Приблизително през 6 в. пр. Хр в древна Елада цъфти т. нар. гномическа поезия. Да поясним - това не е поезия, написана от гноми, а интересен жанр, съдържащ етични максими и съвети за живота, които не винаги обаче били много практични. Хрумна ми да се върна към тази литература, наблюдавайки и слушайки лидерите на икономическия западен свят, събрани в Давос. Струва ми се, че те градят своята паралелна етична реалност, неразривно свързана с важни съвети за Зеленото бъдеще и неговата реализация. Заслушан в този сладък вой на сирените, почти щях да пропусна новините от реалния свят и най-вече данните за огромното търсене на сондажно оборудване за проучване и добив на нефт в плитки и дълбоки води или офшорен добив.

През изминалите години разработването на морски находища бе доста изостанало, което се дължеше на високата цена на проучването и експлоатацията на оборудването. Това правеше добивът нерентабилен, най-вече след ценовите войни между САЩ и Саудитска Арабия, но също така и продължителния период на коронавирусната изолация. Голяма част от компаниите, извършващи тази дейност, фалираха или сериозно преструктурираха дейността си. Част от оборудването беше изведено от работа, без да се правят нови инвестиции в поддръжка и развитие.

Нещата обаче сериозно се промениха през последните месеци. Цените на барела през изминалата година достигнаха и надминаха 100 долара, а въпреки спада в началото на тази, очакванията са отново да тръгнат нагоре. Подценяването на проучването и добива през последните 3-4 години и повишаващото се търсене, особено от развиващите се икономики, вещае по-високи стойности на суровия петрол и в бъдеще. Това е отличен стимул за възобновяването на офшорното проучване и търсене.

Интересът е засилен, това става ясно и от изявленията на представители на компаниите от бранша, които заявиха, че въпреки почти удвоените дневни цени за експлоатацията, нараснали от 400 хил., на почти 650 хил. долара, заявки, търсене и дори наддаване пристигат при тях всеки ден. А сондите са заети за месеци напред.

Освен повишаващите се цени на горивата и все по-голямото търсене, има и други фактори за бума при офшорния добив. На първо място, това е успокояването при шистовите залежи - броят на сондите тук е доста по-малък от предкризисните нива. Инвеститорите успяха да наложат някаква дисциплина и ред в този тип дейност. Днес се търси не толкова „бързите пари“ в рамките на няколко месеца, а по-скоро едно маратонско бягане. Този тип поведение бе предвидим, въпреки че множество експерти смятаха, че феноменът ще изчезне толкова бързо, колкото се е появил. Напротив, шистовият добив просто стана част от индустрията и се наложи като сравнително сигурен нов източник на суровина. На второ място, развитието на технологиите позволява все по-дълбочинни залежи да бъдат експлоатирани на що-годе рентабилни цени.

Сравнително новите тип сонди, разполагащи със специализирани двигатели и GPS управляема координация, позволяват стабилното позициониране на оборудването на дълбоки места, непозволяващи закотвяне поради дълбочината на дъното.

И докато брюкселските сирени пеят своите песни за края на петрола, очевидно страните-производителки инвестират в нови проучвания. Всъщност в основата на бума са освен обичайните заподозрени, а именно ОАЕ и Саудитска арабия, но също така и държави от други части на света като Бразилия, Суринам и Аржентина, както впрочем и САЩ. Очевидно, това са страни с доста „ниска“ икономическа култура, които не разбират, че идва краят на петрола и инвестират сериозни суми за проучване и добив. Без да има особена яснота около търсенето, анализатори говорят за увлечение на добива над настоящите нива с около 2 до 7 млн. барела дневно през следващите една - две години и вероятно над 10 млн. в следващите пет.

Впрочем бумът на офшорния добив има и още една причина, а именно намаляващото търсене на руски петрол в европейски мащаб, особено след забраната за внос от 2 февруари. Ефектите вече се усещат в Западна Европа с повишения на цените, като във Франция и бензинът, и дизелът са над 2 евро за литър. Основна причина е повишената цена на суровия петрол, с оглед по-далечния транспорт, както и липсата на рафиниращи мощности, които да обработят продукта. Както отбелязва френската преса, започва един скъп процес, който ще трябва да осигури алтернативен ресурс и възможност за производството му в Европа.

Дали това е добре? Отговорът изглежда ясен. Всъщност въпросът е защо изобщо мощностите затвориха. Но и това е ясно - поради административен и финансов зелен натиск, който сега ще струва скъпо на потребителите в Европа. Защото, както показва реалният живот извън давоските наративи - светът още дълго време ще има нужда от енергията от петрол и икономическите оператори търсят начини да я доставят.

Авторът е главен юрист на Българската петролна и газова асоциация.
От proenergia.bg