цялата страна. Гръмотевични бури и градушки не се очакват, средните температури ще се движат между 21 и 26 градуса. След това между 8 и 14 юни идва едно бързо затопляне и летни температури, слаби валежи ще има около 12-и, предимно в Северозападна България. Това са валежи с летен характер, които бързо ще спират. Така че до 14-и се очаква по-стабилна въздушна маса със средни температури между 27 и 33 градуса. Ще усетим дъха на лятото. Следващият продължителен валежен период е от 14 до 18 юни, когато се очакват атлантически нахлувания. Те ще донесат понижение на температурите и максималните ще са между 19 и 24 градуса. На 21-ви и 22-ри ще има кратки превалявания и гръмотевици. След 22-ри в дългосрочен план се очаква едно по-продължително сухо време и чувствително затопляне. Така че астрономическото лято ще дойде с краткосрочни валежи и бързо повишение на градусите в следващите дни.

  - Времето по Черноморието ще бъде ли благосклонно в близките дни?

  - В момента температурата на морската вода е около 17 градуса по северното крайбрежие и около 19 по южното. През следващите дни тези стойности леко ще спаднат, тъй като още във вторник и сряда ще се появи западен вятър, който ще изтласка по-топлата водна повърхност навътре и на нейно място ще дойде по-студена морска вода по крайбрежието. Обикновено в средата на юни водата става около 22 градуса, но те все още са сравнително ниски за тези, които искат да се къпят в морето. Последното десетдневие на юни пък се очаква да е между 21 и 23 градуса.

   - Кога ще бъде най-подходящият период за почивка на море?

   - Юли месец се очаква да бъде топъл и сух, когато и нашето море е и най-приветливо. Тогава водата е бистра, водораслите не цъфтят и общо взето целият месец ще бъде много подходящ за почивки. Тези прогнози не важат за Гърция, където има много повече слънце и затова през юни българите вероятно ще предпочетат курортите в южната ни съседка. През юни валежите ще са съсредоточени повече в централните и северните част на Балканския полуостров, в южните части ще има по-малко дъжд и те ще се окажат по-подходящи за почивки през този период. През юли и август в Гърция и Турция температурите надхвърлят 37-38 градуса, което вече не е подходящо за вкуса на българите, защото ние сме свикнали на по-ниски летни температури.

- А през юли и август какво време ни очаква, прогнозират ли се превалявания и захлаждания?

- През юли лятото постепенно влиза в своята сила. През август се очакват валежи около нормите и той да бъде такъв, какъвто си го познаваме в нашите средни представи. Повече валежи ще има в началото на месеца и в края, последното десетдневие, най-вече около 25 август. По-стабилното време ще е в средата - от 10 до 20 август според прогнозите. Септември се очакват повече валежи и като цяло по-влажно и променливо време. Октомври месец засега обещава да е сух и спокоен от метеорологична гледна точка. Важно е да се отбележи, че на Балканите времето е много динамично и сложно за прогнозиране. Затова и поддържането на пътните настилки е най-затруднено в страни като Румъния и България. Изключвам Сърбия, защото в западните части на Балканския полуостров - Сърбия и Македония, времето е по-меко и там не се наблюдават чак такива температурни аномалии, но в централните и северните части е по-различно - там амплитудите в температурите са големи, вали повече и водата е голям разрушител.

Нашият гост:

Петър Янков е управител на метеорологичния офис на ТВ-МЕТ. Той е роден на 7 юли 1961 г. в Пловдив. Завършил е Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - специалност метеорология. Има 13 години опит като синоптик във Военновъздушните сили.

Коментари

Задължително поле