Възможно ли е оперните театри да се издържат сами, ако салоните им преливат от публика? Как се отрази пандемията на Софийската опера? Директорът акад. Пламен Карталов размишлява за завистта, изкуството и ролята на държавата в опазването му.

- Маестро Карталов, при този успешен летен фестивален сезон, може ли да се смята че Софийската опера е „губещо предприятие“?
- Операта не може да бъде губещо предприятие, ако разчетите за нейните разходи са направени предварително така, че да се планират необходимите задължителни средства от държавна субсидия, собствени приходи от билети и спонсори. Когато оперният мениджмънт умее да разпределя внимателно всички средства от този така конструиран бюджет за съответните разходи, тогава, даже и с поемане на рискове, например заради внезапно неблагоприятни метеорологични условия, тя не би трябвало да е „губеща“. Но нека да е ясно на всеки, че от сериозната музикална култура не трябва да се очаква печалба. Оперното изкуство е скъпо, но то дава много повече, отколкото себестойността си. Както в образованието и възпитанието първо се инвестира, за да се върне обратно към възходящите прогнозни измерения на ефективна икономика. Постоянно доказваме и се опитваме да даваме пример, че за един музикално-театрален организъм са много важни способността и качествата на мениджмънта, на творческия, техническия и административен персонал с тяхната готовност да поемат лична отговорност при всяка една предварително приета и обявена интензивна програма. Неоспоримо е, че хората на всички изкуства и техните поклонници, т. е. публиката, вече са в огромна взаимозависимост. От една страна заради динамичните промени в един нов, необичаен и несигурен климат за творчество, а от друга страна заради мерките ограничаващи местата за зрителите в залите и страха у някои да влизат в тях, когато спектаклите са на закрито.

- Как успявате да компенсирате финансовите щети от пандемията?
- Осъзнавайки навреме и предвиждайки последиците в тази панорама от неблагоприятни особености, стратегически настроихме творческите процеси за адаптирането им за няколко летни сцени на открито. Поехме всички рискове в организацията за създаване на тази нова инфраструктура за открито. Избрахме репертоар, подходящ за откритите сцени, който да ангажира максимално всички артистични нива на театъра и да привлича не само традиционната ни публика, но и нова публика, на която предложихме изкушението да отиде на опера и балет за първи път в живота си. Към това програмиране включихме с особена гордост спектакли за най-млада публика. А тя е нашата визия за публиката ни утре. Добре известно е, че имаме в репертоара си и най-хитови заглавия в жанра на мюзикъла. И огромните усилия оправдаха целта - работим за публиката. По този начин операта като изкуство показа и качества и способност частично да се самофинансира. Но без да се самоиздържа.

- Бихте ли уточнили каква е разликата между самофинансиране и самоиздръжка?
- Разликата е много голяма. Защото когато имаш един недостиг от бюджетни средства, а те никога не са достатъчни, тогава трябва да се намерят онези механизми, които да осигурят самофинансиране. Добрата посещаемост, продадените билети, подкрепата от дарители и спонсори е успешна гаранция за самофинансиране. То осигурява към държавната субсидия, допълнителните необходими средства за дейностите за творчество, производството на декори и костюми. И този механизъм се отличава от самоиздръжката, която особено важи за търговските дружества, частните компании, артистите на свободна практика. Оперното изкуство е не само престиж за грижите на всяка държава, но и неин културен дълг, национална гордост, емблема за културната й идентичност.

- Възможно ли е един оперен театър да се издържа само от продажбите?
- Не, не е възможно. Може от продажбите на билети да спечели само една малка пътуваща трупа от неколцина артисти, които пътуват в личните си автомобили, декорът и костюмите си ги носят в куфарите - разходите им са минимални. Но за един сериозен оперен театър с оркестър от 100 души, с хор в пълния си капацитет, трупа от солисти и технически персонал обслужващ цялостния процес за сцената, това не е възможно. Ако трябва да се върнем към горния въпрос, ще добавя в отговор че Софийската опера, в условията на мерките на ограничения за местата на публиката, представи от началото на календарната година до средата на септември над 200 представления пред 45 000 зрители. Само през летния сезон (юни - септември) на нашите три сцени на открито бяха представени 20 оперни постановки, 9 балетни постановки, 4 хитови заглавия на мюзикъли и 15 различни заглавия за деца. И целият този огромен репертоарен фонд програмирахме в общо 101 представления на летните сцени „Музи на водата“ - езерото Панчарево, на „Опера на върховете“ на Белоградчишките скали и в Парка на Военната академия. Само по време на летния сезон, при стриктните ограничения на местата, над 27 000 зрители гледаха спектаклите на Софийската опера. При икономическия анализ на тази дейност можем да кажем че с приходите от билети покривахме всички разходи и инвестирахме в нови проекти за текуща и бъдеща активност.

- Като заговорихме за престиж, какво е в момента реномето на българското оперно изкуство по света?
- Отговорът е в това: на форума на „Опера Европа“ в интервю за в. „Труд“, директорът на организацията Никълъс Пейн каза че във времена, в които по цял свят оперните театри заприличват на Макдоналдс, Софийската опера има идентичност. Кой друг театър може да направи „Пръстенът на нибелунга“ само със свои певци? Операта ни има голям авторитет. Исторически за паметта на музикална Европа са редовните гастроли на Софийската опера в Япония с италиански репертоар, в Германия с Вагнеровия цикъл „Пръстенът на нибелунга“, същият представен и на историческата сцена на Болшой театър, един от най-авторитетните в света.

- Кое е най-успешното заглавие за изминалия сезон, според критиката?
- „Електра“ от Рихард Щраус. Веднага след премиерата беше публикувана първата висока оценка във виенското оперно списание Der Neue merker. Другото успешно заглавие е „Жената от езерото“, което направихме за първи път на открито - тази опера никога не е правено в естествен декор - на езеро.

- Летният сезон на откритите сцени едва приключи, а е време за откриването на новия сезон. Какво предстои?
- Все още не е приключил сезонът на Панчаревското езеро, където публиката може да гледа мюзикъла „Мамма миа“. Това се слива с предсезонните спектакли на сцената на операта - „Клетниците“ от Шьонберг и „Баща ми, бояджията“ от Петър Ступел. За Деня на музиката с Райна Кабаиванска и нейни ученици правим Гала концерт, посветен на 30-ата годишнина на НБУ. На 3 октомври откриваме сезона с „Кирил и Методий“ от Живка Клинкова, връщаме на сцена и още едно българско заглавие - „Янините девет братя“ от Л. Пипков.

- Какви премиерни заглавия да очакваме?
- Премиерата на операта „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, която ще бъде на 26 ноември. Вокалната подготовка се работи с камерзенгер Анна Томова Синтова. Престоят премиерни постановки на „Севилският бръснар“ от Росини, „Дама Пика“ от Чайковски и „Летящият холандец“ от Вагнер. Отново на сцена ще продължим с традиционния класически репертоар „Жената от езерото“, „Кармен“, „Селска чест“ и „Джани Скики“, „Тоска“, „Турандот“, „Норма“, „Евгений Онегин“, „Пепеляшка“. Особено богатство в репертоара е палитрата ни от класическите балети и премиера на „1001 нощ“.

- Софийската опера не затвори миналата година по време на локдауна. Тогава някои ви укориха заради риска, който поехте. Съжалявате ли сега?
- Когато оперното изкуство беше умряло по целия свят поради локдауна, Софийската опера работеше. Изпитваме голяма благодарност към предишното правителство, че даде възможност на театрите да работят, нещо, което никъде не се случваше, освен по-късно единствено в Испания. Имахме страхотна мобилизация, защото на хората осигурихме мотивация да работят, да свирят, да пеят, да танцуват. Някои от нас за съжаление се разболяваха, но оздравяваха и се връщаха. Не може да се пее в банята или да се танцува екзерсис в кухнята. Те трябваше да получат своята професионална сцена. Слава Богу държавата осигури абсолютно всички заплати и тогава не бяхме притиснати от бюджетни рамки на делегирания бюджет.

- Метрополитън и Карнеги хол, а и вече някои европейски оперни театри приемат единствено ваксинирани зрители. Вие планирате ли да въведете подобни ограничения за българската публика?
- Ние спазваме законите и ограничителните мерки и указания, така че каквото се разпореди официално, го правим, но търсим начини да не връщаме никого, като създаваме условия за безопасност.

- Последните две години бяха тежки за света. На вас лично кое най-много ви тежи - става въпрос за частния ви живот?
- Човек не може да бъде обсебен само от работата, но трябва да мисли и за най-близките си. Това мисионерство непременно на всяка цена да вървят нещата в театъра естествено ощетява личния живот и грижите за близките ми. Не съм за пример, в никакъв случай. Но човек, когато е отдаден на някаква кауза, това често се случва. За жалост.

- Загубихте ли близки хора от болестта?
- Не, слава богу. Минаха през този натрапчив стрес, но всички са здрави.

- Животът се промени, но вие, може би покрай многото работа, едва ли го забелязвате...
- Не го забелязах! Дотолкова, че когато на 8 март имахме представление на „Трубадур“ и на обед излезе заповедта да затваряме, аз се обадих на министърите на културата и на здравеопазването и лично ги попитах: „Не може ли да си изиграем спектакъла и след това да затваряме?“ „Не, веднага трябва да затваряте!“ И върнахме 1000 души. Но още на другия ден започнахме да подготвяме онлайн прожекциите. Имаме над 30 записани продукции и в неделя открихме нашия онлайн оперен сезон с „Борислав“ на маестро Георги Атанасов. И в понеделник Метрополитън започна да излъчва.

- Вие ваксинирахте ли се?
- Да, с две ваксини. Имам си документ. Върнах се от международно жури на един конкурс в Неапол и Капри, а след това отивам член на жури в Естония, пътувания по време на няколко дни годишна отпуска.

- Има ли заповед артистите в операта да се ваксинират?
- Заповед няма. Никого не мога да задължа, защото морално нямам това право, това е личен избор. Има хора с препоръка от лекарите си да не се ваксинират, заради заболявания. Мога само да съветвам, но административно нямам право да го направя, ако няма свише някакъв закон.

- Кое човешко качество би помогнало на българите да се справят с пандемията и икономическите последици от локдауна?
- Дисциплината, личната отговорност и смирението да преживеем изпитанията и бъдем истински християни, да можем да разбираме другия, да се вслушваме в проблемите на ближния и да бъдем опора на всички онези, които имат нужда от нашата подкрепа и топлина. За хората на изкуството това е особено важно.

- Ще оцелее ли изкуството в България след тройната - политическа, икономическа и здравна - криза?
- Кризата ще ни засегне, но ударът ще бъде фатален само тогава, когато има пренебрежение, неглижиране и не просто незаинтересованост, ами омраза към онези, които притежават таланта и способността да творят. Завистта, егоизмът, злобата - тези типични човешки черти, проявявани особено днес в тази истерична каша на службогонство за докопване до властта. Ще бъде пагубно, ако разрешим от грозните примери на негативизъм и нихилизъм да бъдат засегнати святите вибрации на изкуството, призвано винаги да излъчва здраве, сила, духовна красота и оптимизъм.

Нашият гост
Акад. Пламен Карталов е оперен режисьор, преподавател и мениджър. Директор е на Софийската опера и балет от 2008 г., което, с предишните 6 години на управлението му - от 1994 до 2000 г., го прави най-дълго управлявалият директор на институцията (засега 20 г.) По негова идея се осъществяват прочутите оперни фестивали на открито, като се започне със “Сцена на вековете” на Царевец, чийто идеолог е, до летните фестивали “Опера на площада” и най-скорошните открити сцени на Белоградчишките скали, езерото Панчарево и т. н.