На прага на Новата година потърсихме българския патриарх Даниил за разговор за вярата и предизвикателствата пред Българската православна църква.

Питаме и за изненадващото решение на ВКС да регистрира Българска православна старостилна църква.

- Ваше Светейшество, в дните на рождественските и новогодишни празници сме. Приятна, празнична емоция завладява всички ни. Как православният християнин посреща тези светли празници?
- Раждането на Спасителя по плът е повратен момент в историята на човечеството и на цялото творение. В личността на Господ Иисус Христос, достойнството на човека е издигнато до богосиновство - „на всички ония, които го приеха даде възможност да станат чеда Божии“ (Йоан 1: 12). Това е велико нещо! Св. апостол Павел казва, че око не е виждало, ухо не е чувало и на човеците на ум не е идвало това, което Господ е приготвил за тези, които Го обичат. Действително, за ограничения човешки ум тайната на Боговъплъщението е непостижима, но в същото време Господ ни е дал възможност и ни призова реално да участваме в тази тайна.

Православните християни знаем от опит, че делата на милосърдие и безкористната любов, която проявяваме към човеците чрез действието на Божията благодат ни обновяват и преобразяват. Затова се стремим да се преборим с неверието и маловерието си, с отчуждението и страховете си, с користолюбието и завистта си, със злопаметството и омразата си, с всички злини в нас, които препятстват да вкусим радостта от чистия живот в Христос, споделен с човеците около нас.

Затова, при подготовката за Рождество Христово, както и за другите църковни празници, ние се каем, изповядваме греховете си пред свещеника в тайнството Покаяние и изповед, молим Бога да ни помогне да преодолеем слабостите си, борим се с тези слабости. Така се подготвяме с покаяние, пост и молитва да вкусим от Божествената трапеза - да се причастим с Пречистите тяло и кръв Христови повреме на светата Литургия.

Така, ние реално благодарим на Бога за Неговата велика милост да стане Човек и затова че ни е дал възможност да участваме в неговия Божествен живот - по думите на Св. апостол Петър - да бъдем причастници на Божественото естество (срв. 2 Петър 1: 4).

- През тези празнични дни българите най-вече са съсредоточени към битовия момент на празнуване, приготвяне на празничните трапези. Как да се издигнем над битовото и да обърнем поглед към духовното, за да изживеем наистина един по-духовен празник?
- От опит знаем, че колкото и вкусна да е храната и колкото и обилно да се храним, вкусът и обилието преминават безвъзвратно и в същото време не могат да нахранят душата с истина и със смисъл, от които тя има насъщна нужда. Заради истината, човек е готов да търпи лишения, а с лъжи, дори да е заобиколен от охолство, човек съзнава блудкавостта на това охолство. Нещо повече, ако съвестта ни изобличава в някоя неправда, която сме извършили било спрямо Бога, било спрямо човеците, то колкото и вкусна да е храната, тя ни горчи и не можем да u се зарадваме, не може да ни утеши.

От друга страна, искрените взаимотношения, Христовата любов в семейството и сред приятелите, дава сили и подкрепа на човека, така че и по-бедната трапеза носи истинска радост в душата.

Тази закономерност идва да ни покаже, че има взаимовръзка между нашите мисли и постъпки спрямо околните от една страна и това какво има в душите ни - от друга. Храната спомага за празничното настроение, но не може да го създаде.

- Изминаха шест месеца от Вашия избор за Патриарх. С какви чувства и мисли приехте високата отговорност да оглавите БПЦ?
- С покорство на Божията воля и гласа на Църквата. Със съзнание на своята немощ. С упование и молитва към Бога да ми помага в отговорното служение, което ми е възложил.

- Какви са предизвикателствата пред висшия клир и БПЦ?
- Да съумеем да засвидетелстваме превъзходството на братския живот и единството в Христа. Това е най-важно. Всичко останало произтича от искреността, единството и Христовата любов помежду ни.

- Струва ли ви се, че ролята на Църквата в българското обществото днес е твърде ограничена и възможно ли е това да се променя в бъдеще?
- Не мисля, че ролята на Българската православна църква в обществото е ограничена. През последните години, становището на БПЦ по обществено значими въпроси, какъвто бе въпросът за нератифицирането на т. нар. Истанбулска конвенция от нашата държава, бе от съществено значение. Добре е да кажем, че Православната църква се ползва с най-високо обществено доверие сред институциите в страната. През цялата история на своето съществуване - от основаването си преди две хиляди години до днес Православната църква, и в частност БПЦ - БП, е била стабилизиращ обществото фактор с незаменими функции за устоите на обществените нрави.

Същото важи и днес, защото в съвременния свят не остана друга институция освен Църквата, която да свидетелства за основните истини, важни за самото съществуване на човека. Редица съвременни идеологии свеждат човека до продукт на случайността, поощряват невъздържания стремеж към наслада и комфорт без да отчитат разрушителните последици от това за вътрешния, душевния образ на човека.

- Има ли сфери, в които полето на действие на Църквата и държавата се покриват и в които области те могат да си взаимодействат?
- Кратко време след покръстването на народа ни при свети цар Борис, настъпва „Златният век“ на българската книжнина и култура. Взаимодействието между държава и Църква по онова време, а и по-късно дава изключително благодатни плодове за обществото, от които се ползваме до днес.

Днес живеем в светска държава, но и днес тя има нужда от добросъвестни, верни служители във всички сфери на държавния живот. Обществото има нужда от честни и добросъвестни държавници, съдии, лекари, учители, военнослужещи, търговци - въобще има нужда от честни добросъвестни човеци. А щом има нужда, то тя следва да създаде условия за възпитанието на подрастващото поколение и на всички човеци в държавата в тези добродетели. Българската православна църква има доказан принос в това отношение. Следователно, Църква и държава могат и следва да си взаимодействат. Такова взаимодействие може да се осъществява например в образованието чрез изучаване на предмета Религия православие; в съдебната система, здравеопазването, армията - чрез въвеждане института на капеланството; в сферата на социалните услуги, въобще във всички сфери на държавния и обществения живот.

- Светът не сваля поглед от военните конфликти, от случващото се в Украйна. Чуваме песнопението на ангелите: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“. Как може да бъде постигнат този мир?
- Мирът, който възвестяват ангелите в Рождественската нощ е преди всичко мирът между човека и Бога. По Своето човеколюбие, Бог преодоля бездната на разделението, като стана Човек. Преодоля бездната на враждата на грешния човек към Бога, като изтърпя враждуването на човеците и се моли за тях. Преодоля бездната на човешкото непокорство, като се покори на Бога „дори до смърт и то смърт кръстна.“ (Филип. 2: 8), за да ни даде Своя мир.

Душите ни се нуждаят от този свръхестествен мир от Бога, за да получат сили за нелицемерна вяра, сили за да проявяват блага воля към човеците, да бъдат състрадателни, дори към тези, които проявяват враждебност към тях. Това е реален начин за постигане на мир и в обществото и между държавите.

- Нарекохте безродници онези, които искат да преименуват катедралния храм „Ал. Невски“, а от Атлантическия клуб поискаха извинение от вас. Как ще решите този конфликт?
- Интервюто за БНР е публикувано на сайта на радиото и е достъпно за всички. Там няма такова нещо, никого не съм нарекъл безродник.

Въпросът има преди всичко своите канонични и сакраментални измерения. Името на храма е дадено при свещенодействия - полагането на основния камък и после при освещаването на храма. Става дума за едно богослужебно последование, което може да бъде сравнявано със Светото Кръщение на човека. Извършено веднъж, според устава и правилата на Църквата, това Св. тайнство никога не се повтаря. По същия начин повторно освещаване на съществуващ, вече веднъж осветен с конкретно име храм, не се извършва.

- Какви проблеми може да предизвика решението на ВКС за регистриране на Българска православна старостилна църква?
- Чрез това решение се допуска смесване или дублиране на юридически лица в правния свят, а от тук смесване на религиозни институции в обществото. Това води до объркване сред вярващите. Старостилната църква има претенциите, че е изразител на православното вероизповедание в България. Тяхното самоотделяне от единството на Българската православна църква преди тридесетина години се случва именно поради схващането им, че БПЦ е престанала да бъде изразител на православото вероизповедание.

Следователно, от една страна Законодателят признава източноправославното вероизповедание за традиционно в България, признава ролята на БПЦ за държавния и обществения живот. Постановил е със закон, че БПЦ - Българска патриаршия е изразител на православното изповедание в България. И от друга страна, Върховният касационен съд, като орган на държавна власт, признава друг изразител на това вероизповедание, който в обществото отрича възможността БПЦ да е изразител на православното вероизповедание и заявява себе си за такъв. Виждате до какво объркване сред народа ще доведе това решение.

Освен това, то отваря вратите за регистрация на произволен брой такива религиозни групи. В един момент това ще доведе тези групи да имат претенции за равнопоставеност с БПЦ при взаимодействие с държавните институции, например при освещаване на бойните знамена на 6 януари. Чрез това решение на ВКС, държавата сама се довежда до състоянието на обърканост да не може да различи коя от тези групи, които е регистрирала всъщност, е Православната църква, чиято роля самата държавата е оценила и закрепила в законодателството.

Но най-печалното е, че това решение на ВКС отваря вратите за множество разделения в обществото ни, което е пагубно.

- Ваше Светейшество, според Вас какъв е пътят, по който човек може да съхрани мира в своята душа и да го предаде и на околните, за да могат да се преодолеят и преминат бурите на този свят и век?
- Опазваме мира в сърцата си, като пазим вярата си и се стараем да имаме мир с Бога и човеците около нас. Тоест, изследваме съвестта си, каем се и изповядваме греховете си. Стараем се да сме внимателни и да постоянстваме в молитвата. Да живеем живота на Църквата, да участваме в светите тайнства, да раздаваме милостиня според силите си. Това е начин да придобиваме и да опазваме Христовия мир, който сме получили от Бога. А по този начин помагаме и на околните, както Свети Серафим Саровски казва: „Придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят.“ Защото Христовият мирен дух идва и може да остане в нас, не с думи, а с начин на живот. Бог да ни помага в това отношение!

- Какво е Вашето послание за Рождество Христово и настъпващата Нова година?
- През настъпващата 2025 година от Рождество Христово да благодарим на Бога за Неговата велика милост към нас, че не ни изоставя, а като снизходил до нашата нищета, промисля за нашето спасение. Нека да благодарим, а не да сме безразлични. Нека се постараем да придобиваме Христова вяра и смирение, кротост и милосърдие. По този начин ще се убедим, че Христовото иго е благо, а бремето Му леко. Нека Му се доверим и да не бъдем двоедушни. Тогава ще видим, че и за нас, като вярващи в Бога, всичко, което е полезно за душите ни ще бъде възможно.

Бог с нас! За много и благословени години!

Нашият гост

Българският патриарх Даниил е роден през 1972 г. в гр. Смолян. Основно и средно образование получава в своя роден град, след което се записва да следва “Английска филология” в Софийския университет. Постриган е за монах през 1999 г. от своя духовен старец - Неврокопския митрополит Натанаил. Завършва Богословския факултет на Софийския университет. В продължение на седем години служи в САЩ като викарен епископ на българския митрополит там. През 2018 г. е избран за Видински митрополит, а след кончината на Българския патриарх Неофит през 2024 г. е избран за Български патриарх.