Пишат учебник и предлагат матура по предмета

10 000 хлапета са били изследвани

Българските ученици от 1 до 12 клас показват шокиращо ниски резултати в намалените до парадоксален минимум часове по физическо, като не заслужават повече от оценка “Добър” 4. Масово резултатите от покриването на нормативите са за двойки, което налага подобряване на обучението и оценяването на децата. Това сочат данните от изследване, което се провежда в рамките на настоящата и следващата учебна година в средни училища в България.

Проучването е обхванало 10 000 деца и предстои да изследва още 3000, както в София, така и в Бургас, Габрово, Пловдив и Плевен. То е част от съвместен проект за моментното състояние на физическата дееспособност на учениците на Министерството на образованието и науката и екип преподаватели от Националната спортна академия.

Изследва се физическото състояние на организма на ученика и по-точно на неговите двигателни качества - бързина, сила, издръжливост, ловкост и гъвкавост, съобщиха от МОН за “Труд”.

На база на резултатите експертите ще работят върху нови нормативи по физическо, както и върху създаването и въвеждането на учебник по предмета и дори матура след 12-и клас, така че да бъде обърната негативната тенденция българите да бъдат най-болното население в Европа.

“Наложи се проектът да бъде създаден в много бързи срокове, защото състоянието, в което се намират децата и учениците, е много тежко и изисква бързи и крути мерки”, каза пред “Труд” ръководителят на проекта доц. Каролина Лазарова, завеждащ катедра “История и теория на физическото възпитание” в НСА.

“От 1-ви до 4-ти клас, особено при първолаците, положението е трагично. След това в 5-6-и клас се получават малко по-високи оценки и след 8-и клас отново рязко падат. Особено в 12-и клас нивото на развитие на издръжливостта и на бързината е страшно ниско”, посочи координаторът на проекта доц. Тодор Маринов от НСА.

Оказва се, че нито едно момиче от първи клас не може да покрие нормативите за отличен. При момчетата ситуацията е аналогична.

При учениците от двата пола в 6,7 и 8 клас също доминират ниските оценки. Негативната тенденция продължава в гимназиалния етап. Над 40% от момчетата получават “Слаб” на тест “Скок на дължина от място”.

“Последно нормативите са актуализирани през 1993 г. Предлагаме по-адекватни тестове, които да бъдат осъвременени с опит от Европа и САЩ. Това ще се случи в края на изследването ни”, разясни доц. Маринов.

“Единственият предмет в училище, по който няма учебник, от който децата и родителите да погледнат и да се учат, е физическото възпитание. Имаме идеи как да се въведе в първи клас. Той ще бъде със снимков материал и знания, които да показват необходимостта от движение. Това е големият проблем – хората не знаят тези ползи. Те търсят решения, лечение с движение, чак когато закъсат”, обясни специалистът.

“Учебникът ще свърши прекрасна работа. Установили сме, че това дава възможност да се възстанови разрушената връзка учител, родител и дете. Може да звучи смело, но матура по физическо възпитание и спорт, също би допринесла за започването на решаването на проблема”, категорични са преподавателите от НСА.

Нормативите в действие

600 метра бягане са непосилни

Тестове, които се изпълняват при изследването на учениците, са 50 м гладко бягане от висок старт, скок дължина от място, хвърляне на плътна топка, коремни преси и бягане на 300 и 600 ме. При малките - 200 м.

Децата не успяват да завършат дългото тичане дори с ходене, а оценките, които следва да им се поставят са между 3 и 4, а повечето са двойки.

„Ако не се направи нищо, отново ще сме на първо място по сърдечносъдови заболявания, гръбначни изкривявания, затлъстяване. Все по-болни ще бъдат хората, а това е свързано и с редица психически заболявания. Всеки трети в страната е с депресия. В САЩ отдавна са намерили формулата как да се справят - чрез редовни физически упражнения и създаване на навици у децата в училище“, посочиха доц. Лазарова и доц. Маринов.

Тревожна здравна статистика

Най-мързеливи и обездвижени сме в ЕС

Трябват преподаватели в детските градини

Ние сме на първо място не само сърдечносъдови заболявания, но и по гръбначни изкривявания, а това са все тревожни статистики. Последните изследвания на Евробарометър сочат изключително тревожни данни за физическата активност на българите – на последно място сме в целия ЕС, разтревожени са преподавателите от НСА.

Мисията им в случая няма да са новите тестове по физическо, колкото да се намерят начините, по които да се подобрява дееспособността на децата. “Защото е лесно да намерим нови тестове, лесно е да направи нормативи за тях, но трудното е да се осъзнае необходимостта от движението и да намерят пътищата за подобряване. Това е сериозен социален проблем”, посочиха още те и допълниха, че физическата активност е четвъртият рисков фактор за смъртността на населението, което не се осъзнава почти от никого у нас.

“Повечето хора знаят, че спортът може да подобри резултатите на децата в училище, но не го осъзнават. Усещат в последствията по-късно. Според СЗО дете в първи клас трябва да има час активност на ден. У нас имаме 2-3 пъти в седмицата по 30-35 минути активност”, посочи доц. Тодор Маринов и заяви, че липсата на учител по физическо в детските градини също вреди на децата.

Има случаи, при които от физическо се освобождават здрави, прави деца, допълни доц. Лазарова.

Ползи

Решение за агресията

Агресията в училище също е голям проблем. Децата са затормозени, психически и физически негодни. Това са ефектите от този начин на живот без спорт, категорична бе доц. Лазарова.

“Доказваме, че физическата активност съдейства и за понижаване на агресията, проявите на насилие. Намерили сме място на това и как се отразява физическата активност на психическото здраве. Жестоки стават децата от липсата на знания на първо място и на второ – те няма къде да изразходват своята енергия. Ако има къде да спортуват и се изморят, няма да са агресивни”, смятат преподавателите от НСА.

Изменения

Раздразнителност и проблеми с храненето

Страдат мускулите, ставите и психиката

Ограничената двигателна активност, каквото се наблюдава при учениците, води до сериозни дистрофични изменения на мускулната тъкан, сочат научни данни в областта на физическото развитие.

Намалява се подвижността на ставите. Нарушава се не само моториката, но и нейната регулативна система. Продължителното обездвижване води до отрицателни изменения на храносмилателната и дихателната система, на бъбреците и водно-солевата обмяна. Нарушават се функциите на жлезите с вътрешна секция. В следствие, на което се нарушава дейността на висшата нервна система и психика. Нарастват раздразнителността и умората. Всичко това възпрепятства, както поддържането на добро здраве, така и усвояването на учебното съдържание по физическо.