Ресторантьори и хотелиери тръгват на бунт

От бизнеса обявяват постоянна стачна готовност заради хаоса, породен от мерките и липсата на обезщетения

Създават кризисен щаб за оцеляване и възстановяване на туризма

Чакат оставката на здравния министър

Хотелиери и ресторантьори са готови да се вдиг­нат на бунт и обявиха постоянна стачна готовност.

“Действията и приказките на управляващите във всички сфери водят до проблеми за туристическия сектор и не се издържа вече”. Това заяви зам.-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Веселин Налбантов. Според него и членове на Изпълнителното бюро на организацията непремерените изказвания, постоянно променящите се и дописвани заповеди на здравния министър и техните възможни тълкувания, са довели до отлив на туристи и на персонал от курортите. Което в изключително трудната ситуация, в която е поставен секторът, допълнително изправя до стената туризма, посочи Налбантов. Затова и искаме оставката на служебния здравен министър Стойчо Кацаров, категоричен бе зам.-председателят на БХРА.

Ясно е, че държавата ще продължи да неглижира сектора, ако не се вземем в ръце, обясняват хотелиери и ресторантьори. От бизнеса са категорични, че никой не чува проблемите, исканията и приоритетите им за развитие, а браншът се използва за политически игри. “Вместо интересите на инвеститорите в туризма се защитават ползи за странични играчи, които искат да печелят от бранша без да влагат в него. По този начин стои въпросът с националната реклама, с концесиите на плажовете и ски пистите, с цената на тока, със сезонните работници и т. н.”, посочва председателят на БХРА Георги Щерев.

От БХРА организират създаване на Кризисен щаб за оцеляване на туризма, като вече са получили подкрепа от обединението на браншови организации - Алианс на туристическата индустрия в България и се надяват на подкрепа от Конфедерацията на българския туристически бизнес и организациите на съпътстващите индустрии.

“Този Кризисен щаб ще се занимава с координиране и постоянен натиск върху управляващите, които и да се те, както за въвеждане на икономически мерки при ограничаване на дейността на туристическия бизнес, така и за излизане на туризма от кризата. Така че секторът да заеме отново адекватното си място в икономиката и сред приоритетите на държавното управление, да стане привлекателен сектор за работа, а не хората да го отбягват”, посочва Щерев.

От организацията на хотелиери и ресторантьори ще предложат и на останалите неправителствени организации в бранша да обявяват постоянна стачна готовност и са категорични, че ще се възползват от всички позволени от закона средства за защита на своите интереси. “В България явно постоянния натиск е единствената гаранция за решаване на проблемите на бизнеса, тъй като конструктивният и професионален диалог се неглижира от политиците, когато застанат начело на държавата”, твърдят от БХРА.

Те са категорични, че са възмутени от неправомерните изказвания на здравния министър и че с тях той е нанесъл непоправими щети на морския туризъм, прогонвайки едновременно клиентите и персонала, обяснява Налбантов.

От бизнеса подчертават, че не може здравният министър да прехвърля отговорността за имунизационни процес на работодателите. “Ако е законно и имат такава смелост, да направят имунизацията задължителна. А ако не е законно да не прехвърлят на бизнеса отговорността”, посочва Налбантов. Не може винаги да са виновни хотелиерският и ресторантьорски бранш и да трябва да вършат работата на държавата. Правят си експерименти с нас, вместо чиновниците да си свършат работата, допълни зам.-председателят на БХРА.

Председателят на БХРА Георги Щерев: Цинично е да се въвеждат ограничения без компенсации

Да дадат гаранции за евтини кредити

Цинично е да се въвежда ограничение без икономически мерки за компенсации на фирми и работници, категоричен е председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Георги Щерев.

“Адмирации за работата на Кирил Петков, но не е нормално да си икономически министър, човек от бизнеса и да казваш - аз съм за компенсации и финансови мерки в помощ на фирмите, но няма пари. За какво тогава се срещаме и за какви мерки говорим без пари и средства в бюджета”, попита риторично председателят на БХРА.

Ако държавата наистина иска да помогне защо не даде гаранции за нисколихвени кредити от 0,1-0,2% и гратисен период за 7 години за туристическия сектор през Българската банка за развитие или Фондът на фондовете, пита Щерев. Защо не е предвидено подобно финансиране в Националния план за възстановяване и развитие, чиято цел е именно да тушира последиците от пандемията за икономиката, след като няма пари в бюджета, допълни той.

Свободният пазар е спекулативен, твърдят от бранша

Искат енергийни помощи

Плащат само увеличението от инфлацията

Туристическият бизнес ще настоява да получи енергийни помощи заради двойно и тройно увеличените разходи за електроенергия. Цената на тока на свободния пазар е 2 и 3 пъти по-висока от прогнозите, а един добър летен месец не е достатъчен за заплащане на непосилните сметки, твърдят от БХРА.

“И да се смени министър, и да се смени правителството, няма да ни платят сметките”, подчерта председателят на БХРА Георги Щерев. “Нали всички ни уверяваха, че когато излезем на борсата, ще плащаме по-ниски цени за електроенергия. Защо всъщност се случи това, за да плащаме най-скъпият ток в Европа ли”, попита председателят на БХРА. “Явно пазарът е спекулативен, но правителството трябва да го регулира, а не ние да плащаме за нечии игри”, подчерта Щерев.

Очаква се бизнесът да плати цената за недалновидно управление на енергийната система. Това няма как да се случи, категорични са от Изпълнителното бюро на БХРА. Държавата да изиска спекулантите да платят тези двойно и тройно по-високи сметки за ток, а ако не е по силите є да направи това, да даде енергийни помощи, настояват от организацията. И подчертават, че бизнесът е склонен да плати увеличението, което се дължи на инфлацията, но не и двойни и тройни сметки за електричество.

Необходимо е да се потърси алтернатива, като използването на програми за енергийна ефективност за поставяне на соларни панели и ползване на възобновяеми източници. От БХРА настояваха за включването на подобен бюджет в Националния план за възстановяване и развитие, но това не се случи.