У нас няма някаква специална омраза към хомосексуалните, просто обикновеният българин има повече неотложни проблеми от тях

Не ми се иска тази статия да е поредната, която си е поставила за цел да рита парада на и без това особено гордото българско гей общество. От друга страна, не съм голям фен на този тип манифестации. Не мисля, че сексуалната ориентация е нещо специално и има нужда да бъде заявявана. Софийският гей парад представлява по-скоро карикатурно, отколкото някакво значително движение, защитаващо правата на хомосексуалните малцинства. Единствената по-пикантна новина тази година около него беше, че застана срещу църковния празник Задушница. Чия е вината за този гаф? На западните фондации, които го организират и не са запознати с православните празници? На самото гей обществото, което не се сети, че по тези географски ширини всеки втори ден е църковен празник и трябва да си свери календара? А къде е гледала Софийска община, когато е одобрявала датата 18 юни за организиране на „София гей прайд“ е отделен въпрос.

Какво различно можем да напишем за хомосексуалистите?

На земята, както знаем, някога са бродели значими техни представители, такива като - Александър Македонски, Гай Юлий Цезар, Фридрих Велики, а сърцето на еталона за рицарство и храброст - Ричард Лъвското сърце е принадлежало не на придворните дами, а на френския крал Филип Втори Август. Съвременните гейове са далеч от таланта и екзотиката на великите. Те си искат своите битови права. Искат да могат да създават официално семейства. Да стават сутрин подпухнали, да демонстрират един на друг несъвършени форми на телата си, докато чакат пред тоалетната, да вдигат скандали „къде са чехлите“, да мажат филии и да разнасят из стаите легени с накиснати дрехи, да се изсекват шумно в банята, да тропат на вратата и да си дават зор. В края на краищата искат, като нормални хора, да могат да бият децата си, ако врякат много. Искат официално и тържествено позволение от обществото да могат свободно да се отвращават един от друг. Да са като всички.

Българското обществото упорито не им обръща внимание или отклонява призивите и капризите им, опирайки се на християнството и морала. Моралът в този случай не е тежък аргумент. Даже никакъв. Човешките същества, формиращи това общество, имат противоречиви нравствени ценности.

По някаква причина в главата и в моралните устои на обществото се побират разчленени от бомби деца, а женени лесбийки, кърпещи терлици, са отвъд границите на допустимото. В много от европейски държави хомосексуалните малцинства успяват да се преборят за правата си, изхождайки от тези противоречия в обществото.

Защо в България претенциите на хомосексуалистите се посрещат на нож? Толкова ли сме тесногръди и изостанали?

Там е работата, че не сме. В България няма специална омраза към гейовете. Просто България има много по-големи проблеми от дебати за правата им. Това, че определени партии и хора се опитват да трупат дивиденти с хомофобски изказвания и организиране на анти-гей паради не прави българското общество хомофобско.

Гей обществото не трябва само да се оплаква и да изисква разбиране и права, то самото трябва да разбира, че България в момента има много по-големи проблеми и задачи от официализиране на бита и комфорта му. Нормално е никой да не мисли за комфорта на другия, ако на самия него не му е комфортно. България е държава без икономика, с демографски проблем, с кошмарно здравеопазване, с ужасно образование, с най-ниския стандарт на живот в Европейския съюз. Ние имаме много, много проблеми и правата на гейовете стоят на сто и първо място по важност в този разграден двор.

По принцип българинът мрази “педерастите”, но е търпим към гейовете. Да, българинът се изказва сурово по техен адрес от време на време, но към кого българите не са сурови и кого не псуват? Българинът е много либерален и справедлив в омразата си и хомосексуалистите не стоят на специален пиедестал. Тук са много по-нетолерантни към лошите шофьори и се счита, че те са много по-големи гейове от самите гейове.

В крайна сметка гей парадът и който и да е друг парад, няма да допринесе за повече толерантност в обществото. Само дразни и без това измъчения и оскотял народ. Анти-гей парадът също няма да докара политически дивиденти на организаторите му. Проповедите, носещи омраза, няма да направят хората по-щастливи. По-щастливи ще станат, ако животът им стане малко по-поносим. Тогава ще можем спокойно да седнем и да обсъждаме кой какви права има, а така е само суета и мише цвърчене от двете страни на барикадата.