Жестоките убийци пред очите ни стават такива

„В обществото тече процес на задълбочаваща се криминализация“. Така бившият директор на Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП) Тихомир Стойчев обобщи жестоката действителност, при която в сливенското село Сотиря две деца бяха изнасилени, а едното от тях убито. Разговаряхме с него за престъпността, която полицаите наричат „конвенционална“, психолозите - „маргинална“, а социалните антрополози „вопъл на гетоизацията“. Борбата с нея ще бъде сред приоритетите в новия парламентарен сезон, обявиха депутати вчера.

- Що за човек е, г-н Стойчев, който задоволява нагона си с русо момиченце и след това премазва главата му с камък? Що за типове са способни да застрелят двама старци, да ги нарежат на части, да ги запечатат в бидони и да ги хвърлят във водоема в Негован? Виждал ли сте в полицейската си практика подобни хора, разговарял ли сте с тях?

- Те са видимо като нас. И не съвсем... Обикновено са чужди на човешките ценности, с подчертан стремеж към лек и незаслужено охолен живот, за постигането на който не подбират средства. В престъпленията, които цитирате, има очертан криминален профил на извършителите, който органите са подценили. За тях има вина и обществото - тази част от него, която е познавала тези хора и поведението им, но нищо не е предприела. Един от извършителите на убийството на бившия треньор по борба, чийто труп (и този на жена му) е разфасован, е поддържал 15 г. връзка със семейството, бил е приеман от него като „домашен майстор“ и „добро момче“. Продължителната връзка е отключила доверие, прие което бившият треньор е демонстрирал висок стандарт, споделял е за сделки, дал е да се разбере, че не вярва на банките и вероятно държи крупна сума в дома си. Това оформя у „доброто момче“ решение за задоволи чрез убийство материалните си потребности. Мнозина имат такива потребности, но когато контролът за спазването на закона е занижен, а формите на въздействие върху осъдените не водят до ресоциализацията им, престъпниците започват да смятат за нормално да удовлетворят потребностите си по неразбираем за законопослушния човек начин. Те оценяват възможността лесно да сложат ръка на чуждото имущество, като премахната пречката - собственика му. Престъплението подготвят дълго. Планират и заличаване на следите. В случая с убийството на съпрузите още нещо е изиграло роля, мисля. Ако в миналото борци, щангисти и др. с постиженията си в спорта носеха усещане за национална гордост, то в зората на прехода те минаха отвъд закона, станаха „мутри“, бързо и съмнително, ако не и криминално забогатяха. Това може да послужи за оправдание, когато се посяга с користна цел на тяхното...

- А какво е оправданието, когато изнасилиш дете и му счупиш главата?

- Случаят в Сотиря е друг. В малките населени места хората се познават отлично и всичко се случва пред очите на всички. И на властите. Кризата в социалния сектор превръща децата в лесни жертви. През лятната ваканция те уплътняват времето си сами, както намерят за добре. Родителите не намират време за контрол, или нямат умения и отговорност за тяхното образоване и възпитаване. Никой не им сочи „лошите“, не им обяснява, че те могат да бъдат опасни за тях, не ги е научил преди да бъдат отмъкнати на уединено място, да потърсят помощ...Извършителите на престъпления срещу тях са често криминално проявени, осъждани за насилия, за блудства. В затворените малки общности те нямат други достъпни обекти за задоволяване на нагоните си, освен най-беззащитните - децата.

- Психолозите ги наричат „маргинали“ - хора, които нямат изгледи за успех, нямат таланти и квалификации и никой не разчита на тях. Без да сме топполицаи като вас и ние често срещаме такива хора - на улицата, в квартала, на нашия етаж.

- Те са изпаднали към низините на обществото, неучили, безработни, без законни и сигурни доходи. Практически са социално изключени, оскотели в собствената си безперспективност. Едни са загубили някогашната си идентичност, други никога не са я имали. Апатията става трайното им състояние. Възможна е и радикализацията им - те не само въприемат общоприетите правила за невалидни, а и умишлено целят тяхното нарушаване. Ето това са маргиналите.

- Ами властта? Може ли и тя да бъде маргинална? Когато няма изгледи за успех, няма професионален капацитет и никой не разчита на нея?

- Лошото на властта в последните 30 г. е, че съществува сама за себе си. Към върха на обществото изпълзяват най-борбените, най-нахалните, но не и най-добрите, способни да бъдат лидери. Дори в основните парти няма естествени водачи, а има несменяеми участници (за да не кажа престъпни съучастници) във властта, които са назначени, след като са подбрани и зад гърба им се вършат всевъзможни безобразия. В елитите се озоват хора, в чието поведение не виждаме морал и отговорност. Все по-масово става усещането на българина, че т.нар. „преход“ се е развил по нечий сценарий, че крайната му цел е била разграбване на общественото богатство от един малцинствен „елит“. Ако ви успокоява, това не е само у нас.

- Насилието, казват психолозите, е присъщо на маргиналите. А присъщо ли е на маргиналната власт?

- Маргинализацията е тежък и болезнен процес. От майката на Мартин (детеубиецът от Сотиря) научаваме, че някога той ходел с желание на училище, обичал да рисува. Явно нещо в болното ни общество е прекъснало този порив. Попаднал в затвора след опит за изнасилване, а там може би е станал жертва на други затворници и после претърпяното от него неотмъстено насилие избива навън - прицелено или неадресирано...Не го оневинявам, а търся грешките в семейната и обществена среда и в действията на институциите. Ако те се отстранят, може да се избегне такова отклонено поведение. Ако не, продължава процесът на задълбочаваща се криминализация, който наблюдаваме.

- В какво се състои този процес?

- Днес е всичко имущественият ценз. Личните качества, талантът или образованието не гарантират социално позициониране и израстване. Гаранции са личните фаворизирания, обвързаности и безпрекословно послушание. Ако някога се смяташе, че престъпното поведение е характерно за хората с по-ниско общественото положение, днес не е така. Част от съвременният български елит е генетично свързан с партийна наследственост и стаж, а друга част е изначално обременена с престъпно поведение. Припомнете си „силовите групировки“ с криминални престъпници и спортисти. Зад тяхното забогатяване стояха насилието и безнаказаният рекет. След това дойдоха раздаваните „несъбираеми кредити“ и разграбването на банковия капитал. После - криминалната масова приватизация, която унищожи икономическата ни база. После - измамите с „финансови пирамиди“. Дълго време никой никого не питаше за произхода на нагло демонстрираното му богатство. Последва разцветът на контрабандните канали в югоембаргото, трафикът и хора и т.н. Не беше направен никакъв опит тия процеси да се пресекат. Не бяха своевременно въведени регулации, съответстващи на националните интереси.Това облагодетелства криминалния елит, който предложи на криминалния пазар стоки и услуги. Организираната престъпност със силните си инструменти - заплахи, насилия, корупция - влияе и днес на обществено-политическия живот. Аз дори не изключвам вакуумът откъм политически и законодателни решения да крие престъпен сговор и умисъл. Престъпността е общество в обществото. Жестоките престъпници - убийци и др. стават такива пред очите ни. Нашата търпимост и апатия, която става все по-масова, им позволява да вършат престъпленията си безнаказано. Наказанието отдавна не е неотменимо, ако забелязвате.

- Забелязвам, че повечето злодеи са бивши затворници. Защо у нас лошите хора излизат от затвора още по-лоши?

- Не може обществото да е в разпад, а системата за сигурност да не е. Няма как едва набираният състав от полицаи и надзорници в затворите, който често демонстрира недоволство и критикува системата, на която служи, да превъзпитава лишените от свобода ефективно.

- Гетото се е преместило в затвора - каза ми един надзирател наскоро. - Тук има само цигани и мизерия.

- Гетоизацията отдавна не е характеристика само за малцинствата, макар че при тях е по-видима. Гетоизират се и елитите, чиито престъпления стават пред очите на всички, без да им се търси отговорност. Днес и в най-престижните квартали живеят заедно престъпници и жертви, мафиоти и политици. Те са заедно и по трибуните и в своя разгул. Но двата вида гета са на два полюса - гетата на богатите и бедните, на имащите и нямащите са на светлинни години разстояние.

- Насилията в Сотиря бяха последвани от ожесточена обществена реакция. Обяснимо е - когато детска кръв е пролята, народът иска да види убийците обесени надолу с главата. Необяснима е обаченасладата, с която медиите отразяват низките страсти?

- Обществените настроения са обясними, както и медийната им реакция, макар че никога и никъде по света никой не се е справил с престъпността докрай. Но обществените очаквания навсякъде са тя да бъде разкривана и наказвана. Имало е времена, когато гилотината работи на площада, насилниците се наказват публично с членовредителства, но престъпленията пак се случват. Медиите би трябвало да показват не ожесточението на жертвите, а условията, в които живеят престъпниците и те. Качеството на живот е определящо за личността.

- Зверските престъпления, извършени от висшисти, били под 1%.

- Това показва, че от обществото и институциите има какво да се очаква, освен да настояват за жестоки наказанията.

- Ожесточението срещу престъпността, която онаглява поради своята безнаказаност, не е от вчера и завчера. Законодателят от 30 години се люшка между два полюса - от крайна защита на обвиняемия до накърняване на основните му права. Явно трябва да се търси балансирано решение. Защо властта не може да го намери?

- Тук трябва отново да изразя съмнение относно нейната мотивация и компетентност.

- Помните ли обещанието „Във всяко село полицай“? Даде го първото правителство на Борисов, преди да подаде оставка. Какво се случи оттогава?

- Оттогава многопартийният хаос продължава и дава резултат - неспособност, маскирана с популизъм. Партиите, контролирани от властта, губят своята идентичност и заприличват на „101 далматинци“. Политиците са усвоили до съвършенство известното от древността правило за успешното управление: обещаваш чудеса, пазиш в тайна кога ще се случат и докато ги отлагаш, обличаш собствения си авторитет в нови обещания, изтъкваш го и го пазиш.

- Всеки вътрешен министър у нас обявява война на битовата престъпност. А пък бабите по селата спят с брадви до възглавниците, за да не ги изнасилят и ограбят, и се молят да се мерне наоколо полицай. Неизбежна ли е тази ситуация в обезлюдените села?

- Сигурно, докато В МВР и МО се раздават кресла на случайни хора. Показните акции, при които министри, главни секретари шефове на служби газят през местопроизшествия и унищожават улики, добре илюстрират некомпетентността и болните амбиции. Твърди се, че имаме водещо място в ЕС по брой на полицаи. Не е така, но и никой не прави опит да ги разпредели съгласно състоянието на престъпността по региони. Видя се, че ефективността на хаотичните изпращания на жандармеристи в селата с краткотрайни партийно-пропагандни цели, е отрицателна.

- Какво да се прави?

- Законът не само позволява, но и задължава да бъдат използвани възможностите за самоорганизиране на гражданите по охраната на обществения ред и противодействие на престъпността. Както и капацитетът на извънщатните служители. Ефективността им е доказана не само у нас.

- Вие сте спец по организираната престъпност. Има ли тя нещо общо с маргиналната?

- Едната е родово, а другата - видово понятие. На най- високите нива на организираната престъпност се самоорганизират високодоходни предприятия със своя йерархия и жестоки правила. В тях се привличат на работа кадри от средите на конвенционалната, рецидивната, професионалната и детската престъпност. По времето на един министър, рекрутиран от контраразузнаването, където стажът и резултатите му не бяха никак впечатляващи, понятието „конвенционална престъпност“ се замени с „битова“. Така пролича политическата воля на слугите на българския управленски елит да неглижират настояването на международните ни партньори за овладяване на организираната престъпност с нейния основен инструмент- корупцията, и за реформи на съдебната система. Друго и не можеше да се очаква - едва ли някой ще реже ентусиазирано клона, на който се крепи отвисоко.

- А как ви се вижда борбата с мафията и корупцията у нас с днешна дата?

- Реална борба няма. И не може да има, защото на върха липсва реална воля за това. Ако някой иска да върне вярата на хората и усещането им за ред и сигурност, той трябва да започне с масова декриминализация. Това означава в политиката и институциите да не остане никой, който е забогатял по неясен или престъпен начин. Означава и разкриване на цялата истина за криминалния преход. И неотменимо наказване на виновниците, без давностни срокове. Сега като успехи на борбата с организираната престъпност се сочат акции срещу малки локални банди, чиято дейност е твърде далече от удобно разположилата се мафия. А по-големият проблем е, че българският „елит“ и неговата организирана престъпност действат като част от световни процеси, откъдето получават подкрепа.

Нашият гост

Д-р Тихомир Стойчев e роден през 1953 г. в София. Завършва история във ВТУ „Св. Кирил и Методий”. Като студент там става нещатен районен инспектор в МВР. Завършва курс във Висшата полицейска школа. Работи като учител в интернат за деца в риск и отклоняващо се поведение. В МВР постъпва през 1982 г. и заема различни длъжности, включително шеф на ЦСБОП (1982–1997). От 1998 г. работи в частна фирма. Като доктор на науките от 2010 г. преподава в департамента по национална и международна сигурност на Нов български университет.