Драгомир Стойнев, БСП: Цацаров е силна кандидатура за шеф на КПКОНПИ

Кметът на Перник: Ефектът от водния режим засега не е такъв, какъвто всички желаем

Защо отрязали 100-годишно дърво в Македония?

Почистват от дървета 10 км пътища в Шуменско

Болници си прехвърлят 3-годишно дете с апендицит – спасили го в „Пирогов“

Black Friday за напреднали Как най-добре да се възползваме от кампанията?

Изписват натровените деца от болницата в Ямбол

Петима загинали при експлозия в цех за фойерверки в Италия

Унгария с вето срещу резолюция на ЕС за годишни доклади за върховенството на закона

Джейн Сиймор – секси и на 68

Доналд Тръмп: Не съм искал нищо от Украйна

Папа Франциск отправи призив за опазване на жените и децата

Турция е задържала адвоката на германското посолство за шпионаж

Край на политически таргетираната реклама в Google

Мицотакис: Гърция достигна лимита си по отношение на бежанците

Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, пред „Труд“: Грантовата интелигенция заслужава само презрение

Зад маската на демокрацията някои хора станаха съучастници в разпада на нацията

Преди Деня на народните будители разговаряме с председателя на СБП за това колко трудно кореспондира този ден със съвремието. Вярна ли е днешната теза, че българите заспиваме лесно, но се будим трудно. Каква е ролята на интелектуалците като съвременни будители – опитомени ли са те от властта или има и луди глави. До какво може да доведе пренаписването на учебниците по история и литература – за всичко това откровено с Боян Ангелов.

– Когато наближи Денят на будителите, патриотизмът ни излиза наяве, почитаме и се сещаме за онези българи, които ни държат будни и днес. Но този ден, като че ли трудно кореспондира със съвремието – така ли е, господин Ангелов?
– Имало е време, когато народът ни е бил заспал, по-точно – бил е приспан, поради исторически обстоятелства. Съдбата на България е трагична и ако не е бил XVIII век и Паисий Хилендарски, не се е знаело какво може да се случи. Защото по онова време едни от най-големите умове на България са били привлечени от т. нар. Мегали (велика) идея на гърците за възстановяване на Византия. Тогава България е била под двоен гнет – и политически, и духовен. И един монах в скромна килия на един скромен манастир с паче перо спасява българската нация, като пита тези, които са обърнали гръб на България: „О, неразумни и юроде! Поради що се срамиш да се наречеш българин?“ Как смятате – не се ли случва сега нещо подобно в България? Никога не може да се повтори, но чуждопоклонничеството, това че родителите съветват децата си да заминават в чужбина, защото там е животът, да учат английски – всичко това не е ли разрушаване на Отечеството, разрушаване на България!

– Защо будителите виждат нещата не само напред, а с векове напред? Колко е вярна и днешната теза, че българите заспиваме лесно, но се будим трудно?
– Тук пръст има Съдбата и това, което някои политици, историци и анализатори искат да внушат, че петте века робство са били абсолютно разрушителни за България, че не е останало нищо от България. Това не е вярно. Духът е нематериален и той не може да бъде разрушен. Но да си припомним кои са първостроителите на руската църква – това са Киприан, митрополитът на Москва, Григорий Цамблак – най-верните хора на партиарх Евтимий Търновски. По този начин българската кирилица отива в Русия и заживява свой нов живот. По същото време българските манастири са живи и духът не е унищожен. Това е като свещ, която тъкмо да угасне, но се е разгорява и става пламък. Първи сред будителите е великата четворка на ранното ни Възраждане – Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски и Неофит Бозвели, след това и техните следовници.

– Универсален будител е учителят – този, който показва света на децата. Днес обаче учителите не са на този пиедестал, защо?
– В последните няколко десетилетия в България не се прави почти нищо за образованието, което истински да реформира сектора. Сигурно веднага ще ме репликират, че се пишат нови учебници и т. н. Имам педагогическо образование в Швейцария и мога да направя някакво сравнение. Не искам да омаловажавам труда на Министерството на образованието и на българските учители. Но съм против това да се посяга на знакови произведения на литературата и да се политизира българската история. Не може в името на някаква политкоректност да се изопачава историческата истина. Не може да казваме, че не е имало турско робство, а някакво владичество или присъствие. Че е нямало Априлско въстание, Баташко клане, че няма Шипка, и че те не са необходими за националното достойнство. Ако на някой грък му кажат, че Термопилите не са съществували и не е имало спартанци, не зная как той би реагирал. А нашата реакция е все едно нищо не се е случило.

– От известно време новата опорна точка е да се казва Освобождението на България и толкоз. Без да се упоменава от какво.
– И ако последва въпрос: „От какво?“, се започва едно мънкане и потриване на ръце… Това е също прикриване на истината и от него нямат полза нито България и българското правителство, нито Турция и турското правителство. Ние сега живеем в други реалности, но случилото се, макар и преди векове, не може да бъде отминато. Защото без история няма настояще, а без настояще – няма бъдеще.

– Но вина за това нямат ли и днешните интелектуалци, защото те трябва да са будителите на нацията? Те обаче са или с властта, или против нея, а най-много са снишените…
– Удобните, послушковците и поддаващите се на манипулация са най-опасните. Така е било винаги, така е и днес. Как да отречем нашето Възраждане, героизма на българския народ? Преди няколко десетилетия не се казваше нищо за героизма на българите по време на Първата световна война. Сега се видя, че българската армия се е сражавала срещу цяла Европа и я е победила. Армията ни е била непобедима и само лошата политика е направила така, че България да бъде унизена и победена. Като подписването на Ньойския и други договори, които унизяват българския народ. Но българският войник е показал с доблестта си, че е готов да загине за своята земя.

– Но всяка една уважаваща себе си европейска държава защитава своята история, ние обаче заради срам или заради измислена от нас политкоректност я променяме без да ни мигне окото?
– Разбира се, че всяка достойна страна защитава историята си. Никой германец например, не би си позволил да каже лоша дума за Гьоте или други от големите немски писатели. Докато ние позволяваме на висок глас да се твърди, че Ботев и Вапцаров били някакви терористи! Това е дъното, защото преди всичко те са национални светини и гениални поети. Зачеркваме не само нашата история, но и литературата, и достойнството ни. Често заравяме главата си в пясъка след подобни срамни изказвания, на които се дава публичност, и толкоз…

– При нас властта понякога е криворазбрана от тези, които я упражняват. Защо винаги властта, която и да е тя, се страхува от тези будители и ги обрича на забрава? А повечето от тях са били и луди глави.
– Властта е преди всичко отговорност и добротворчество, но в наше време мнозина влизат в нея неподготвени. Не може един човек да използва материалните блага заради това, че е овластен, а в същото време да се разминава с просяци по улиците. Това е неморално. Преди промените ние живеехме в един фалшив свят, в който смятахме, че всички трябва да бъдат равни, но знаем, че не всички бяха. Сега зле разбраната демокрация не е нищо повече от див и варварски капитализъм. Нашият път днес е пътят на конвергенцията.

– Не можем да се отърсим вече 30 години от омразата, а това пречи на духовното израстване на нацията и ние си оставаме на много ниско стъпало. Толкова ли е трудно ако не да се обичаме, то поне да се търпим?
– Много често си мисля какво поражда омразата. Явно, насаждането u е нужна някому. Още навремето Макиевели е казал: „Разделяй и владей“. Така се насъскват едни групи срещу други, а партиите – особено тези без точни идеологии, всъщност работят за насаждане на омраза. Разбира се, не може без политика и партии, но не мога да си представя защо ако обичаш някого, трябва да мразиш другия.

– Какво имате предвид, може би вечния спор на филите и фобите?
– Да, и бързам да призная, че съм русофил по наследство, защото моят прадядо е бил в знаменната рота на Трета опълченска дружина, бил се е заедно с русите за свободата на България. Е, сега нали някои твърдят, че не е имало нужда, защото е нямало робство. В същото време съм завършил второто си висше образование, имам докторат в Западна Европа. Не мога да мразя Западна Европа, прекланям се пред немската, пред френската култура, не мога да кажа нищо против Америка, защото в САЩ и Канада живеят поне 1 милион българи и тези държави са дали подслон на моите съотечественици. Не мога да кажа нищо против арабите, китайците… Защо трябва някой да казва, че ако обичаш едните, другите непременно трябва да ги мразиш? Преди всичко трябва да обичаме семейството и Отечеството си. А който мрази моето Отечество, няма как да го обичам.

– Будителите виждат по-напред и по-надалеч. Има ли такова личностно развитие днес? Само ще припомня известният факт, когато преди век българите отиват не под прозорците на генералите и политиците, а под прозорците на Вазов, за да го попитат какво да направят. Сега има ли на кого да повярват?
– Много се надявам да има будители, без такива хора не може да има просперитет нито една нация. Има ги, но не бих споменал имена, те ще бъдат осветени от времето. На тези хора се крепи бъдещето на България. Почтеността е такова понятие, което нито се купува, нито се продава. То е вътре в човека. А този, който се смята за благороден и много постигнал, ако тръгне против националните ценности, е загубен.

– Говорехме и за интелигенцията, която днес е двулика, че и трилика. Какво ще кажете за тази нейна част, която съществува само заради грантовете? Тя е и най-гръмогласна.
– Презирам ги най-дълбоко. Защото те не служат на българската кауза. От една страна се борят против комунизма и социализма, който отдавна го няма, но действията им сега са другото лице на зле разбрания интернационализъм. Представяте ли си разсъжденията им – „защо ни трябва българска история, като имаме световна, ние сме граждани на света и всеки от нас може да отиде където поиска“. Много интересно как човек ще отиде, където и да е, като има в джоба си само 200 долара? Свободният човек трябва да има достатъчно материални блага, за да бъде независим. Затова тези т. нар. интелигенти, които смятат, че по такъв начин могат да осъществят соросоидните си идеи, трябва да знаят, че са обречени на презрение не само от мен.

– Не стават ли такива хора по този начин съучастници в разпада на нацията?
– Разбира се, че са съучастници. В началото на демократичните промени се появиха хора, които зад маската на демокрацията започнаха да правят точно това. И то пролича най-вече в министерствата на културата и образованието, където точно те говореха в първите години, че държавата не трябва да помага на културата, защото тя е един вид търговска дейност и може да си се възпроизвежда. Видяхме какви кичове се появиха в българските театри, какви обслужващи политиката филми се снимат непрекъснато, дори и книги, за съжаление. Всички тези творби окарикатуряват българската история и за това получават и награди, дори международни. Цинично е.

– Властта винаги ли успява да опитоми интелигенцията? От това следва и другият въпрос – защо интелигенцията позволява на властта да я опитоми? А уж я сочим като будител.
– Учудва ме друго – щом учителите са будителите, защо те не се възпротивят на учебните програми, при които се заменят знакови творби на български писатели с нещо, което нищо не значи? Не се подменят само български творби, а и от световната класика. Доколкото разбирам, вече не се изучава Гьоте и „Фауст“. И защо – не ми е ясно. Не следя вече всички промени, може някой опонент да ми каже, че се изучава някъде извънкласно, защото за всяко нещо такива хора имат отговор. Ако няма стиховете на Ботев, на Вазов от „Епопея на забравените“, ако не се изучава „Под игото“, Николай Хайтов, Валери Петров – българската литература ще загуби много и поколенията българи ще познават само второстепенни литературни произведения. Макар и не лоши, но второстепенни.

– А опитомяването? Както при Живков преди, и сега властта обича да държи интелигенцията като пажове, като дворцова прислуга, и сега има такива, виждат се, появяват се веднага щом политиците имат нужда от брошка и застъпници…
– Точно това се наблюдава и днес, за съжаление. Не е трудно да видиш и направиш сравнение. Но още по-печалното е, че хора, служили на онази власт преди, продължават и днес по същия начин. За новите интелигенти същото. Има хора, които още служат – преди на онази власт, сега на новата. Всичко зависи от човека, и е добре, че по-голямата част са приели да запазят достойнството си и дистанция от властимащите.

– Но при мнозина има и друго – оттеглят се и мълчат обидени, това не е ли също лицемерие?
– Мълчат, защото не им се дава думата. В големите телевизии съществува затъмнение спрямо стойностни литературни творби. Аз съм председател на съюз, който събира повече от 800 поети и писатели, има великолепни сред тях, но още не съм видял те да се появяват на екран или на страниците на голям вестник. Това е така, защото има набор от удобни писатели, от удобни интелектуалци, които няма да кажат нищо против властта, и които ще твърдят гръмогласно колко добре е днес в България. За съжаление, за това се използват интелектуалци. И се насажда тезата, че писателите трябва да пишат за всичко друго, но не и за това, което се случва днес. Има толкова страшни книги от съвременни писатели, които показват живота такъв, какъвто е – без никаква маска и грим. Радвам се, че има български писатели в чужбина, които казват истината право в очите. Те са част от надеждата за незабрава.

Нашият гост
Боян Ангелов (1955) е роден в Панагюрище. Завършва СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. Защитава докторат в Института за философски изследвания към БАН, има докторат и от Академия за педагогически науки в Швейцария. Бил е зам.-председател на Съюза на народните читалища. Автор на 25 стихосбирки. От края на 2012 г. е директор на издателство “Български писател”, а от юни 2014 г. – председател на Съюза на българските писатели. През март 2019 г. спечели Национална литературна награда “Христо Смирненски”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.