„География на мъдростта“ със световен дебют в България

Новата книга на Ерик Уайнър е на книжния пазар от днес

Творбата следва бестселърите “География на блаженството”, “Човек търси бог” и “География на гения”

Най-новата книга на Ерик Уайнър “География на мъдростта” или Експрес “Сократ” излиза днес на книжния пазар у нас, съобщи преводачът Нейко Генчев, който е българският издател на световноизвестния писател.

По думите му българските читатели ще държат първи книгата в ръцете си. В Америка тя ще излезе чак на 12 май, а в България на 12 март, което показва огромното уважение на Ерик Уайнър към българските читатели, подчерта той.

Миналата година американският писател, журналист и пътешественик Ерик Уайнър участва в Шестия световен конгрес на информационните агенции, чийто домакин беше БТА и още тогава за първи път анонсира своята четвърта книга.

Според автора на световните бестселъри, като “География на блаженството”, “Човек търси бог” и “География на гения”, мъдростта не е свързана с житейския въпрос “какво”, а с въпроса “как”. Как можем да станем по-добри родители, по-добри хора, да живеем по-добре и това е ролята, която философията някога е играла в живота на хората, и която може, а и трябва да играе отново. Уайнър се впуска в едно забавно интелектуално пътешествие, следвайки стъпките на най-големите мислители в човешката историята и ни показва как всеки от тях - от Епикур до Ницше, от Торо до Ганди - ни предлага духовни и практически уроци за днешните неспокойни времена.

Ерик Уайнър е почетен доктор на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. След удостояването с най-високото отличие на академичната общност през юни 2019 година, той представи пред студентите и преподавателите лекцията си “Мъдростта в дигиталната ера”.

Откъс

Как да станем от леглото като Марк Аврелий

Ерик Уайнър е писател, журналист и пътешественик. Специализирал е журналистика в Станфордския университет, бил е чуждестранен кореспондент на Националното обществено радио на САЩ и кореспондент на “Ню Йорк Таймс”. Работил е в Ню Делхи, Йерусалим и Токио, правил е репортажи в повече от 40 страни.

Марк Аврелий, римски император, е командвал армия от близо половин милион мъже и е управлявал империя, която включвала една пета от населението на света и се простирала от Англия до Египет, от бреговете на Атлантическия океан до тези на Тигър. Но Марк (ние с него си говорим на име) не е бил сутрешен тип. Той не бързал да стане сутрин от леглото и вършел по-голямата част от работата си следобед, и то след една сиеста (все пак е бил от испански произход). Тези негови навици не се харесвали на съгражданите му римляни, повечето от които ставали, преди да изгрее слънцето. По улиците на Рим деца с мътни от недоспиване очи отивали на училище в мрака преди разсъмване. Марк, благодарение на елитния си произход, учел вкъщи. Където можел да спи, колкото си иска. И той го правел през целия си живот.

Марк и аз май нямаме много общо помежду си. Делят ни векове, а има и една несъществена разлика в могъществото. Марк е контролирал империя с площ колкото половината от Щатите. Аз контролирам площ, която е приблизително половината от моето бюро, и в интерес на истината дори това постигам със сериозна борба. Постоянно отблъсквам попълзновенията на бунтуващи се визитки, известия за абонамент на списания, котешка козина, тридневни сандвичи с риба тон, котката, будистки дрънкулки, чаши от кафе, стари броеве на “Философията днес”, кучето, данъчни декларации, отново котката и - по несъвсем ясни причини, като се има предвид, че живея на 300 километра от най-близкия океан - пясък.

И все пак чета “Медитациите” на Марк, и тези различия се размиват. Ние сме братя, Марк и аз. Той управлява империя и се бори със своите демони; аз също - храня котката и се боря с демоните си. Имаме общ неприятел: сутрините.

Сутрините задават тона за деня. Лошите дни идват след лоши сутрини. Те пораждат силни и противоречиви емоции. От една страна, утрото ухае на надежда. Всяка зора е едно прераждане. Роналд Рейгън не използваше в кампанията си лозунг “Късен следобед в Америка”. В Белия дом го катапултира обещанието му за “Утро в Америка”. По същия начин страхотните идеи не мръкват над нас. Те ни озаряват, като утринна зора.

За някои от нас обаче утрините миришат на къкрещо отчаяние. Ако не харесвате живота си, най-вероятно не харесвате и сутрините си. Сутрините са за един нещастен живот това, което е началната сцена за “Ергенският запой, част III”.

Философите се различават толкова много относно сутрините, колкото и във всичко останало. Ницше се събуждал на разсъмване, наплисквал със студена вода лицето си, изпивал чаша топло мляко, след което работел до 11:00 ч. Имануел Кант правел Ницше да изглежда като хайлазин. Той ставал в 5:00 ч., докато небето на Кьонигсберг все още било мастиленочерно, изпивал чаша слаб чай, изпушвал една лула - само една, никога повече, - след което се захващал за работа. Симон дьо Бовоар, бог да я благослови, не се събуждала преди 10:00 ч. После започвала да клюма над еспресото си. За Марк, уви, нямало такъв лукс: той бил роден около 1200 години преди изобретяването на кафето.

Марк имал проблеми със съня. Той страдал от болки с неясен произход в гърдите и стомаха. Неговият лекар - арогантен, но компетентен човек на име Гален, му предписал панацея (вероятно с добавка от опиум), за да му помогне да спи.

Марк, също като мен, се стремял да бъде “сутрешен човек”. Ще си помислите, че най-лесното нещо е човек да стане. Поставяте единия крак на пода, а след това другия. След това заставате във вертикално положение. И все пак аз не успявам да постигна вертикален статус. Дори и диагонален не успявам да постигна. Какво не е наред с мен? Помогни ми, Марк...