Беларус и Ливан са в дневния ред на ЕС, а събитията в България остават извън европейския интерес

Историята доказва, че политическата система не се променя, а се сменят господарите - всеки се стреми към властта, но никой не я харесва, ако не е в нея

С много уговорки може да се предположи, че най-вече Москва, по-малко Пекин, ще контролират процесите в Минск, подобно на тези във Венецуела

Човек се ражда и започва да протестира. Основният глагол, който го определя, е „искам” и отрицателната му форма „не искам”. Въпрос на социално ситуиране е дали това се превръща в основна форма за съществуване, което означава удовлетворяване на исканията и капризите, може би в по-късна възраст, или остават неудовлетворените желания. На практика, това важи за всеки индивид, независимо какви са неговите стремежи, амбиции и възможности.

Обединяването на различен брой индивиди е в основата на обществения протест, без значение дали ще бъде определян като граждански или политически. Неговата спонтанност е кратка, след което задължително влиза в своята финансово-организационна форма и няма как да бъде сравняван със социалните протести в сферата на производството, културата и туризма, чиито негативни резултати се проявиха по време на световната пандемия.

През 2020 г. в САЩ продължава ожесточената предизборна кампания, която изненадва с разнообразието на политическите и обществените противопоставяния. Доминиращ фактор със своето устойчиво присъствие за засилване на нестабилността в Щатите са започналите преди няколко месеца протести срещу расизма и полицейското своеволие. Бунтовете на афроамериканци в различни части на страната бяха съпроводени с разрушаването на паметници на различни исторически личности от американската история. Както тогава, така и тези дни събитията в Уисконсин, предизвикани от стрелбата на полицаи срещу млад афроамериканец, са придружени с разрушаване на обществено и лично имущество. Явно, този процес ще бъде устойчива част от нестабилния период в навечерието на президентските избори. Битката между икономическия (индустриален) и финансовия капитал в САЩ, представяни чрез Републиканската и Демократическата партия, намират конкретни измерения и в други географски ширини.

През горещото лято на 2020 г. протестите като израз на несъгласие със съществуващата власт устойчиво се утвърдиха в три държави - Беларус, България и Ливан. Във всяка една от тях поводът беше различен, но вътрешната логика на недоволството дава основание да се коментират сегменти, механизми и процеси на определен геополитически модел.

Географският вектор от Север на Юг има своята логика, която се основава на общото, което обединява трите държави - предсказуемост с варианти на политическа стабилност. Последното е подчинено на идеята, че Беларус, България и Ливан през последните години в по-голяма или по-малка степен бяха далече от политическите бури около тях.

Независимо от промените в постсъветското пространство, Минск олицетворяваше тясната връзка с принципала Кремъл. Президентските избори от 9 август 2020 г., чиито резултат остави за пореден 6-и мандат досегашния президент Александър Лукашенко, взриви обществото.

България през последните години остана незасегната от поредицата протести, митинги и демонстрации, наблюдавани в съседните държави - Румъния, Сърбия, Северна Македония, Гърция, Турция и Албания. Протестите бяха организирани и провокирани от предизвикани събития, а идеята беше да се повтори може би сценарият от 2013 г.

Ливан стана част от модела с огромните разрушения и тежки последствия за обществото от престъпното нехайство на официалната власт.

Как се развиват събитията по този вектор и какво може да се очаква? 

В Беларус външният фактор от Изток (Русия и Китай) ще изиграе определяща роля за решаване на създалата се ситуация. Риториката и действията на представителите на европейските и националните институции показват съпричастност, но без възможности за въздействие и промяна в ситуацията. С много уговорки може да се предположи, че най-вече Москва, по-малко Пекин, ще контролират процесите в Беларус, подобно на тези във Венецуела.

В България се налага мнението за изчерпване на използвания досега формат и на количеството на участниците. Отсъствието на ясно изявен лидер, както и засилващото се недоволство на столичани от блокираните кръстовища, предизвикват вече общественото недоволство.

Общото между протестите в Беларус и България е свързано с присвояването от официалната власт на част от исканията на недоволните - идеята за нова Конституция, появата на контрапротести и медиен комфорт, позволяващ да се налага истината на малцинството.

Факт е обаче, че Беларус и Ливан са в дневния ред на ЕС, а събитията в България остават извън европейския интерес, което може да се приеме като елиминиране на София през следващите месеци от задкулисните международни сценарии за драстична промяна. И ако в двете европейски държави от вектора промените няма да бъдат драстични за съществуващия политическия модел, то не така се очертават процесите в Ливан. Натрупаните от последните десетилетия проблеми като част от нестабилността и ерозията на държавността в широкия Близък Изток, избухнаха след взрива на пристанището в Бейрут. В Ливан може да се очаква реална промяна в създалата се политическа конюнктура, което е естествена част от нестабилния, изпълнен с военно напрежение и несигурност регион.

Светът е коренно различен и това, което до преди година беше устойчиво като риторика, механизми и модел, вече няма как да се повтори. Във всяка европейска държава политическото статукво се пази, а това най-добре се забелязва от резултатите на различните видове избори в такива държави като Полша, Хърватска, Северна Македония.

Протестите са една от демократичните форми на изява на гражданското общество. Всеки има право на позиция, която може да е различна от тази на семейството, роднините и приятелите. Факт е, че една част от протестиращите вярват в това, че със своите действия могат да променят политическото статукво в държавата. Историята обаче доказва непрекъснато, че политическата система не се променя, а се сменят господарите. Всеки се стреми към властта, но никой не я харесва, ако не е в нея. Протестите винаги са били ефективен начин на употреба, но днес и сега едва ли ще удовлетворят надеждите на техните организатори.

Няма как да се пренебрегне обстоятелството, че в навечерието на президентските избори в САЩ, събитията в трите държави по геополитическия вектор носят в себе си не само мотива за промяна, но и съзнателния стремеж срещу държавността като гаранция за съществуването на съответното общество. Опитите за превземане на институционални сгради в столиците на Беларус и Ливан, както и продължаващата вандалщина с домати, яйца, тоалетна хартия и други вещи и продукти на ключови здания в София, са доказателство за разрушаване на обществения респект към държавата. Президенти, премиери и министри идват и си отиват, но дискредитирането на държавата и дистанцирането на обществото от нея е много по-опасно в дългосрочен план от различните видове протести. Корупцията, некомпетентността и силната зависимост от външни фактори са част от общественото ежедневие. Когато се съчетаят обаче, с глобалния политически сценарий за максималното използване на пандемията от коронавируса, се оформя интересен модел, чрез който битката за власт би довела до опасна ерозия на обществата, подобна на тази в Щатите.

Не може да бъде пренебрегнат фактът, че геополитическият вектор Беларус-България-Ливан е своеобразна граница между Изтока и Запада в глобален план. Това от своя страна налага предположението, че процесите в тези страни могат да бъдат своеобразен ориентир за различните варианти в други географски зони за бъдещото формиране на новия световен ред.