Тя коментира и част от предложенията в концепцията на и.ф. главен прокурор

В дебата за легитимността и правомощията на Висшия съдебен съвет и процедурата за избор на главен прокурор и на председателя на ВАС се губи чисто професионалния дебат, а той е съществен, заяви заместник градският прокурор София

„В дебата за легитимността и правомощията на Висшия съдебен съвет и процедурата за избор на главен прокурор и на председателя на ВАС се губи чисто професионалния дебат, а той е съществен“, заяви заместник градският прокурор София и член на Управителния съвет на Асоциация на прокурорите в България Десислава Петрова в интервю за BgONAir.

„Aко говорим за реформа, включително и съдебна реформа, под това би трябвало да се разбира осъвременяване на механизмите на работа на един държавен орган, който и да е той, за да може да изпълнява конституционните си правомощия“, каза прокурор Петрова. Тя коментира и част от предложенията в концепцията на и.ф. главен прокурор и кандидат за титуляр на поста Борислав Сарафов.

„Концепцията е разделена на отделни части в обем от 46 страници. Там, като заговорихме за професионален дебат, виждаме претворени много от ежеднeвните проблеми на редовите магистрати по делата. Виждаме проекция на наши идеи, включително и на Софийска градска прокуратура“, заяви още представителят на Асоциацията на прокурорите.

Прокурор Петрова даде пример с предложението в концепцията на Сарафов да има законова възможност за достъп на разследващите до трафични данни и за престъпления, извършени по непредпазливост. В момента се предвижда това да се прилага само при тежки умишлени престъпления. „Това е и предложение на СГП. В средата на годината се проведе и публична дискусия специално за пътнотранспортните произшествия с представители на всички, които са професионално ангажирани с темата за пътната безопасност. Присъстваха експерти, адвокати, представители на законодателната власт, представители на пострадали при пътнотранспортни произшествия“, коментира Десислава Петрова.

Според нея посочените от самите прокурори и следователи проблеми и дефицити в закона са анализирани и в концепцията на кандидата за главен прокурор. „Това означава, че има чуваемост на нашите проблеми. Предлагат се и пътища за разрешаването им, а това е, което интересува българските прокурори и следователи“, заяви Петрова.

На въпрос защо има само един кандидат за главен прокурор тя отговори: „Това е лично решение на всеки един, който може да кандидатства. Впрочем, имаше друга кандидатура, преди неговата, но тя просто не отговаряше на условията“. Петрова подчерта, че не е прецедент при изборите на „тримата големи“ да има само една номинация.

„За нас, магистратите, е важно да се идентифицират реалните проблеми, които съществуват в нашата система. Един от тях, на който също е отделено подобаващо място в концепцията, е относно вещите лица и срочността на експертизите. Изключително тежък, изключително болен проблем. Не само за нас, но и за самите вещи лица. За тях трябва да бъдат създадени условия, за да могат ефективно, качествено и бързо да изпълняват ангажиментите си към експертизите“, каза още заместник градският прокурор.

Петрова обясни, че по данни от анализ на Софийска градска прокуратура 8 от 10 висящи дела за пътнотранспортни произшествия на бюрото на един прокурор се бавят, тъй като чакат експертизи. Затова и прокурор Петрова определи като „едно добро решение“ идеята на Сарафов за създаването на Национално бюро за съдебни експертизи към Министерство на правосъдието, на което да бъдат възлагани всички експертизи.

Десислава Петрова коментира и заложената в концепцията на и.ф. главен прокурор идеята за промяна в структурата на обвинителните актове и изчистването на процедурата от излишен формализъм. „През 2016-2018 г. по искане на България беше направен един независим анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата от независими европейски експерти. По този повод през 2018 г. те излязоха с доклад, в който бе засегнат въпросът за изискванията към обвинителните актове в страната ни. Направена бе съпоставка между българското законодателство със съществуващото в други държави и се изведе в този доклад констатацията, че националните изисквания съдържат изключително голям обем от ненужни детайли. Дори се борави с термина „абсурдно детайлна аргументация“. Препоръчва се да се намали излишният формализъм при изготвянето на обвинителните актове и те да бъдат сведени до възможно най-синтезирано изнасяне на фактите от посоченото престъпление. Тези проблеми, се отбелязва в доклада, правят неефективна работата на прокуратурата, а и на правосъдната система като цяло“, обясни зам.-градският прокурор на София.

Петрова допълни, че всички тези добри идеи и предложения обаче не могат да се реализират самостоятелно само с усилията на главния прокурор, който и да е той, а е нужно взаимодействие и диалог със законодателната и изпълнителната власти. „В концепцията на г-н Сарафов се вижда един тон на диалогичност с останалите власти. Ако можеше магистратите да го направим сами, досега щяхме. Само че промени не могат да се случат само по наша воля“, заяви още магистратът.