Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов пред „Труд“: Можем да преговаряме и за нов изтребител F-18

В бюджетно време е предизвикателство да разговаряш с военния министър за парите на армията и за нейната модернизация. Красимир Каракачанов смята, че проб­лемът със свободните 5500 щата може да се реши с вдигане на заплатите на военните. Това е първата стъпка. Каракачанов обяснява и какво още трябва да се направи, за да стане привлекателна професионалната служба в армията, както и има ли конфликт в патриотичната коалиция.

- Г-н Каракачанов, оптимист ли сте за военния бюджет за 2018 г. и ще ви позволи ли този бюджет да реализирате вашата политика в областта на отбраната и въоръжените сили?

- Ако сравним военния проектобюджет за 2018 г. с този за предишната година, веднага ще трябва да отбележим, че има със 100 млн. лв. повече за възнаграждения. А това е основното. В края на краищата заплатите в Министерството на отбраната не са увеличавани от 2013 г. С 608 лв. заплата на един войник не зная колко ще са младите хора, на които ще им се стори привлекателно да станат професионални войници. Първото нещо, което трябва да се направи, е да се увеличат възнагражденията. Успяхме да издействаме 100 млн. лв. повече в бюджета на Министерство на отбраната. С тези пари ще открием и още 1300 щата. Така ще намалим недокомплекта, въпреки че всяка година напускат около 500 човека. Ако през следващата година успеем да привлечем тези 1300 човека, в известна степен ще започнем да преодоляваме и недокомплекта в българската армия.

- Колко са свободните места в армията?

- 5500 – предимно войници, сержанти и младши офицерски състав. Има поделения, в които става въпрос за свободни 5-6%, има други, които са критични с 10-15% недокомплект.

- А с какво ще привлечете качествени кадри да влязат в армията?

- Първо, с нормално заплащане. Надявам се, че и усилията, които полагаме за модернизиране на техниката ще направят и техниката, с която трябва да работят по-добра и по-сигурна. Трите проекта за модернизация, които няма да станат през следващите две години, ще направят армията далеч по-привлекателна.

- Имате ли разчети допълнителните 100 млн. лв. с колко ще вдигнат заплатите? Имахте идея за диференцирано плащане и по-точно, за вдигане най-вече на заплатите на редниците.

- Не е ставало въпрос за вдигане на заплатите само на редниците, а за вдигане там, където недокомплектът е по-голям. Причината за по-големия брой вакантни щатове на определени места се дължи на по-тежката служба и на повечето рискове, които съществуват на тези места. По тази причина диференцираният подход е задължителен. В момента една работна група – от военни и цивилни служители – разработва механизъм, с който да бъдат увеличени заплащанията точно там, където е най-необходимо.

- Мислили ли сте и за връщане на социалните придобивки - някога военните ползваха евтини квартири, осигуряваше се работа на другия член на семейството, детска градина...

- Мислил съм го, но това няма как да стане толкова бързо. Министерство на отбраната има немалко имоти. В много от градовете, включително в София, Пловдив, Варна, имотите са на атрактивни места. Въпросните имоти са с вече отпаднала необходимост, т.е. това не са действащи поделения и могат да бъдат използвани за жилищно строителство и социални нужди. И когато нещата се правят по друг начин, не да се купуват апартаменти на парче, ефектът ще е различен. Ще дам пример – ако има терен от 20 дка, обезщетението би могло да бъде да получиш завършено строителство. В това завършено строителство да влизат не само жилища, но и детска градина, за да им е удобно на военните, когато отиват на работа, да оставят децата си в забавачката в същия вход, в който живеят. Имаме такива планове и ще се опитаме да ги реализираме. Но процесът не е бърз и ще отнеме време.

- Прави впечатление, че в бюджета на МО за капиталови разходи са предвидени едва 50 000 лв. За какво ще ви стигнат тези пари?

- Няма да стигнат, но винаги в края на годината остават едни средства, които разпределяме за подобни цели.

- Да минем към проектите за модернизация на армията. Кога ще бъде внесен проектът за Сухопътни войски?

- Проектът е готов, пътната карта за него е направена. Казах, че намерението ни е максимум да използваме възможностите на българския военно-промишнен комплекс. Преди двайсетина години България произвеждаше бронирани машини. Аз лично смятам, че е нормално да възстановим тези способности и когато говорим за модернизация на сухопътни войски и за придобиване на нова бойна машина, логично е да използваме максимално възможностите на нашия военно-промишлен комплекс. Логично е голямата част от работата по изработването на бронираната машина да се върши в България. Това означава парите на българския данъкоплатец да работят в българската икономика и да създадат работни места. Много важно е не само да закупиш нова техника, но и да знаеш, че половината от цената на тази техника е в бъдещата й поддръжка, ремонт и възстановяване. Т.е., ако ние си осигурим възможността не само да правим бронираната машина в България, но след това да я поддържаме и ремонтираме в България, това затвяря цикъла и ще ни спести много средства.

- Има ли компании, които вече са проявили интерес към такъв тип съвместно производство?

- Има и конкретни предложения от финландска компания, от две американски, от френска...

- Какво точно очакваме от тези компании?

- Когато започнем сериозни разговори, да видим първо, кой е съгласен производството на машината да се извършва в България и второ – какви са конкретните условия.

- Кога ще започнат тези разговори?

- Нека първо да внесем проекта в Министерски съвет, където трябва да бъде одобрен, след това да бъде одобрен и от Народното събрание. Става въпрос за 1,2 млрд. лв.

- Това ще се случи ли до края на годината?

- Надявам се.

- Защо от първоначалните показатели за нова бойна машина отпадна показателят тя да е плаваща?

- Защото е безсмислено и почти никой в Европа не го използва. Аз разбирам, ако готвим бронирана машина, която да форсира Босфора и Дарданелите, но когато говорим за машина, която ще изпълнява функции по охрана и отбрана на българската територия, тази функция е излишна. Ако ме питате мен, тя не е излишна, но много оскъпява самата машина и няма смисъл. По-добре да дадеш допълнителна защита на бронираната машина и на екипажа, който ще работи с нея, отколкото да слагаш функции, които не са толкова необходими. Къде точно ще плава тази машина на територията на България?

- Какво е вашето лично виждане за реализирането на проекта за придобиване на нов изтребител за ВВС. Кога и от какъв етап ще стартира процедурата?

- На Съвета по отбрана преди две седмици беше одобрена пътната карта. До края на ноември трябва да бъдат изпратени писмата от Министерство на отбраната до държавите, които могат да участват в този конкурс. Напомням само, че предишното Народно събрание по проекта за нов изтребител е гласувало, че можем да го придобием само от държави членки на НАТО или ЕС. Това ни ограничава в определен аспект. Държавите, които отговарят на това условие и които имат подобно производство на изтребители, ще бъдат поканени. Лично аз смятам малко да разширим преговорите. Освен за F-16, бихме могли да говорим и за F-18. Става въпрос за две различни американски фирми, които произвеждат тези изтребители. Същото важи и за други европейски фирми. Направили сме си амбициозен план до края на юли следващата година да имаме готовност за сключване на договор. Това е прекалено оптимистично, защото нещата не протичат винаги по план.

- Остава ли вашето изискване машината да бъде нова, а не втора употреба?

- Най-добрият вариант е да бъде нова. Ако някой ни предложи машина втора употреба, то и цената на тази машина ще трябва да бъде съобразена, защото не може да предлагаш машина втора употреба на цена като на нова. Няма логика. Най-добрият вариант и мой стремеж е да придобием нови изтребители.

- Наскоро съобщихте, че само една фирма е подала оферта за двата модулни патрулни кораба. За коя фирма става въпрос - за „Делфин“ ли?

- „Делфин“, която е в договорни отношения с френска държавна корабостроителна фирма. На практика проектът ще бъде българо-френски. В началото седем фирми проявяваха интерес, но накрая се оказа, че една фирма е подала оферта, а другите са заявили, че финансовата рамка, т.е. тези 820 млн. лева за двата кораба, са много малко и те не могат да се справят със задачата.

- Още един въпрос, свързан с армията. Истина ли е, че не достигат униформи?

- Такова нещо не съм чувал. Във времето назад имаше спорове, както знаете и много скандали по темата за униформите. Поръчките бяха изостанали, когато ние дойдохме в това министерство, започна да се наваксва, така че ще се справим и с този проблем.

- Няма как да не попитам, след като вече намерихте бъдещия здравен министър, вашето министерство има ли кандидатура за шеф на ВМА, една от най-важните болници в страната?

- По закон аз имам право да предложа по мой избор, тъй като ВМА е пряко подчинена на министъра на отбраната, но за да няма спекулации, тъй като това е болница с голям бюджет, няма да го направя. Ако не ме лъже паметта, бюджетът на ВМА е над 130 млн. лева. За да няма спекулации, че слагам някой, който да ми обслужва някакви интереси, съм се разпоредил да се направи конкурс. Всички лекари, които имат право, нека се явят - там случаят е малко по-специфичен. Само военен лекар, само военизиран човек може да заеме поста. Има няколко човека, които имат и опита, и практиката, и отговарят на изискванията и могат да кандидатстват. От кандидатите, които се появят, този, който се представи най-добре, ще бъде моят избор и ще го предложа на президента за указ.

- Успяхте ли да убедите коалиционния си партньор Валери Симеонов, че трябва да преодолее неразположението си и че въпросните 230 млн. лв. годишно от бюджета не са за военни играчки, а за изтребители за ВВС?

- Вижте, неразположението, както всички знаем, е временно явление. Фактът, че той подкрепи на практика бюджета, показва, че неговото неразположение е минало.

- А убедихте ли го, че не става въпрос за военни играчки?

- Разбира се.

- Как гледате на искането на ДПС патриотите да бъдат „демонтирани“ от властта?

- Нещо са се объркали колегите от ДПС. „Демонтажът“ не го извършва ДПС. „Демонтажът от властта“, на която и да било партия, го извършва Негово величество българският народ, гласувайки на избори. Всъщност техният демонтаж се отнася за тях. След като 20 години бяха във властта, на изборите през 2014 и 2017 година, българските избиратели решиха да демонтират ДПС от властта, тъй като два последователни мандата в предишното и сегашното правителство на г-н Борисов, ДПС не участват. На практика демонтираният е ясен. Аз разбирам техните шеги и закачки, доколкото те трудно се примиряват с факта, че са изместени от участието във властта и то от най-големия си политически опонент – патриотичните формации в България. Но да стигнеш до такава злоба, да пишеш писма до Брюксел и да клеветиш държавата, това вече не го разбирам. ДПС да вземат да прочетат малко по-добре българската история. Ще им припомня какво е било поведението на Петко Каравелов, когато излизайки от затвора, на въпрос от западни журналисти: „Вярно ли бият в българските затвори“, той казва: „В България такива неща не се случват“. Тоест, един български политик през XIX век, излизайки от затвора, защитава държавата, която го е репресирала, докато депутати, само и само да бъдат отново във властта, са готови да клеветят държавата си. Това не го разбирам, но е тяхно право.

- Защо само ВМРО, а не цялата коалиция „Обединени патриоти“, излезе с декларация за Лютви Местан, който поиска в България да бъде признато турско малцинство?

- Защото е по-бързият вариант. Тъй като мен ме питаха ваши колеги журналисти след някакво събитие, питаха ме, и аз го коментирах пръв. Не мислете, че има някаква разлика в позициите на „Атака“ или на НФСБ в това отношение.

- Защото днес (б.а. вторник) има нова декларация след поредното появяване на Местан?

- Добре е, че има нова декларация, не е добре новото появяване на Местан, защото той говори неща, които не отговарят на истината. Не можеш да сравняваш това, че българите в Албания са получили статут на национално малцинство, пък турците в България – нямали. Има фундаментална разлика в двете държави и тя е в конституциите им. Българската конституция не признава малцинствени колективни права. Българската конституция позволява равни индивидуални човешки права на всички граждани без разлика от етническа принадлежност, религиозна принадлежност, пол, възраст и т.н., докато Албания, Косово, Сърбия, Македония и някои други държави, включително Белгия и Испания, признават колективни малцинствени права. Само че Франция също не признава малцинства, Гърция също не признава. Любимата на г-н Местан Турция също не признава малцинства. Да бъде така добър да използва думите на Левски, който казва, че когато освободи България, ще се бори за свободата на други народи и след като България е гарантирала правата на българските граждани, да се бори за правата на другите граждани, например на тези в Турция.

- Защо сега се повдига въпросът за турско малцинство в България от Местан?

- Защото след изборите изпадна в безтегловност и в неразположение, може би. Нали трябва да бъде чут по медиите с нещо. Според мен доста неудачно се захвана с тази тема, по която няма как да намери консенсус в българското общество. При положение, че ти си гарантирал правата на българските граждани, гарантирал си им и свободите... Самият Местан бе представител на малцинствена партия, която участваше във властта. Той беше почти забравил кога е влязъл в парламента, 20 години стоя в българския парламент. И той да говори, че иска малцинствени права, някак си не го разбирам и го възприемам като провокация към етническия мир. Когато светът се тресе от конфликти на междуетническа и междурелигиозна основа, особено и на Балканите - ситуацията в Близкия изток, дори ситуацията в Турция – войната между турското правителство и кюрдите - да говориш за колективни права на малцинствата е доста сериозно предизвикателство за спокойствието и сигурността на държавата.

Нашият гост

Красимир Каракачанов е роден на 29.03.1965 г. в гр. Русе. През 1990 г. се дипломира като магистър по история в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализира Нова българска история, Политическа история на балканските държави, Национално освободителното движение в Македония и Тракия, Политически движения в България. Преминал е и 3-месечно обучение в Швейцария. От 2014 г. е д-р по международно право и международни отношения. Председател е на ВМРО – Българско национално движение. Избиран е за народен представител в 38-ото, 40-ото, 43-ото и 44-ото НС.

Коментари

Задължително поле