Няма политическа воля да се приеме принципът на мълчаливото съгласие

- Г-н Дачев, какво се случва в България 27 години след началото на прехода?

- Усеща се, че има натрупан голям дефицит от справедливост в обществото. Всички погледи се насочват към съдебната система, където проблемите се събират като фокус, но те са генерирани още в законодателната система.

Обществото започва да се обърква, но виждате, че след казуса "Кой", то започна да намира правилната посока, отприщи се социална енергия. Бойко Борисов като настоящ министър-председател започна да обира негативите, натрупвани през годините, и сега трябва да ги плаща. Той самият вече осъзнава това несъвършенство, което обаче е заложено целево - дали от глупост или от корупционни и лобистки интереси. Кумулативният ефект от всичко това поражда чувството за дълбока несправедливост у обществото.

- Каква е вашата рецепта за нормализиране на нещата

- Циреят трябва да се пукне и да започне да се чисти. Има симптоми за политическа воля за това, но не е достатъчно. Търпимостта на обществото вече е на границата. При първия кабинет "Борисов" трябваше нещо малко, което да запали искрата, и хората се вдигнаха срещу сметките за тока. Сега отново се е натрупала критична маса от недоволство и то рано или късно ще избие.

- Но ние сме вече почти 10 години членки на Европейския съюз. Съобразяваме се с директивите и практиките на общността...

- Вижте как се транспонират европейските директиви в българското законодателство, как се нюансират в името на определени интереси, че дори се прилагат на 180 градуса. Ще ви дам пример със Закона за горите и използването на биомаса. В евродирективата ясно е записано, че енергията може да се добива от отпадни материали - дали от преработена дървесина, от водорасли, от лозя - навсякъде думата "отпадни" е изписана с големи букви. Това ще рече, че всичко, което вече не подлежи на рециклиране, отива да се гори. В България обаче тази директива се прилага така - отиваш в гората, отсичаш живо дърво и от него правиш енергия.

В енергетиката има тежки диспропорции и несправедливости, заложени отдавна. В закона е казано, че доставчикът на средно и високо напрежение е длъжен да изгради мощността за присъединяване. Но в наредбите на Националната електрическа компания, които тя сама си прие, притисната от липсата на пари, беше прокарана безумна формула - доставчикът може да построи съоръжението, но с негови средства и от нейно име. Когато инвеститорът направи подстанция на стойност 10 млн. лв., НЕК издава фактура за съответните разходи и на другия ден тази мощност се превръща в нейна собственост. Това е подарък, който доставчикът е длъжен да направи насила. Оттам насетне той започва да плаща втори път за всеки закупен мегават, защото в цената на електроенергията е включена такса за достъп и пренос на същото това съоръжение, което е изградил и подарил. Несправедливостта не е частична, тя е мултипликационна.

- Дайте още примери.

- Навремето ЕРП-тата ни продадоха като крепостни селяни. Има комплекси, т. нар. затворени разпределителни системи - това са такива заварени предприятия като например в Девня. В него има 10 завода с развита енергийна система. Идват енергоразпределителните дружества и казват: "Длъжни сте да изградите нова", без да се ангажират дори с една стотинка инвестиция. Нито НЕК, нито ЕСО, нито ЕРП-тата участват - инвеститорът сам трябва да поеме разходите. Не стига, че като им дадоха ЕРП-тата, им плащахме вихровите токове, всички загуби се поемаха от нас, имаха гарантиран приход, но и ни продадоха така, че да не можем да излезем на пазара свободни в ХХI век.

В приетите наредби е завъртяно така, че те не правят никакъв разход. Ти си длъжен като в болница да си занесеш сам чаршафи, лекарства, пари...

Така е навсякъде. Построих къща и отидох във ВиК за разрешение. Отново опряхме до формулата "от наше име за твоя сметка". Иначе просто няма да те свържат. Ти даваш парите, но те го отчитат като своя инвестиция. Тази несправедливост се движи по вертикала от централно на местно, махленско и съседско ниво.

- Добре, нищо ли не може да се направи срещу тази несправедливост?

- Имал съм редица срещи по тези въпроси със съответните институции, но и от енергийното министерство, и от ЕСО и КЕВР вдигат рамене и казват, че такъв е законът. Но когато живият живот и законът си противоречат, кое променяш - живота или закона? Слънцето изгрява от изток и залязва на запад, но според нормативната уредба не е така. За мен е унизително като човек да слушам подобни оправдания.

- Бюрокрацията и законовите недомислици ли спъват инвестициите и бизнеса у нас?

- Кой нормален човек ще дойде, за да го рекетират. И те го гонят уставно, както в казармата - така пише в закона и точка. Защо няма политическа воля да се приеме принципът на мълчаливото съгласие, за който говорим от години. Само в първия месец той ще елиминира 95% от корупцията и ще събуди спящите държавни и общински чиновници. Сега, когато подадеш молба, никой не се интересува, че си теглил кредит, че имаш инвестиционен проект и просто ти трябва едно разрешение. Наскоро имах следния случай - собственик съм на сграда с две крила, едно от които е строено по-късно и затова са в две отделни скици. Според общината не можело така и те трябвало да бъдат обединени в кадастъра. Оказа се, че жената, която отговаря за това, е в 8-месечен отпуск. Върна се за три дни по спешна работа и после я нямаше още 4 месеца. Една година чаках някаква принцеса да дойде и да направи от двете скици една за имот, който е моя собственост.

При принципа на мълчаливото съгласие за всеки тип молби и разрешителни има определени срокове - ако компетентните органи не ти отговорят в тях, се приема, че те са съгласни. После нека търсят от тях отговорност. Защо бизнесът да плаща за немарливостта, глупостта и чиновническия мързел? В България най-дискриминиран е инициативният човек. Всеки чиновник на гише е по-голям от закона.

Най-сериозният проблем е, че продължават да се прокарват лобистки закони, защото жената на този или на онзи имала фотоволтаичен парк. Затова има такова разочарование, а младите хора казват: "Обичам родината, мразя държавата". Трудно е нещо счупено, което е зараствало накриво 30 години, да бъде поправено. Но щом си застанал начело на държавата, си длъжен да решиш проблемите, натрупани във времето, а не да абдикираш от тях. Политиците са си създали схема, в която са си самодостатъчни. Колкото повече хора са отвратени от нея, толкова по-добре, защото така статуквото се бетонира.

- Да поговорим за АЕЦ "Белене". Вие имате собствено виждане за този проект...

- Изключително глупаво беше "Белене" да се замрази, при положение че имахме сертифицирана площадка, платено оборудване и вървящ проект. Всичко беше изпълнено, но спряхме по средата. Държавата излезе със смешния аргумент, че това е крайно губещ проект, но въпреки това искаме участието ни да е 51%. Е, как така хем губещ, хем държим на мажоритарен дял. На такова нещо не би повярвало и дете в първи клас. Как може да си мислиш, че ти си най-умният на света и ще намериш някой идиот, който ще дойде с 49%, ще плати целия масраф и ще има за партньор държава, която в зависимост от това кой е на власт веднъж казва проектът е върха, а другия път - "Белене" не струва. И това ни го обясняват от най-високи трибуни, а обществото не реагира.

Ако АЕЦ "Белене" беше започнала да произвежда електроенергия, щеше да изтика от пазара всички тези конюнктурни централи, които продават ток по 700 лв., а не по 35 лв. Ясно е, че държавата пази тези, които са й дали бонус. Над 50% от това, което плащаме сега за "Белене", са лихви от глупост - те не са от края на делото, а от падежа преди повече от две години и половина, които не сме платили още тогава. От лакомия кой да вземе комисионата провалихме и "Южен поток". Политиката няма нищо общо с прагматичните решения, защото в нея две и две не прави четири. Там се работи с други мерни единици, които аз като човек от бизнеса не разбирам.

- Виждам сертификат за Космоса отсреща на стената в офиса ви. Какво стана с идеята ви да летите в Космоса?

- Сертификатът е от 2006 г. Аз трябваше да летя през 2009 г. Всичко е платено. През 2012 г. имаше пробен полет на моите хора от Space Adventure, но изгоряха. През миналата година умряха още двама души на Ричард Брансън. И както се приказваше много, изведнъж замразиха всичко. Нееднократно съм ги питал ориентировъчно кога може да се състои пътуването, защото според договора парите не се връщат. Ако аз не мога да летя по някакви причини, съм дал дубльор предварително. След една среща с първия ни космонавт Георги Иванов и шефа на Американската асоциация на астронавтите, Георги каза: "Братчед, тая работа е частна, нашето беше сериозно, държавно". Така че той може и да излезе прав, че стана малко несериозно всичко. Тях много силно ги удари кризата през 2008 г. и ги върна в първи клас.

Тъй като нямаха пари да финансират тази дейност, САЩ започнаха да я аутсорсват. Прави се конкурс коя частна компания ще даде най-ниски цени да прекарва товари до Международната космическа станция. На спечелилия се плаща значително по-малка сума от тази, която държавата би дала, ако започне да разработва програмата. Компанията си прави реклама и всичко е взаимноизгодно. Нещо повече, американците започнаха да приватизират спътници, които летят от 20 години и вече са неефективни, но ще продължат да летят още 1000 години. Защо ние не сме така пазарно ориентирани? И в САЩ има корупция, но има и развитие.

- Какви са очакванията ви от президентските избори?

- Какви очаквания да имам от тази институция...

- Но от време на време президентът или премиерът ви качва на самолета и ви води някъде...

- Много отдавна вече не ходя по такива делегации. Нашите държавници не владеят и този инструмент. Неслучайно ще се върне на белия кон Саркози. Той като тръгваше за Китай, вземаше 3-4 самолета с предприемачи. И на място заставаше зад инициативите на френския бизнес и ги гарантираше със своя авторитет. Нашите лидери си следват някаква политическа линия и като тръгнем на подобни пътувания, все едно не се познаваме. Българските предприемачи сами уреждат срещите си, излагат идеите си и установяват контакти. Даже и в самолета премиери и президенти не се сещат да отидат в задната част и да поздравят тези хора, които са им платили полета.

Нашият гост:

Красимир Дачев е роден на 22 февруари 1950 година в Свищов. През 1974 година завършва висшето си юридическо образование в Софийския университет. През 1985 година специализира американско право и правни институции в Залцбург, Австрия.

Професионалната му кариера стартира през 1977 г. От 1990 до 1997 г. е шеф „Корпоративни финанси“ в Международната банка за търговия и развитие и консултант на „Нестле“ - Швейцария, „Американ Експрес“ - САЩ, „Америкън Игъл Корпорейшън“ - САЩ, СРС - САЩ. През 1997 година създава „Група технология на металите Ангел Балевски холдинг“ АД. През ноември 2004 г. става зам.-председател на Българската търговско-промишлена палата. Почетен гражданин е на Свищов.