Васил Найденов е любимият изпълнител на няколко поколения българи. Още от малък той започва да свири на пиано, заради майка си Маргарита, която е била оперна певица. По-късно завършва Консерваторията със специалност „пиано“ и започва да се изявява на сцената като пианист на „Златни струни“. През 1975-та година става вокал на група „Диана Експрес“, с която записва първия си голям хит –„Синева“. Пробивът му като самостоятелен изпълнител идва с песента от филма „Адаптация“, която става „Мелодия на годината“ през 1979-та година. Същата година той печели и Първа награда на „Златният Орфей“ с „Предутрин“. Почти всяка  следваща негова песен става безспорен хит, а албумите му се продават с рекордни тиражи. Васил Найденов многократно е избиран за певец на годината в анкетата на радиопредаването „Музикална стълбица“. Освен в България, той има звезден статут и в Русия, както и в съседните ни страни. От дълги години негов импресарио е Ивайло Манолов, който се грижи професионално за неговите ангажименти. Известният изпълнител е носител на редица награди, сред които почетния знак на президента, връчен му от Георги Първанов, орден „Кирил и Методий“ - огърлие, както и „Златен век“- огърлие, за приноса му към българската култура.

- Г-н Найденов, какви нови неща да очакваме от Вас през новата година?
- Аз никога не планирам новите неща. Не разбирам хората, които казват - тази година ще направя толкова песни, тази толкова… Каквото е рекъл Господ, защото човек не може да натисне копчето и да си каже, че точно сега ще пише музика. В момента имам една нова песен „Там на завоя“, но още не е напълно завършена. Бяхме направили тази тема отдавна, но аз я бях захвърлил, обаче моя китарист Бозо - Стоян Бозов, натисна за нея и накрая нямаше къде да ходя и направих текста. Едно младо момче – Богомил, ми помогна за думичките, а Стефан Димитров е автор на музиката. С Братя Аргирови я изпяхме в Новогодишната програма на Нова ТВ, въпреки че не е напълно готова. Вече има предложение от шефа на „Бг радио“ Николай Янчовичин, да я мастерираме в Лондон в известното студио „Аби Роуд“, в което са работили „Бийтълс“! Никога досега не съм давал в чужбина да правят мои песни. „Там на завоя“ ще е първата.

- А какво се случва на този завой?
- На този завой се случват много неща. Видяхме се един ден с Братя Аргирови, които са и продуценти на песента и разсъждавахме как да  снимаме видеото. Аз вече съм говорил с едно момиче и едно момче на 14 години, с много последователи в интернет, да ги снимаме в клипа. Сюжетът ще е за двама влюбени, които „на завоя“ ги виждаме като малки, а след това камерата ги показва пораснали, но все така силно обичащи се, а любовта се оказва по-силна дори от смъртта... В ролята на порасналото момче ще е Владимир Зомбори, който се включи с голямо желание в проекта. За дамата все още умуваме коя да бъде. 

- Как се спряхте точно на Владимир Зомбори за клипа? Той пя Ваша песен в „Като две капки вода“…
- Да, казаха ми да погледна неговите изпълнения и наистина се оказа интересен - и като певец, и като фигура. Не е тривиалният пич на България – у нас всички се правят на това, което не са – на много големи мъже, силови любовници, големи тарикати… Обидна е тази система, включваща и жени, показващи деколтетата си и демонстрации на скъпи коли - тази бутафория вече идва в повече. Затова аз направих нещо много земно, даже малко наивна я направих песента - тя започва като детска приказка, защото исках да има наивитет и човещина. В момента не само у нас, а и в световен план компютрите стават водещи и изстудяват връзките между хората, а човешкото същество има нужда от нормални отношения и любов. Нарочно го направих така - да бъде човешко и да има природа, както в „Планината Броукбек“ и в „Козият рог“. Макар да са в различни епохи, в тези два филма се доказва, че човешкото същество може да бъде щастливо с природата, с планината и с любовта. В тях човешките отношения и обичта са по-силни от всичко, така е и в „Там на завоя“.

- Наближава края на 2024 година, с кои събития ще я запомните най-силно?
- Човечеството ще я запомни с тези войни, с тази агресия и геополитически интереси за завладяване на територии - все едно от кой лагер идват. Най-тъжното е, че обикновеният човек е нещастен, унищожават домовете, отнемат децата и човешките животи, докато тези, които създават тези войни не отиват на преден план на фронта. През първобитно общинния строй на предна линия е бил пълководецът, или вождът на племето, а тези днес, които диктуват как да живеем си седят отзад и командват, а напред пращат млади деца, които биват убивани. В тв-предаване си позволих да кажа на един военен, като дават много акъл да сложат каска и да покажат на предна линия как да се воюва! Лесно е да коментираш от студиото и да даваш акъли. Вълнува ме и това, което още Ванга предвиди - влизането на всички тези чужденци и мигранти в Европа, те вече са във всички столици. Мои приятели, които живеят в Лондон и Берлин ми казват: „Ние просто не можем да видим бял човек!“ Моите уважения към тези хора, но това завземане на територии също е притеснително …

- А кое е най-хубавото нещо, което Ви се случи през годината и как успявате да останете все същия вулкан от енергия на сцената?
- Може би точно песента „Там на завоя“. Самият факт, че се събуждах и ставах с тази песен, а после сядах да пиша и не заспивах до късно и това на седемдесет и кусур години – явно имам някаква енергия, което ми помага и на сцената. С моята група имам по няколко участия всяка седмица и без да се хваля пред медиите съм най-работещият български музикант. Мои колеги непрекъснато се хвалят в интернет и по телевизията със заетостта си, но тези хора, които непрекъснато се хвалят и доказват не са сигурни в себе си. Човек, който е уверен, не е необходимо денонощно да си прави хвалебствия по медиите. За мен е важно, че още първия път, когато изпях новата ми песен на участие и хората веднага реагираха бурно и беше „уау“! Така съм я измъдрил, че буквално вече я мразя - щом не мога да се отърва от нея, значи е хит! Въпреки че медиите почти не пускат песните ми, след години „Там, на завоя“ ще се пее. В това не се лъжа и мога реално да преценя, че ще е от най-петите ми песни. На много колеги ротациите са денонощни – направо космически, но след година не чуваш песните им. Аз обикалям повече в градовете и така представям песните ми и те стават популярни, както стана и с „Там (След края на света)“, от филма на Иван Ничев. 

- Какво е Вашето пожелание за новата година?
- Да си пожелаем първо здраве, без здраве нищо няма значение - пари и популярност се печелят. Не знам дали са щастливи тези, които имат много пари - не съм сигурен, защото ако някой пее на най-богатите хора, това може би съм аз и определено съм приятел с тях и съм се убедил, че здравето е най-важно! В това забързано ежедневие все повече се отчуждаваме един от друг и ставаме „фалшиви герои“, както пее Тодор Колев, който безкрайно обичам и уважавам. Затова е хубаво да се приземим, както ние, така и хората около нас, защото не можем да бъдем вълци-единаци. Политиците също трябва да се приземят и повече да мислят за своите гласоподаватели, защото тези хора са ги издигнали на това ниво и те са длъжни на обикновения човек.

- Приемате ли визитата на Орбан в България за позитивен знак?
- При положение, че Орбан е казвал, че по време на неговото господстване в ЕС е допринесъл ние да влезем в Шенген, трябва да бъдем позитивни към визитата му, но какво са говорили с Радев - не знам. Аз почти пях на Орбан преди две години, когато го преизбраха. Тогава бях поканен от една дама, чийто съпруг е унгарец и е в правителството на Орбан, да пея на един нейн празник. Благодарение на тях, имах допирни точки с хора на най-високо ниво в Унгария. Някои от тях се занимаваха със земеделие и бяха на ниво министри, а като разбраха, че сме българи казаха такива красиви неща за нас. Например, как техните баби и дядовци са се учили от българите на овощарство, когато те са ходили да гурбетстват по Дунава. А политиците днес какво направиха?! Виждаме как толкова време не може да се състави правителство - всеки има свое лоби и его, а няма обща цел. По този повод, преди броени дни си правихме майтап с едни хора - казах им, че и аз имам политически отбор и го доказах. Отидох в „Токуда“ и  влезнах в рентгенологията, където две жени ме преглеждаха и им казах: „Ще се разпишете ли да имам партия?“, а те: „Веднага се подписваме!“ Получих същия отговор от лекарите и от други хора. След това се майтапихме на всеослушание в едно заведение как ще направим партия и в кръга на шегата веднага получихме 40 подписа от хората, които ни бяха чули! (Смее се.)

- Една от целите на Вашата партия сигурно ще е за повече българска музика в ефира?
- Преди години ходихме с шефа на „Музикаутор“ Иван Димитров да лобираме да има 33 процента българска музика в родния ефир, но ни казаха, че това е посегателство към мисленето на журналисти и редактори и връщане към времето на Тодор Живков! В Гърция явно има такова „посегателство“ да се пуска гръцка музика, в Турция - турска, в Сърбия - сръбска, явно те са по-тъпи държави от нас, щом позволяват подобно „посегателство“! Една от причините да не правя повече българска музика е точно това - за какъв зор трябва да се боря, като накрая не го чувам по радиата?! Аз имам достъп до хиляди хора и не ми се налага да минавам през тези радиа, но колегите трябва да се борят за правата си. С Богдана сме го изпели много вярно: „А ние седим и чакаме сам да ни дойде светът!“ 

- Вашите песни са обичани и се знаят наизуст и от много млади хора, за които сте любим изпълнител – как си го обяснявате?
- Между другото, даже повечето хора са млади. Хората на моята възраст не могат да дойдат по ред причини – имат ниски пенсии, да не кажа смешни и не могат да си позволят да влезнат и да пият уиски, камо ли да седят до един, два, или три сутринта, когато отдавна са си легнали, или са пред телевизора. Пенсията едва им стига за лекарства и за най-необходимото. Публиката ми наистина е изключително млада, а интернет ми помогна те да знаят песните ми. Аз почти нямам видеоклипове, но младите си направиха собствени клипове на песните ми - взимат от игрални филми, от игри, или мултипликации и правят всякакви варианти и песните ми станаха известни в интернет. Така се случи и с „Болката отляво“, която в началото имаше бурен неуспех и не е пускана много по радиата, но в последните две-три години минава на ура!

- Вие получихте награда за цялостно творчество от престижните  „Sanremo Music Awards“. Тъжно ли Ви е, че италианците успяха да запазят фестивала в Сан Ремо през годините,  докато нашият „Златен Орфей“ отдавна е само спомен?
-„Сан Ремо“ си е „Сан Ремо“ – имат световна марка, която пазят - нормално е. В това отношение ние имаме странен подход - величаем всичко чуждо - чуждото кино, театър, балет, музика, а имаме много добри образци. В нормалните държави уважават себе си и традициите си, а тук това е дефицит. Тук не можем да уважаваме нашите хора, един Милчо Левиев, за да стане световен пианист отиде при Дон Елис, а Милчо беше гениален музикант.

- Бяхте специален гост на концерта на Лаура Паузини в София. Какви са впечатленията Ви?
- След концерта бях поканен от мениджъра й да се видя с нея и й поднесох цветя. Тя е много темпераментна - прегърна ме, целуна ме, въпреки че не се познаваме. Предишният ден на мое участие дойде певицата Паула Павлова-Ерилиен, заедно човек от екипа на Паузини, който отговаря за мултимедията и видеоефектите. Той е работил и с Рамацоти. За концерта на Лаура Паузини  в „Арена София“, пристигнаха 80 души екип и 10 тира с апаратура - човек вижда за каква техника и организация става въпрос...

С италианската звезда Лаура Паузини, след концерта ѝ у нас, на който бе поканен лично от екипа й.

- Познавате ли се с някоя от италианските музикални легенди?
- Преди години бях на участие в дълбоката провинция и в гримьорната се срещнах с Джани Моранди! После случайно видях една статия, закачена на стената до огледалото, в която разбрах, че той е дошъл в България покрай наш футболен клуб, а в интервюто с него го бяха попитали какво знае за България и той отговорил: „Христо Стоичков и Васил Найденов!“ Почувствах се горд и след това много емоционално пях в залата.

- На финала на най-гледания филм у нас „Гунди – Легенда за любовта“, звучи песента „Синева“, в изпълнение на Мария Нейкова, а всички сме я чували във Вашата интерпретация. Знаехте ли за тази нейна версия?
- Наистина бях учуден, когато разбрах, че Мария е пяла „Синева“, а аз не бях чувал за това! Съвсем скоро, в един тв-филм за нея видях, че и тя я е изпълнявала. Безкрайно харесвах Мария Нейкова, но за съжаление не я познавах лично. Тя колко много неща е написала…, но е достатъчно, че е направила песента за „Козият рог“ – това е страхотна емблема! Музиката на „Синева“ е на Александър Йосифов и навремето Ванко Пеев се свърза с мен и ми я даде като материал. Аранжиментът направи Митко Щерев.  После „Синева“ постигна доста висок тираж. По това време в „Балкантон“ ни правеха едни класации по тиражи - Лили беше най-първа, след това „Щурците“, след това аз. Тогава много вървеше българската музика.

- Близки ли бяхте с Кирил Маричков и „Щурците“?
- С „Щурците“ сме работили заедно, по идея на Ивайло (импресариото Ивайло Манолов). Направихме цяло турне в Америка с тях и Валя Балканска. Тогава и Пеци Гюзелев беше още жив. Концертите откриваше Валя Балканска, след това бях аз с моята група и накрая закриваха „Щурците“, а аз излизах да пея „Клетва“ с тях. Страхотно минаваше и имам много приятни спомени. Когато Вежди Рашидов беше министър на културата, поканих Киро Маричков и Косьо от „Тангра“, защото бяха интелигентни момчета - да говорим по темата за пенсиите на музикантите. Де факто разговорите ни дадоха резултат, но чак сега и за съжаление нито Киро, нито Косьо можаха да дочакат своята пенсия. На поклонението на Кирил Маричков казах, че той е един незастаряващ Дон Кихот!

- В какво вярвате?
- Аз вярвам в силата на Господ! Вярвам, че има някаква енергия, дали ще се нарече Господ, или по друг начин, но вярвам, че има нещо. Човек, ако не вярва в доброто и някаква сила направо е загубен. Ако е вълк единак, каквито са в някои партии, се увълчват - човек трябва да може да се приземява и колкото и пари да получава, да знае какво е и какво не е.  Точно Русев казваше нещо много умно: „Внимавай, ако започнат всички да те хвалят, това е началото на края.“