Доц. д-р Росен Калпачки: На всеки час и половина един човек у нас умира от инсулт

Доц. д-р Росен Калпачки: На всеки час и половина един човек у нас умира от инсулт

Близките да следят за изкривяване на лицето, слабост в едната ръка и промяна в говора

Нямаме достатъчно специализирани центрове, които да прилагат тромболиза

От днес до неделя (20-22 октомври) в София протича Първият национален конгрес по инсулт. Основни теми са защо толкова малко българи с инсулт се лекуват с тромболиза, трябват ли ни промени в клиничните пътеки и в каква насока. Съществен въпрос е и как да изглежда Националният план за инсулт, казва доц. д-р Росен Калпачки, началник на Клиника по неврология в УМБАЛ „Св. Анна“ в София и председател на Българското дружество по инсулт, организатор на конгреса.

За това заболяване говорим често, защото то убива и инвалидизира. Всяка година 800 хиляди души в Европа получават инсулт, което означава по един човек на всяка минута.

„През 2022 г. в България са получили инсулт над 45 хиляди души, но нашата страна до ден-днешен няма регистър на това заболяване. От тях над 5500 умират още в болницата. Това означава по един човек на час и половина. През последните 20 години сме абсолютни първенци в света по смъртност от инсулт“, каза по-рано тази есен доц. Калпачки на срещата „Профилактика, скрининг и лечение: на фокус“, организирана от фондация МОСТ.

Всъщност инсултът е предотвратим, лечим и управляем – за това съществуват убедителни доказателства. „Имаме капацитет драстично да намалим неговата тежест, включително дългосрочните му последици, което понякога е по-големият проблем. Срещал съм много хора, преживели инсулт, които предпочитат да не са оживели“, сподели неврологът.

Когато говорим за съвременно лечение, интравенозната тромболиза, единственият признат досега официален метод за лечение на мозъчния инсулт, дава добри резултати. Тя увеличава до 56% вероятността за добър изход. Някои интервенции дават изумително добри резултати, но тромболизата може да се извършва само там, където има добре организирани условия и екип за осъществяването ѝ.

В специализирания център в болница „Св. Анна“ вече има лекувани над 3000 души с инсулт. Когато не се прилага тромболиза, една пета от пациентите оздравяват, т.е. тръгват си на крака, но две трети си тръгват инвалиди – от известен дефект в придвижването до тежка инвалидизация на легло. „Тромболизата наистина не променя особено смъртността, но след нея 3 пъти повече хора си тръгват на крака и много по-малко са инвалидите, което е най-големият ефект от този метод“, казва доц. Калпачки.

По европейски данни българите умират от инсулт и други мозъчно-съдови болести 4 пъти повече от средноевропейските граждани. Същевременно у нас се правят 4 пъти по-малко тромболизи – на не повече от 2,5% от болните с инсулт. Още по-лошото е, че това се случва в сравнително малко на брой центрове.

„Когато стартирахме преди няколко години, всяка втора тромболиза се правеше в „Св. Анна“. Положителното е, че сега правим всяка трета – доста колеги, които обучихме, започнаха да прилагат метода – в малко над 40 от 131 болници. За съжаление на някои места правят само 1 до 10 тромболизи годишно, а има и такива, които не са приложили метода нито веднъж през 2022 г. Тоест, в България няма достатъчно специализирани центрове за лечение на инсулт“, е заключението на доц. Калпачки.

Изключително важно е ранното стигане до болница. Инсултът е заболяване, което не боли. Първите симптоми не се усещат от самия пациент, а от околните му. Ако не живее сам, другите хора около него – деца, внуци – трябва да се обучат, за да разпознаят първите симптоми. А те са: промяна в симетричността на лицето, слабост в едната или другата ръка и каквато и да е промяна в говора.

Още първите минути са критично важни, затова трябва организация в борбата за всяка минута. Да не говорим за грижите за преживелите инсулт, за нуждата от индивидуална рехабилитация. Става дума за ангажираност на всички етапи, за обща стратегия. Ние сме единствената държава в ЕС, която няма все още Национален план за борба с инсулта, въпреки че преди 3 години е създадена група към здравното министерство за изработването му.

И нещо положително - разработва се апликация за телефона на български език, която ще припомня на хората трите ранни симптома на инсулт, а насочвайки камерата към евентуалния болен, ще казва дали инсултът е вероятен.

Най-четени