Иван Михайлов, гл. изп. директор на Американската търговска камара в България: България не успява да се представи като държава, в която бизнесът се чувства комфортно

Европа започва да става заложник на идеалистични цели в неравностойното глобално икономическо състезание

Неотдавна беше проведен Софийски икономически форум, акцент на който бяха геополитическите промени и въздействието им върху Югоизточна Европа. Предстои да бъде приет бюджет за настоящата година. С въпроси геополитическите промени какво влияние оказват на бизнеса и на инвестициите в България, какъв е ефектът от приемане на еврото, какви трябва да бъдат основните параметри на бюджета за 2026 г. и какви са основните проблеми на бизнеса се обърнахме към Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България.

- Г-н Михайлов, неотдавна беше проведен Софийския икономически форум, акцент на който бяха геополитическите размествания и въздействието им върху Югоизточна Европа. Геополитическите напрежения оказват ли влияние върху бизнеса?
- Шестият Софийски икономически форум постави редица от важните за България, Европа и света теми. Ние живеем и работим в един взаимосвързан свят, в който сега текат както тектонични, така и много видими процеси на промяна на силите, приоритетите и дори има и ценностно преориентиране. В близки разстояния до България се водят две войни (руската война срещу Украйна и войната на Израел срещу „Хамас“), а други локални конфликти имат потенциала да прераснат в регионални (в Близкия Изток, Иран и Судан). Тази съвкупност от процеси се допълва от политическата раздробеност и нестабилност в България, която оказва влияние върху инвестиционния климат и бизнес средата у нас. Видя се ясно, че войните (колкото и цинично да се струва на част от гражданите) пораждат движещи сили в икономиката и дори създават условия за настоящи и бъдещи търговски ползи и за преосмисляне на ролята на отбраната в контекста на националната цялост и на общата европейска защита. Тук не говоря само за производството на амуниции, което възлиза на над половината от подкрепата за защитата на Украйна, а за възможността да се разработват и внедряват технологии, които осигуряват предимство в разузнаването, в планирането на конкретни действия, логистика, телекомуникации, и т. н. Все сфери, в които България има традиции и потенциал, а и тези сфери са с двойно предназначение - във военно и гражданско приложение.

- Какво е влиянието на геополитиката върху инвестициите в България?
- Чуждестранните и национални инвестиции у нас са на най-ниско ниво. България не успява да се представи адекватно като държава, в която бизнесът се чувства комфортно. И нека не бъда разбиран погрешно - бизнесът няма нужда от балдахинена постеля, за да работи, да произвежда и създава добавена стойност за редица заинтересовани страни. Но от поне пет години - с няколко кратки прекъсвания - бизнесът у нас е подложен на системен законодателен натиск и административни пречки. Преразпределянето в геополитически план, у нас се пренася в преразпределение на политическо влияние и опит за контрол върху редица индустрии с цел повишаване на ролята на държавата. Виждаме потвърждение на тези твърдения в редица примери, като по-едрите от тях са: Бюджет 2025 и проекто-Бюджет 2026 г., които с изключително амбициозна приходна част се опитваха да покрият изключително раздути, нестратегически за икономиката и за гражданското общество разходи; Бюджет на НЗОК и липсата на ефективност при превенция на здравето на данъкоплатците и реформа в болничната помощ; серия от законопроекти, които ангажират сериозен експертен и организационен ресурс на бизнес асоциации, като Американска търговска камара и другите двустранни камари и на работодателските организации, като в същото време поставят въпроси относно тяхната практическа приложимост.

- При сегашната динамика в отношенията между ЕС и САЩ компаниите в България имат ли възможност да планират развитието си?
- Динамиката на отношенията между ЕС и САЩ предоставя редица възможности, за да реализират както корпоративните си планове, така и да съумеят да се възползват от механизмите за подкрепа и растеж, които ЕС предоставя на различни бизнеси и индустрии. Динамиката способства и за възможността те да отговорят и на концепцията на настоящата администрация в Белия дом, която цели да направи Америка по-силна, по-сигурна и по-просперираща. Конкретиката тук идва от различните програми за насърчаване на правене на бизнес в САЩ. Такъв пример е SelectUSA, която промотираме съвместно с колегите от Търговската служба към Посолство на САЩ у нас. Също така Американска търговска камара имаме търговски офис във Вашингтон, окръг Колумбия, който вече шеста година предлага серия от услуги за меко и таргетирано навлизане на конкретни пазари и в конкретни щати. Американска търговска камара вече две поредни години провежда бизнес мисии по темите „Отбрана, кибер сигурност и Космос“ в Америка. Също така, страната ни има природни богатства и активи, които можеха или все още могат с добро управление и проектно структуриране да привлекат фондове и инвеститори от САЩ, Европа, Южна Корея, Израел и Япония. България трябва да проучи и да заяви своя интерес в мащабните програми при възстановяване на Украйна след справедливия край на войната на нейна територия. За природните ресурси имам предвид редкоземните минерали и проучванията за метали, за индустриални суровини, както и на нефт и газ в шелфа на Черно море.

- Често икономисти и политици говорят за мястото на България по оста САЩ - Русия - Китай. България трябва ли да вземе страна в тези отношения?
- Всъщност България вече е избрала страна - ние сме част от Европейския съюз и с приемането на еврото от 1 януари 2026 г. интеграцията ни е пълна. Сега е нужно да направим нужното, за да материализираме ползите от това членство и да развиваме икономиката си като част от обновената европейска. А под последното имам пред вид облекчаване на регулациите в ЕС, за да може единният европейски пазар да разгърне своята мощ и потенциал. Също така България е съюзник на САЩ - както в двустранните търговски отношения, така и по въпросите на отбраната в НАТО. САЩ са шестият по големина инвеститор у нас. Тези три аргумента - ЕС, НАТО и инвестициите - поставят България на страната на САЩ и на Запада. След започването на непредизвиканата война на Русия срещу Украйна и последвалото едностранно спиране на доставките на руски газ се доказа, че българската икономика може да функционира без него. Другата зависимост - от достъпни, качествени и изобилни стоки и дигитални услуги - идваща от Китай, ще се преодолее по-трудно. Начинът ни на живот, дългите търговски вериги, взаимозависимостта на икономиките и доминацията на Китай в добива и преработката на редкоземните минерали и на част от металите (които се влагат в компютри, телефони и други технологични продукти) са сред предпоставките това статукво да се задържи. Затова и развитието на иновациите в ЕС, споразуменията с Меркосур (макар и временно спънато от Европейския парламент) и с Индия целят предефиниране на сферите на икономическо влияние и дават силен сигнал на Китай, че Европа не е толкова заспала и инертна.

- Сред хората има усещане, че Европа изостава по отношение на технологичното развитие от САЩ и Китай. Какво може да бъде направено за по-бързото технологично развитие на компаниите в Европа?
- Това е факт. Европа изнесе своите производства и част от своето know-how в Китай и Далечния Изток. Същото важи в голяма степен и за САЩ. Докато икономическата реализация на прословутата Триъгълна дипломация на Никсън и Кисинджър в началото на 70-те години на ХХ в., води до невиждан индустриален и икономически бум в Китай, който бе ускорен с глобализацията от края на 90-те години и първото десетилетие на XXI век. Това води до изграждане на общества на благоденствието в Европа и в САЩ. И макар финансовите и технологични пазари да процъфтяваха, най-голямата икономика в света - тази на Трансатлантическата икономика (ЕС+САЩ) получиха серия от аларми за пробуждане. Една от тях дойде с втория мандат на президента Тръмп. И въпреки усещането за непредвидимост, този период носи възможности, защото ЕС има ресурси, с които да може да насърчи стартъпи, иновации в зрели компании и в партньорство с университети. Но, разбира се, ЕС има нужда да ограничи административната и регулаторната тежест върху бизнеса, за да може той да има условията и стимулите да инвестира и прави иновации. Виждаме редица нови примери за преосмислената политика на ЕС - редица супер-компютри населиха Европа, очакват се гига-фабрики за изкуствен интелект, но са нужни и данни, с които ИИ да се захрани и ползва регламентирано.

- Проблем за бизнеса в Европа са високите цени на енергията, а същевременно Европейската комисия наложи пълен отказ от руския газ. Това правилна позиция ли е?
- Отказът от руски газ е драстичен, но не е пълен - руски газ все още влиза в ЕС, често е маскиран. Отказът е необходим, за да може да се ограничи и дори спре един от основните източници на свежи пари за руската военна машина.

- Оправдани ли са стремежите на ЕК към „зелена икономика“, при положение, че държави като САЩ, Русия, Китай и Индия нямат такива амбиции?
- Известно е, че Европа има 5% дял от световните емисии на въглероден диоксид. Известно е, че индустриалната база на Стария континент е намаляла драстично от 1990 г. насам. Също така и останалата индустрия - тежка, минна, химическа, транспорт и др. - отговаря на най-високите изисквания в света. И тук е парадоксът - Европа въвежда ограничения след ограничения пред своите предприятия, докато Китай, Русия, САЩ и Индия - не. Така Европа започва да става заложник на идеалистични цели в неравностойното глобално икономическо състезание. Затова и новият курс на Комисията „Фон Дер Лайен 2“ носи оптимизъм и реализъм.

- Неотдавна беше представена анкета сред австрийския бизнес в България, която показа, че най-големият проблем пред компаниите е корупцията и бюрокрацията. Какви са проблемите пред американския бизнес в България?
- Нашите наблюдения потвърждават констатациите на австрийските ни колеги. Американска търговска камара в България е повдигнала темата за върховенството на закона и борбата с корупцията още през 2012-2014 г., когато със серия от самостоятелни позиции, препоръки към серия от правителства (т. нар. Бели книги на Камарата) и съвместни събития с други двустранни камари и посолства от ЕС и на САЩ сме критикували конкретни недалновидни политики и сме давали конструктивни препоръки и решения в сектори като дигиталната икономика, енергетиката, здравеопазване, обществени поръчки и др. Нашата цел е да направим нужното, за да задържаме у нас американският бизнес и да даваме аргументи пред техните ръководства за ползите от оставане на дейността им в България, въпреки често променящата се макроикономическа рамка у нас. През последните пет години се повишиха нивата на максималния осигурителен доход; бавят се редица мащабни инфраструктурни проекти; въвеждането в експлоатация на интерконектора „Гърция - България“ се забави изключително много, публичните разходи постоянно нарастват - предимно за заплати и за недобре премислени инфраструктурни проекти и т. н. Всичко това се наблюдава от нашите партньори и създава проблематичен икономически образ на страната ни. Защото някои производства могат да се изнесат от тук в рамките на месец-два и да започнат работа в Северна Африка, например.

- Има ли положителен ефект върху бизнеса от приемането на еврото?
- Приемането на България в еврозоната е безспорен политически и граждански успех. Постигнахме пълна интеграция в ЕС. Сега наред е приемането ни в ОИСР и излизане от Сивия списък на FATF. А положителният ефект от еврозоната на първо място е премахването на трансакционните такси. Видяхме и ефекта на Българската фондова борса в първите седмици на януари, когато индексът се повиши именно заради въвеждането на еврото и у нас. Очакваме еврото да стимулира името на България да се появява по-често в положителни бизнес новини в ЕС и по света.

- Приемането на еврото достатъчно ли е икономиката на страната ни да нараства по-бързо?
- Влизането в еврозоната дава нужното спокойствие и стабилност на българската икономика. За растежа ù, обаче, са нужни комплексни насърчителни мерки, умно инвестиране на еврофондовете и справедлива инвестиционна среда без корупция. Иначе ще продължаваме да губим капитал и публичен ресурс, които ще се отклонява нецелесъобразно.

- Ако след предстоящите избори не бъде съставено бързо правителство, ще има ли негативен ефект върху бизнеса в страната?
- Липсата на стабилно редовно правителство е лош сигнал както за бизнеса, така и за нашите партньори в ЕС и САЩ. Това ще продължи политическата нестабилност у нас, породена от фрагментираното политическо представителство, както и от инжектираната политическа и гражданска активност у нас, изразяваща се от отказа от гласуване.

- Тепърва предстои приемането на бюджет за 2026 г. Какви трябва да бъдат основните му параметри?
- Бюджет 2026 не трябва да преповтаря опита за изстискване на добавена стойност от бизнеса с цел покриване на изключително тенденциозно завишената разходна част. Лошият пример от Бюджет 2025, при който правителството искаше да се плати авансово корпоративен данък от минните компании, както и да увеличи концесионните им такси, без да се отчита диалога с бранша, да изземе печалба от редица сектори, в т. ч. и банковия; да повиши акциз на различни алкохолни напитки, което нямаше да постигне желания ефект - това са само част от опитите за увеличаване на данъчната тежест за бизнеса и силовото изземване на стойност от частния сектор. От друга страна стои увеличаване на административна тежест (като тя не е постоянно с източник ЕС), на държавните служители при съмнителни нива на ефективност и целесъобразност, на преразпределителната роля на държавата и дори лансиране на идеи за увеличаване на данъците - и то пак поради посочените по-горе разходи за не приоритизирани проекти и дейности. Данъците не трябва да се вдигат, освен планираните през акцизния календар. Бюджет 2026 трябва да продължи да отговаря на Маастрихтските критерии и така да се покаже както прословутата ни бюджетна дисциплина, но и ще е сигнал, че не сме били приети в еврозоната по милост.

Иван Михайлов е мениджър с над 15 г. опит в секторите на информационните технологии, телекомуникациите и автомобилната промишленост. От октомври 2022 г. е главен изпълнителен директор на AmCham, а преди това е бил член на борда на AmCham (2020-2022 г.). Преди това е ръководил Intellias Bulgaria, а по-рано е заемал позицията на мениджър за България и Румъния във Visteon Electronics (2014-2022 г.). В началото на кариерата си е заемал ръководни позиции в ИТ сектора в GLOBUL (сега Yettel) и “Софийска вода”. Иван Михайлов е председателствал борда на Аутомотив Клъстер България (АКБ) (2015-2023 г.). Освен това е председател на борда на BRAIT (2020-2023). Има три магистърски степени: по компютърни науки (Технически университет - София), икономика (СУ “Св. Климент Охридски”) и от The Red McCombs School of Business, Тексаски университет в Остин, САЩ.