Какви са грешките на последните избори и защо все още процентът на обърканите протоколи е внушителен? Това са част от въпросите, които поставихме на Александър Андреев, бивш председател на Централната избирателна комисия, юрист и доктор по право.

Опитахме да намерим яснота и какво най-често прави бюлетината недействителна. На изборите на 9 юни се записаха и рекорди по места на сменени председатели, зам.-председатели и членове на Секционни избирателни комисии в последния момент, както и в деня на вота. Явлението бе обяснено като типично за изборите у нас, а Андреев го определи за една от причините за броя на сгрешените протоколи.

- Г-н Андреев, като бивш председател на Централната избирателна комисия как определяте работата на колегите си от ЦИК, справиха ли се?
- Бих могъл да определя че в рамките на тези избори две в едно, ЦИК се справи. Разбира се, бяха допуснати и  неточности в работата. Такъв пример е едно решение, свързано с медийните пакети, което беше обжалвано. В случая това ощетяваше по-малките партии и коалиции. Решението беше отменено и в последващ момент част от тези медийни пакети успяха да бъдат оползотворени, но дали достатъчно ефективно? Или това попречи на кандидати да проведат една по-добра предизборна кампания и да информират своите избиратели, това е въпрос, който по-късно може да се отговори. Имаше и други решения, свързани с жалби, но по-големите недостатъци виждам в подготовката на СИК-овете да работят с РИК-овете, тъй като дефакто не бяха извършени обучения извън демонстрационните материали, които бяха качени на сайта на комисията. А едно такова провеждане на обучението през интернет има своите отрицателни страни. Невъзможността да бъде отговорено на всички въпроси подробно, които биха могли да възникнат в членовете за подготовката на изборите и провеждането им.

- Смяната на председатели, зам.-председатели и членове на СИК-ове бяха подменяни в последния момент. До какво доведе това?
- Разбира се, че всяка една подмяна на членовете в последния момент, в деня преди изборите или в изборния ден, води до пропуски и до невъзможност да бъде проведен нормално изборният процес, тъй като се назначават хора от резервите или пък въобще неподготвени, нямат минимума знания и в самия изборен ден трябва да четат методическите указания, за да може да бъде ефективна тяхната работа. За съжаление това е явление, което не е от сега, то е от години. Води след себе си този резултат, който виждаме- 80% от протоколите са с грешки, някои от тях с толкова много, че дори не могат да бъдат разчетени и не е ясен изборният резултат в края на деня на бюлетините и тези от машинното гласуване. Ето защо това като явление трябва да бъде преразгледано, анализирано и да се намерят онези законови механизми, които не позволяват назначени членове на секционните избирателни комисии да бъдат подменяни, защото това води до не добра работа на комисиите.

- Достатъчен стимул ли са 25 лв. бонус за предаден протокол без грешки?
- Не може да оценяваме в пари фактор на изпълнение на задълженията от страна на членовете на СИК-овете. В определена степен това е обидно от гледна точка на хората, които вършат тази работа. Не следва тук да се приема, че трябва паричен стимул, който да е предпоставка за това да има или да няма грешки. Би следвало да бъде наблегнато много повече върху тяхната подготовка.

- От ЦИК отчетоха около 8000 грешки в протоколите, за сравнение на изборите през април миналата година са били 14 700, това добър знак ли е?
- Достатъчно висок е броят на сгрешените протоколи, което при всички случаи се отразява на отчитането на резултатите. Водят до необходимостта от поправянето на данните от тях. В тази връзка голямата част от тези грешки, при всички случаи, се дължат на липсата на достатъчно добро обучение на СИК-овете, защото допуснатите грешки се отнасят на първо място при отчитането на преференциите и на второ място при отчитането на действителни и недействителни гласове, посочването на броя на гласувалите в списъка и тези, които са се явили в избирателните секции и са гласували. Този брой на сгрешени протоколи все повече ще намалява, дори драстично, тъй като видяхме че на последните избори се използват все повече машините. Стои въпросът, че машините в определени случаи дадоха грешки, тъй като или изобщо не печатаха хартиена бюлетина, или я печатаха непълно.

- Възможна ли е манипулация в такъв случай?
- Не може да се говори за манипулация на резултатите от изборите, тъй като трябва да има доказателства, които да установяват манипулирането. До момента, до който няма такива данни, не бих могъл да коментирам.

- Отново броят на недействителните бюлетини е голям, как ще го обяснихте?
- До момента, в който нямаме анализ на недействителните бюлетини и тяхното отчитане, трудно бихме могли да дадем отговор за големия им брой и причината. Има случаи, в които самият избирател по някакъв начин прави грешка, най-често тя е свързана само с отбелязване на преференция, без да се отбелязва номера на партия или коалиция, която е подкрепена. Или често се слага „Не подкрепям никого“ и съответно преференция. Това също води до недействителност, също и не поставянето на печат. Това са най-честите грешки. Разбира се, би могло да има и други причини, като избирателят реши умишлено да направи невалидна бюлетината, най-често хартиената, може би, за да покаже отношението си към изборния процес. Би могъл да отбележи „Не подкрепям никого“ все пак. Но, за да можем да кажем какви са най-честите причини за недействителни бюлетини, трябва да се отворят изборните книжа и да се анализират невалидните бюлетини.

- В доклада на ЦИК още от миналата година се настоява комисията да бъде освободена от излишни технически дейности. Защо все още не е обърнато внимание на това?
- Трудно би могло да се отговори, търся логично обяснение за това. Аз имам някакво обяснение - фактът, че има един стремеж от страна на държавата, от страна на изпълнителната власт, да се прехвърли цялата дейност по организацията на изборите на ЦИК като постоянно действащ орган. Включително и онези технически дейности, които не са присъщи. ЦИК няма необходимите административен капацитет и условия, за да може да ги осъществява. Ако дадем премиер с машинното гласуване - комисията и към момента няма самостоятелни помещения и сграда, а машините се съхраняват в частен склад и в него е обособена част, в която под охрана се пазят всички машини. Всичко това затруднява работата на комисията - липсата на административен капацитет и помещения, и невъзможността за осъществяване на техническата подготовка самостоятелно. Това не позволява и да може да бъде натоварена с дейности, които излизат извън рамките на методическото ръководство, което осъществява ЦИК и съответно организацията на цялостния процес в изборите. Затова в годините назад органът на няколко пъти е поставял този въпрос, всички онези дейности, които са извън рамките на изборния процес, би следвало да бъдат възложени на изпълнителната власт, тъй като тя има административен и технически ресурс, с който да осигури правилното обособяване на цялостната дейност. Както в момента БНБ печата хартиените бюлетини, както и до момента възлагането на отпечатването на всички други книжа и материали се отпечатват от изпълнителната власт чрез Областните управи или общините. Така следва и дейностите от машинното гласуване да се предоставят на изпълнителната власт, която да ги съхранява и обезпечава.

- Ще има ли ефект от това, че в последните години ЦИК работи по-интензивно, с оглед на маратона от предсрочните избори?
- Техническото обезпечение на ЦИК постоянно се отлага и периодът се отлага. Тези въпроси винаги са оставят да се решат след изборите, надявам се този процес от едни избори в други, поне за момента, да бъде прекъснат и да има едно правителство, което може да поеме осигуряването на тези въпроси. От 2014 г. ЦИК е постоянно действащ орган и тя трябва да намери своето място сред другите държавни органи. Защото ЦИК извършва своята дейност и между изборите. Тази активност през целия мандат може да се постигне чрез осигуряване на този капацитет.

- Кампанията в интернет и агресивната агитация в деня на вота не е ли редно също да подлежат на регулация?
- Наблюдаваме последните години, че предизборната кампания се премества от участие в медии и класическите форми на предизборна кампания в социалните мрежи, в интернет , където все повече политици и партии участват активното и интензивно, и търсят контакт с избирателите. Отправят послания там. В тази посока има какво да се предложи за промени в ИК, тъй като социалните мрежи и всички канали за информация остават извън обсега на контрол на ЦИК и останалите органи. Тук това, което действа са механизмите, които самите тези социални медии са въвели във връзка с публикуването на политическа кампания и с оглед на публичност за средствата, които се използват в тези кампании. Но те са извън границите на България и следва да се изисква информация от самите социални мрежи. Би могло да се помисли и да се въведат онези регулации, които се въвеждат на ниво Европейски съюз, където политическата кампания, водена в социалните мрежи, е в погледа на Еврокомисията, и така да се обхване целият съюз.

- Трябва ли да се промени Изборният кодекс?
- Трябва да се направят поправки на отрицателните явления, с оглед на последните избори. Тук виси въпросът кой от способите на гласуване ще остане - машините в този си вид или други технологии, които да облекчат дейността на СИК-овете. Стои и въпросът - ако машините останат и е необходимо цялостно разглеждане на Изборния кодекс? Тъй като в основата си той е създаден за хартиено гласуване основно. Има нужда машинното гласуване да бъде преразгледано. На следващо място стоят въпросите, свързани с предизборна кампания. На едни текстове, които бяха коментирани. Например, район Чужбина да се обособи като самостоятелен със собствени кандидати. Границите и мандатите му да бъдат уточнени също. Това са въпроси, които все още нямат решение. Те бяха отложени за 2025 г., но при следващи избори това ще бъде основен въпрос. Дали Изборният кодекс да се променя изцяло или само да се нанесат поправки, изменения и допълнения, при всички случаи трябва да бъде подложен на широко публично обсъждане.

- Как си обяснявате предпочитанията на столичани да гласуват с машини, а в страната да е предпочетена хартиената бюлетина?
- Това се дължи в повечето случаи на липсата на доверие за гласуване с машина не само в провинцията, но и в градовете, защото си спомняме, че и в предходните избори се говореше за грешки с машините. В големите градове предпочетоха машините младите хора. Разбира се, това е въпрос на личен избор, но виждаме, че всяка една технология не следва да бъде разглеждана като панацея, която ще реши всички въпроси.

Нашият гост

Д-р Александър Андреев е роден в София. Средното си образование завършва в Държавен италиански колеж “Е. Ферми” в Мадрид. Завършва Юридическия факултет при Софийски университет “Св. Климент Охридски”, защитава докторска дисертация на тема “Правен режим на Европейското дружество”. Завършва магистратура по специалност “Счетоводство и контрол” към Финансово-счетоводен факултет към УНСС. Работил е в ЦИК от 2007 година, бил е два мандата говорител на комисията и председател ЦИК.