Електронните джаджи водят до беден речников запас

Повече от 2 часа на ден пред екрана правят децата разсеяни и нервни 

Скролването потиска развитието на ключови двигателни умения

Дългото стоене пред екрана, било на телефон, таблет или телевизор, ограничава речника на малките деца, показват скорошни изследвания. Повечето съвременни малчугани под 5 години прекарват средно над 2 часа на ден изложени на вредните излъчвания.

Оказва се, че прекаляването с електронните устройства е свързано не само с по-малък речников запас, а и с потенциални поведенчески/емоционални проблеми. Научните анализи показват още, че повече от 2 часа екранно време дневно при 6-10-годишни е свързано с развиване на “зависимост”, понижено внимание и влошено психосоциално здраве, тревожност, депресия, лош сън. Скролването пък потиска и забавя развитието на ключови социално-емоционални и двигателни умения.

Често родителите дават телефони на малчуганите, за да “мируват” или просто защото нямат време да им обръщат активно внимание след работа. Добре е да си спомнят, че има начин да грабнат цялото внимание на детето с нещо не толкова сложно, но близко до естествения начин на забавление, познат от миналото - играчката.

Жени Илиева измислила образователните играчки заради сина си.

Къщички и ракети от масивен еко картон например помагат на малчугани да проговорят много по-лесно и по-бързо, да развият моториката си, да станат по-социални и общителни, по-балансирани емоционално - точно обратното на влиянието на електрониката. Как? Като живеят в тях, приспиват куклата, летят в космоса, рисуват отгоре им, учат принтираните по стените цифри или срички. Мисията на такъв тип играчки е да върнат децата към естествения им игрови свят и естественото им развитие, в което учат и се развиват добре и физически, и психически.

Жени Илиева създава тази идея, когато забелязва как нейният син като малък изключително много си играе със стелажи от картон. Слага играчки на тях, рисува, сглобява с часове. “Оттам реших да му направя къща, след това ракета и това се превърна в идея за масово производство”, казва изобретателната майка.

Оказва се, че къщичките помагат много за развитието на психическото здраве на децата и че това по-скоро не е играчка, а продукт, от който самото дете си прави играчка. То оцветява, добавя елементи, украсява... А това съдейства за развитие на фантазията и на търпението - това, което електронното устройство изтрива от набора с човешки качества.

Върху къщичката можеш да рисуваш, без някой да ти се скара.

Освен търпение, образователните играчки развиват у децата и чувство за отговорност. “Всяко дете, според възрастта, трябва да поема отговорности и така да развива своята самостоятелност, която сякаш електрониката отнема”, твърди детският педагог Надя Петкова, която работи предимно с малчугани до предучилищна възраст. Много полезни за развиването на самостоятелни решения, избори и отношение към света са творчески игри (рисуване, моделиране), спорт и движение, четене заедно, настолни игри. Те определено разсейват от “зомбирането пред екрана”.

“Факт е, че родителите не обръщат достатъчно внимание и не отделят време да играят с детето”, споделя Жени Илиева, която сравнява с времето на своето детство и отбелязва, че и тогава родителите са били заети и уморени от работа. “Но децата се събирахме в кваратала, на безопасните тогава улици, без да има нужда някой да се занимава с нас.” Авторката на образователните играчки признава, че днес е по-различно, улиците не са безопасни, не можеш да оставиш без страх децата си сами. Нейните картонени къщички и ракети обаче успяват да заместят необходимостта някой да се занимава непрекъснато с малчуганите. Детето винаги намира нещо ново и забавно и играчката не му омръзва. Къщичките разполагат с пощенска кутия, децата трепетно очакват ново писмо, което ще получат например от родителя, проверяват има ли нещо всяка сутрин. Но най-вече участват сами в цялостния процес, дават нещо от себе си, изграждат свой собствен свят по свой вкус, със своите действия, включващи умствена и физическа динамика.

“Интернет ти дава готови решения и ако се занимаваш постоянно с него, той не те кара да размърдаш въображението и фантазията си. Друго е да даваш нещо от себе си - да рисуваш, да сглобяваш, да взимаш решения. Едва след това развитие интернетът става полезен, както и изкуственият интелект, защото вече знаеш как да ги използваш най-добре и да са полезни”, споделя Жени Илиева, която вече има в плановете си проект, който да развива и децата в ранна училищна възраст със задачи за сглобяване, включващи логика и математически знания.