Много са мутациите в шипчестия белтък на Омикрон варианта. Логично е да предположим, че наличието им ще намали ефекта на ваксините. Това каза Bulgaria ON AIR ръководителят на инфекциозна лаборатория в Берн д-р Аспарух Илиев.

„Предположението на повечето експерти е, че ще продължават да защитават срещу тежко протичане. Засега не забелязваме драматичен пробив. В Южна Африка се наблюдава, че преболедували Ковид-19 може да се разболеят от Омикрон, което означава, че естественият имунитет също е засегнат. До 4-5 месеца ще дойдат новите варианти на ваксините, но не трябва да изчакваме. Ако Омикрон не измести Делта варианта, може би няма да дойдат. Нека да не се чака, бустерната доза изглежда като най-добрия вариант", допълни още д-р Илиев.

"Новият вариант е коронавирус, живеем с този вирус в рамките на две години. Доста познания имаме, този процес ще продължи и занапред. Тревожното е, че имаме пети вариант, който има множество мутации. Мутантите са 50 и повече, но 26 са специфични за Омикрон. Да не се успокояваме, че пандемията отминава", заяви проф. Христо Найденски - ръководител на Инфекциозна микробиология към БАН.

"Колкото повече нарастват мутации, толкова повече специфичността на ваксината пада и ще трябва да се пристъпи към прилагането на нова ваксина. Имаме опит и знаем - коронавирусът мутира, прескача от гостоприемник на гостоприемник и стигна до човека. Епидемиологията на коронавируса не касае само човека. Бих препоръчал в щаба да влязат ветеринарно-медицински специалисти. Най-бързият начин да се направи ваксина са вече готови РНК технологии. Те трябваше бързо да се развият и да влязат в употреба. Има по-класически подходи на ваксини, които са по-сигурни, но изискват по-дълго време. Радвам се, че са одобрени доста антивирусни препарати, но трябва да се вземат в първите ден-два от появата на симптомите. Допускат се грешки като се изчаква трети-четвърти ден, вирусът вече циркулира в организма и битката е сложна", каза проф. Найденски.